Сигнал до кмета Ат. Камбитов от една майка: Децата ни не са овце, директорката на Детска градина №12 в Благоевград ги стресира, ходят с рев и страдат

В спешен сигнал до кмета на община Благоевград майка на малко детенце, което посещава сборна група в детска градина № 12 в Благоевград, моли общинските спецове да направят проверка в заведението, тъй като с разпореждане на директорката Гайдарджиева са направени сборни групи, в които най-малките страдат и всяка сутрин плачат на входа на детската градина. Публикуваме писмото на майката без намеса.

Пиша Ви относно управлението на Детска градина №12 „Алени Макове“ и отношението на директорката -г-жа Гайдарджиева към поверените й дечица.

Детето ми, е в първа група на детската градина, и въпреки че има заповед на Кмета, че сборни групи ще има от 07.07.2015г. нашата група вече е разформирана. Децата от нашата група са разделени на други две групи, в друга сграда, при нови(по-големи деца), с нови учителки и нови лелки, които не познават. Нашите госпожи са на работа, но преподават на други дечица. – Хитър ход, за да откажат родителите да пращат децата си на сборни групи. (Да, ама ако има кой да ги гледа).

Аз, както и други от родителите нямам баба и дядо под ръка и сама гледам децата си. Работа не мога да напусна, за да ги гледам, а нямам и възможност за детегледачка. Оправданието всяка година на директорката там е, че не може да си оправи отпуските на учителките-За толкова години стаж там не се ли е научила вече?

Директорката, предполагам, както и предишните години скоро ще излезе в продължителен отпуск и ще се върне на есен, след приема на новите деца и без да помисли за стреса им при започването на нов етап от живота им в детска градина и онези 15 дни от изписването им от ясла на 30 август до официалното започване на учебната година на 15 септември и същото упражнение на организиране на сборни групи без никаква мисъл, без постоянните им госпожи и обидна незаинтересованост.

Не съм завършила психология, но всяка сутрин 14 деца да плачат и да не искат да влизат в детската градина, защото не познават никой и на никой не им пука за тях и те го усещат, е адски травмиращо за крехката им възраст. Дали точно Първа група е най-подходяща за разформиране? Не трябва ли да се почне от Четвърта например, за които стреса няма да е толкова голям!

Дали някой в това заведение е наясно, че там се гледат деца, а не овце и няма ли някой в тази Община, който да следи какво се случва по детските градини.

Директорката, повечето от родителите не я познаваме, защото така и не дойде на родителска среща да се представи, а сутрин, когато оставяме децата обикновено тя още не е дошла на работа.

Тъй като идваме от Детска ясла №10 Макове, където персонала наистина обгрижва с любов децата, директорката г-жа Петкова успява всяка година да оправи навреме и както трябва отпуските на всички там и поне три дни в седмицата сутрин посреща деца и родители на входа и пита за отзиви-било то положителни или отрицателни. Ето че могло! Толкова ли е трудно?

Там смело мога да кажа, че сутрин всички си оставяме децата спокойни и са посрещани топло, с прегръдка и знаем, че са обгрижвани както трябва.

Не трябва ли работата с деца да е призвание, а не просто работен ден?

Пиша, от името на повечето родители не само от нашата група, и се надявам, някой да вземе мерки за спокойствието на тези деца, защото смятам, че им е твърде рано да разбират колко жесток може да е животът.

www.struma.com