Супер ексклузивно! Само в Топ ПРЕСА! Обявеният за неврокопски владика от алтернативния синод дядо Геврасий проговори пред регионалния таблоид!
ЗА ПЪРВИ ПЪТ УНИКАЛНИ РАЗКРИТИЯ ЗА:
– НЕВРОКОПСКАТА МИТРОПОЛИЯ И ВЛАДИКАТА СЕРАФИМ
– УБИТ ЛИ Е ДЯДО ПИМЕН
– УБИТ ЛИ Е ДЯДО НАТАНАИЛ
– ЗА СРЕЩИТЕ МУ С ТОДОР ЖИВКОВ
– ЗА СКАНДАЛНИТЕ СНИМКИ И ПИСАНИЯ СРЕЩУ НЕГО
– ЗА БЪДЕЩЕТО НА АЛТЕРНАТИВНИЯ СИНОД И СКРИТИТЕ УБИЙСТВА В ЦЪРКВАТА
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕД МЕДИЯ ДЯДО ГЕВРАСИЙ РАЗКАЗВА ЗА НАЙ-СКЙАНДАЛНИТЕ НЕЩА ОКОЛО ЖИТИЕТО МУ
80-годишен юбилей отпразнува един от най-известните свещеници в Гоцеделчевско – посохоносен ставрофорен свещеноиконом Георги Великов. За празника си той събра на тържествен обяд 30 роднини и приятели. Сред най-важните гости бе както рожденика сам го представи – неврокопския владиката дядо Гервасий, той изненада юбиляря с подарък свещеническа патерица „Пхосух“, украсена с полускъпоценни камъни, и икона „Христос благославящ“. Празничната трапеза бе отрупана с напитки, салати, мезета и печено агне. Няколко часа градината на ресторанта се огласяше от звънливия тенор на рожденика, който с рутина пя стари шлагери, канцонети и арии от опери. Репортер на вестник Топ Преса използва момента и хвана след събитието владиката от алтернативният синод за да му вземе изключително ексклузивно интервю по важни теми.
Ваше Високопреосвещенство, от години насам излязоха поредица от статии, в които ви се приписваха недостойни за висш духовник деяния. Но трески за дялане имат много български владици и затова ми е интересно защо точно вие бяхте нарочен за „големия грешник“ в БПЦ?
Авторите на тези писания не са свещеници нито от единия нито от другия синод. Един свещеник, на когото няма да му кажа името, но се знае кой, дойде един път в квартирата, в която живеех, и каза, че нямал къде да живее, бил на улицата. Аз, като добър християнин, го приех. Той живя при мен няколко месеца. Както и сега, и тогава ходех на работа, бях охрана на един блок от тези т.нар. затворени комплекси. И когато съм ходел на работа, той е оставал вкъщи. И, разбира се, ровил се е в личния ми багаж. Тези снимки, които излязоха в пресата, ги е взел, и срещу една обещана сума ги е дал на пресата, след това те излязоха и в Интернет. Върху мен се изля много кал и много помия. Но хората от моето обкръжение – свещеници, монаси, които ме познават от много години и знаят що за човек съм, останаха изненадани и казаха, че тези статии са пълна глупост. Има една приказка, която ще цитирам: „Правят ли ти добро, запомни го, правят ли ти зло, забрави го“. Мисля, че това е минало и като добър християнин аз прощавам на този свещеник. Оттам-нататък него ще го съди само Бог и никой друг.
Живков, какво се говореше за семейството му по тези места?
– През 1993 г. ме назначиха за игумен в Правешкия манастир и стоях там 6 години. Тодор Живков дойде в Правец през 1995 г. Той е роден през 1911 г. и е кръстен в този манастир, защото храмът в Правец е построен през 1927 г. Манастирът е бил единственото духовно средище и той е кръстен там. И когато през 1956 г. него го избират на Априлския пленум на мястото на Вълко Червенков, Държавна сигурност идва в манастира и взима целия архив и всички кръщелни регистри. за да не го компрометират, един вид, че е бил кръстен. Логично до 1945 г. всички са били кръщавани в църква и кръщелното свидетелство е било най-важният документ за самоличност. Тодор Живков не съм го виждал по ред причини. Дали е направил добро за България, не мога да кажа, но едва ли. За манастира обаче не е направил абсолютно нищо. Този манастир започна своя възход, не че се хваля, с моето идване. И при моя следовник – отец Йоан, манастирът вече процъфтя. Но се явиха бизнесмени в лицето на Валентин Златев, който даде една огромна сума. Манастирът е в едно цветущо състояние, но когато аз отидох, беше забравен от Бога и хората. Това, което можах, направих. Не съжалявам, че тогава не видях Тодор Живков, въпреки че имах покана. Тогава там имаше едно събиране с кметове, с негови близки и познати, защото знаем, че еднажавата, но аз не се възползвах от тази „мила“ покана. Още повече, че бяхме и противници на това, което беше в църквата. И започналата декомунизация в църквата някои я нарекоха „разкол“.
Вие сте от Троянската монашеска школа – най-влиятелната в българския църковен живот. Били сте монах там и сигурно знаете неизвестни неща от биографията на патриарх Максим, който, освен че е родом от близкото село Орешака, отдавна е обявил Троянския манастир за свое любимо място и даже, стига да е вярно, е пожелал някой ден да почива в тази авторитетна обител…
Изкарах в Троянския манастир пълни 4 години и до- като бях първо послушник, а след това дякон, Максим идваше много често там. Придружавал съм го до покоите му и три или четири пъти за 10 минути сме разговаряли на четири очи. Разбира се, не съм го питал за неговата биография. Разговаряли сме за по-общи неща – например как се чувства, разказвал ми е истории за неговата младост. Брат му Константин беше един чудесен човек. Веднъж той дойде в манастира, обади се на дядо Гавриил, Бог да го прости, който тогава беше игумен, и каза: „Може ли да ми дадеш този послушник?“, защото скоро щеше да има годишнина на баща му и майка му, та да отидем на гроба. Отидохме, почистихме, след това той ме покани у тях. Спомням си, че беше направил боб и пържени яйца, пихме по една ракия и след няколко дни дойде дядо Максим с част от синода и направиха панихида на гроба на майка му и баща му. Константин беше изключителен човек. И много земен. По нищо не си личеше, че е брат на патриарх Абсолютно по нищо! Нито се е надувал, нито е карал някакви коли… Просто беше човек като всички други.
Говори се, че на патриарха на алтернативния синод – дядо Пимен, му е било помогнато да се пресели скоропостижно в по-добрия свят. Когато му прилошало, повикали линейка с голямо, да не кажа – фатално, закъснение. Каква е истината за кончината на Пимен?
Когато дядо Пимен почина, аз бях още в Правешкия манастир. Помня, че почина на Великден, 10 април – на рождения ми ден. Най-близки до него тогава бяха няколко човека. Най-достоверно за това знаеше покойният вече отец Камен Бараков, защото беше най-близо до него, и още двама-трима човека. Пимен беше в болница, там почина, но за някакво забавяне на линейки не съм чувал. Докторите са съдействали всячески, но 96-годишен беше! Така или иначе, мисля, че дядо Пимен си е починал от старост и това са спекулации – че е бил отровен, че лекарите не са помогнали… Най-доброто, което медицината можеше да даде в неговия случай, го е дала. След време подобни приказки че чуха и за владиката Натана- ил но аз не вярвам нито на едните нито на другите.
– И смъртта на отец Бараков „обрасна” с какви ли не слухове. Вие вярвате ли на един от най-тях че катастрофата, при която загива, е била умишлено предизвикана?
– С отец Камен Бара- ков бяхме изключително близки. В деня, в който почина, на мен ми се обади един свещеник, аз бях в Банско тогава, но дойдох на секундата в София и отидох у тях. Там беше съпругата му, дъщеря му… Седнахме да говорим какво ще правим. Защото отец Бараков беше и личност светска, беше много близък със силните на деня – и тогава, и сега. Трупът му беше в моргата на Съдебна медицина. И понеже духовник, когато почине, трябва да го обличат духовници, аз и още двама свещеници отидохме да го обличаме. Нямаше абсолютно никакви видими белези от насилие, само една резка на челото, явно след като се е блъснал, но нищо повече. В тялото не са били открити нито грам алкохол, нито наркотици… Нямаше по него и следа от куршум или каквото и да било. Това е и заключението на лекарите. Вече по-късно се заговори, че бил бит, но по какъв начин и как, аз не мога да го кажа. Просто не знам. Но, докато го обличахме, видимо нямаше нищо.
Срещаме се с Вас в град Гоце Делчев, по повод хубав повод – рожденият ден на Ваш приятел и колега отец Великов. Той държа да ви представим като неврокоп- ския владика. Как очаквате да бъде прието това послание от хората в Гоце Делчев и региона? На нас ни прилича на провокация…
Да, четох представянето ми във вестник „Струма“ преди това. Истината не може да бъде нито скандална, нито провокативна. Тя е реалността. В никакъв случай няма да използвам това интервю за да правя каквитои да е скандални твърдения но благодаря и на вестник „Струма“ и на боят не приятел а духовен брат отец Великов за искреността и честността.
И накрая ще ни споделите ли какво е отношението към така наречения „легален“ не- врокопски владика Серафим и към епархията като цяло?
Не искам да говоря, нито да имам нещо общо с хора и места обвързани силно с политика, нечисти интереси и много пари. Цял живот съм бягал от подобни места и съм отбягвал да се срещам с нечисти хора. Не искайте от мен да говоря за това.
Be the first to leave a review.