Топ Преса: Строителят на Горна Джумая дарява заплатата си на сираци

Мария БЛАГОЕВАв. „ПРЕСА“

Той е виден търговец, директор на тютюневата фирма „Никотея“ и собственик на тютюневи складове, осигурили работа на десетки мъже и жени в Горна Джумая. Панайот Тасев (1881-1966) e родом от днешното кочериновско село Бураново и след казармата става общински съветник в Кюстендил. Търговският му нюх обаче го води в Горна Джумая, където купува терен и през 1914 г. построява легендарния хотел „Лондон“ на главната улица, в който е гостувал дори Дан Колов.

Общинските служители пред вратата на училището при църквата „Въведение Богородично“, Горна Джумая 1923 г. Панайот Тасев е седналият в средата.

Управлява града два мандата – от 1921 до 1924 и от 1932 до 1934 г.
Почтен, способен, интелигентен, той ръководи общината със здрава ръка и получава подкрепата на общинския съвет за всички свои предложения и начинания.
Остава в историята като кмета строител на Горна Джумая. Освен това се отказва от заплатата си, която дарява на сираци и вдовици от войните. Напуска
кметския пост, изпратен с огромна признателност не само от подчинените си, но и от цялото гражданство. На прощалното тържество, което дава, той държи трогателна реч пред общинските чиновници. „Жал ми е, че не довърших плановете си докрай, но се радвам, че допринесох много за благоденствието на държавата, която аз обичам повече от себе си“, заявява един от най-емблематичните управници на Благоевград.
Панайот Тасев има огромни заслуги за оземляването на хилядите бежански семейства, които пристигат в Горна Джумая от различни краища на Македония. Това не е толкова лесен въпрос за решаване, тъй като в ония години обработваемата земя не достига, липсва дори и най-елементарна земеделска техника. В същото време притокът на преселници не намалява. Напротив, бежанците пристигат в града без каквито и да било средства, буквално само с дрехите на гърба си. Местната власт осъзнава, че трябва да осигури подслон и работа на тези хора.
Редица документи, съхранявани в Историческия музей в Благоевград, са свързани с отчуждаването на парцели за оземляване на бежанците. В свое писмо от 1 август 1923 година до министрите на вътрешните работи и на народното здраве кметът Панайот Тасев отправя остра критика към околийската комисия по настаняване на бежанците, че раздава къщи на заможни търговци и бакали, въпреки че законът по това време изключвал категорично от тези привилегии всички, „които могат да изкарват сами поминъка си“.
От писмото на кмета става ясно, че околийската комисия отчуждава терени в квартали, определени от общинския съвет за индустриални цели, без дори да кани градската управа на своите заседания.
След реакцията на Тасев министерството дава препоръки на въпросната комисия да провежда своите заседания винаги в пълен състав, за да не се налага да връща протоколите й, разказва музейният работник Снежана Захариева, която изследва живота и делото на горноджумайския управник.
На бедни бежанци, които нямат подслон, е разрешено да си построят домове в квартал „Орлин махала“. Други пък си изграждат къщи без разрешение, но нито една постройка не е съборена, а всички са узаконени на по-късен етап.
По време на първия си мандат Тасев се нагърбва не само с оземляването на бежанците, но и с благоустрояването на града.
През 1922 година е изготвен първият градоустройствен план. Той е изключително сполучлив и прецизен. При разработването му проектантите определят посоките на улиците спрямо слънцето и възможностите за проветряване, определени са местата за бъдещата канализация, чертаят се терените за площади и градини.

Снимка на хотел „Лондон“, собственост на Панайот Тасев

През 1947 година държавата отчуждава всички имоти на легендарния кмет на Горна Джумая. Панайот Тасев и семейството му са принудени да напуснат фамилната къща в центъра на града и да отидат да живеят на квартира, осигурена от държавния „Жилфонд“. Властта отчуждава всичко, което е притежавал. В хотел „Лондон“ е настанена тогавашната милиция. Част от помещенията са отдадени на шивашката кооперация „Нов свят“. Тютюневите складове пък са дадени на държавния цигарен монопол.
„Десет години семейството е принудено да живее буквално в мазета на квартира. През 1957 година държавата ни върна един от етажите на къщата в центъра на града. Едва през 1991 година успяхме да си възстановим останалите имоти“, разказа внучката на кмета Севдана Марковска.
Градежи, оценявани на 1 млн. лв., реализира с 300 000 лв.
Населението е заставено да си направи хигиенични нужници със собствени канали, които да се вливат в общия градски канал, а не в реката. По негова инициатива за първи път в Горна Джумая са поставени специални съдове за смет на по-важните улици и площади.
Запазени записки разкриват, че горноджумайци са запомнили Панайот Тасев не един и два пъти да стои надвесен над масата в кабинета си, за да рисува и да чертае скици и планове, да прави изчисления за „по-икономично завършване на мероприятията“. Неведнъж е виждан рано призори или късно вечер да стои до тъмно над работниците в тютюневите складове и да ги напътства, да дава инструкции и да надзирава възложената им работа.
Благодарение на умелото ръководство и пестеливост на кмета всички извършени дейности в двата му мандата се оценяват на 1 милион лева, но той успява да ги реализира със скромните 300 000 лева. По време на неговото управление общината е стабилна във финансово отношение, а всички чиновници редовно получават заплатите си.
„Тасев беше кмет на града не само да управлява, а със силна воля и амбиция той се стремеше да създаде нещо за доброто на града. Той не жалеше нито труд, нито време. грижеше се за Горна Джумая като една стара домакиня за имота на децата си. Него го виждаха в центъра на града и в най-затънтените краища, близо до колибите на бедните и немощните. Горд се чувстваше и радваше се като дете, когато чуеше от минаващите през града чужденци да казват нещо хубаво за града. Хвала и чест на такива общественици“, така анонимен гражданин е описал един от най-заслужилите управници на Горна Джумая.

Изглед от Горна Джумая, кметството

Голямата му гордост са децата и внуците.
Кметът се жени за Севда Тасева, бежанка от Горни порой. Тя започва работа в тютюневите складове на градоначалника, а той вече е вдовец с две деца. От брака със Севда им се раждат три деца. Тя си отива от тоя свят твърде млада след тежко боледуване. Издъхва в Швейцария, където се е лекувала в санаториум, там е и погребана.
След смъртта й, съкрушен от мъка, дълго време Панайот не иска да се прибере в родния град и започва да обикаля Европа. При тези обиколки той се прехласва пред парижките хали, които по-късно, по време на втория си мандат като кмет, претворява в умалено копие в Горна Джумая.
„Той много обичаше семейството си, най-голямата му гордост бяха децата и внуците. Беше много сдържан, не обичаше да показва емоциите си“, казва внучката му Севдана Марковска, която е бивш директор на Националната хуманитарна гимназия, някогашната Солунска гимназия.
Като търговец и собственик на тютюневи складове Тасев се отнася с изключителна загриженост към своите подчинени. Той построява столова за работниците, а веднъж седмично кани лекар, който да преглежда жените.

Турските казармени помещения, където е преместена бившата Солунска гимназия.

Местното население събира 80 000 лева за гимназията.
По инициатива на Тасев Солунската българска смесена гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е преместена в Горна Джумая. Това е първото модерно българско светско училище в Македония, основано е през октомври 1880 г. от Кузман Шапкарев, и е възпитало не един и двама българи, формирали интелигенцията на възрожденска България. Първата учебна година е открита с помощта на солунската българска община и със съгласието на екзарх Йосиф.
Панайот Тасев лично издейства от военното министерство и от министър-председателя Александър Стамболийски училището да остане в града. Първоначално то е настанено в турските казарми. Кметът успява да убеди тогавашния военен министър, че в поделението има само десетина войници пазачи и че сградата може да бъде преустроена за нуждите на учениците. Пет дни по-късно в кметството пристига генерал от Седма дивизия от Дупница. Двамата с управника отиват на място да огледат казармените помещения и Панайот Тасев получава ключовете от сградата.
Местното население не остава безразлично към тази голяма радост – буквално за няколко дни хората събират 80 000 лева, които отиват за бъдещата гимназия.
През 1931 г. започва строежът на нова училищна сграда, където и до днес се намира елитното благоевградско учебно заведение – Националната хуманитарна гимназия, наследник на солунската. Изграден е първият етаж, но по-нататък работата букусва заради недостиг на средства. Кметът използва личните си връзки с министъра на благоустройството и лично му заявява, че ако не се подпомогне градежът, това, което е вече съградено, ще се съсипе и ще рухне. Три години по-късно училището получава своя нов дом – в центъра на града.
През втория си мандат Панайот Тасев работи за развитие на общината с още по-голям размах. По негова инициатива са построени градската хигиенна баня, сградата на халите, футболно игрище, 600 метра подпорни стени на Сапунджи дере, което преливало при всеки проливен дъжд. Запазените и до днес документи в Историческия музей в Благоевград разкриват, че управникът полага големи усилия при изграждането на градския водопровод, а със съдействието на Българския народен морски сговор се изгражда басейн с пясъчен плаж. Тасев остава в историята с това, че превръща Горна Джумая от едно голямо село в град с модерна визия. Градската градина, Ловният дом и крайградският парк „Бачиново“, които и днес радват благоевградчани със своята красота и зелена свежест, са проектирани и изградени именно по негово време. Той нарежда по главната улица да бъдат засадени липи.
През 1923 г. кметството отчуждава място за държавната болница. Пак в същия период е построено и игрището. За изграждането на спортното съоръжение всички жители на града дават по десет трудови дни. За онези, които отказват, градоначалникът нарежда да бъдат санкционирани по 900 лева. Със събраната сума от глобите той изплаща надниците на ангажираните в строителството работници.
През август 1933 г. е открит паметникът на незнайния македонски четник на градския площад. На тържествата присъства и почетният български генерален консул в Париж Леон Ламуш – неуморим защитник на българския народ. Бюст-паметникът на Яворов, поставен в градската градина през същата година, също е изработен по идея на Тасев.
Запазените и до днес документи разказват, че само за две години кметът открива десет нови улици с обща дължина 3 километра, ремонтира всички улици в центъра на града, които дотогава са непроходими и потънали в кал. На главните пътни артерии са поставени бордюри и тротоари, а двете части на града, разделени от река Бистрица, свързва с мостове.