Трифон Зарезан през годините
- Щабът на Втора армия дава тържествен обяд на Трифон Зарезан в Свети Врач – днешния град Сандански. Снимката е от 14 февруари 1917 г. – правена е по време на Първата световна война. Тя е от фотоархива на полковник Аспарух Коларов. СНИМКА: „ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ“
Щабът на Втора армия се е наредил около маса. Денят е 14 февруари 1917 г. и войниците са седнали на тържествен обяд за празника в Свети Врач, който през 1949 г. ще се преименува на Сандански. Това е един от редките архивни кадри на хора, които празнуват Трифон Зарезан през войната. Идва от архива на един от войниците в щаба – подполковник Аспарух Коларов.
И тогава, и след това всяка година на 14 февруари по стар стил и на 1 февруари по нов хората в градовете и селата се събират, а фотограф снима забавата – първо в лозята, после в салона, където по традиция има тържествен обяд.

През 1926 г. празникът се отбелязва в градската пивница с приятелите на маса. СНИМКА: „ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ“

Годината е 1940-а и в село Дойренци, Ловешко, празнуват Трифон Зарезан. Най-горе е Петър Николов от стар лозарски род с кръчма в селото, кметът Начко Атанасов, до него – д-р Кефалов, Деко Бирника с борсалиното, на първия ред са полският пъдар дядо Цочо и цялата селска духова музика. СНИМКА: „ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ“

В София през 30-те години на миналия век мъже са се събрали, за да отбележат заедно Трифон Зарезан. СНИМКА: „ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ“

“Трифон Зарезан“ през 1966 г. в с. Драганово, област Велико Търново. Мъжете се завръщат от зарязването да танцуват на площада със знамето. Редицата води Цонко Пенчиков, а след него е Никола Бялмарков. СНИМКА: АРХИВ ЧИТАЛИЩЕ “СЪЕДИНЕНИЕ 1888″, С. ДРАГАНОВО
Това продължава и през комунизма. Тогава лично Тодор Живков – първият секретар на ЦК на БКП, посещава села, където го попосрещат тържествено на празника на виното.

Бившият комунистически диктатор Тодор Живков е посрещнат тържествено на празника на виното в с. Петърница, Плевенско, на 14 февруари 1963 г. СНИМКА: ДЪРЖАВЕН АРХИВ-ПЛЕВЕН
Със зарязване на лозите и след това хор – горе-долу така протича празникът и сега. “ Аз съм част от него като участник вече 41 г., а като организатор – 14″, каза Верка Монова, кмет на село Бела Рада, Видинско. Когато тя започнала да се включва в празничните ритуали, селото било най-изявено в лозарството в областта – с масиви от 4000 декара и голям износ към Полша и страните от социалистическия блок. „Но все пак не е като преди. Може би времето си казва думата. Но пак го чакаме с нетърпение“, каза още Монова.
24 часа
Be the first to leave a review.