Тежката дума на началника на ВМА ген. Петров за реформите на Москов! Какво е мнението му за сливането на болници? Какво се случва с Манол Велев?

Генерал Николай Петров е завършил медицина във Варна през 1985 г.

От 2004 г. е началник на Катедрата по анестезиология и реанимация във ВМА. А от 2007 г. е зам.-началник на болницата.

От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на здравеопазването в служебния кабинет на Марин Райков. От 3 юни 2014 г. е началник на ВМА.

Президент на Дружеството на анестезиолозите в България, на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене, вицепрезидент на Световната асоциация по интравенозна анестезия.

С ген. Петров разговаряме по най-актуалните теми в здравеопазването.

 

Интервю на Ивайло Крачунов

 

– Ген. Петров, какво представлява новооткритата Клиника по инвазивна кардиология във ВМА?

– Клиниката е напълно завършена дейност откъм апаратура, кадри, щат и функционални умения. В нея работят двама инвазивни кардиолози от доста високо ниво и двама лекари, които са профилирани в поставянето на пейсмейкъри.

Клиниката осъществява в пълен обем инвазивна диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания, но и не само това. Тя използва ангелографската апаратура, която е налична във ВМА.

– С какво е по различна тази клиника от другите с подобен предмет на дейност?

– Има и други клиники по инвазивна кардиология, но е съвсем друго, когато една клиника е наситена с кадри и когато тя работи в условия на една болница като нашата.

Нашата клиника разполага с много добра лаборатория, с много добра диагностика, с клиника по кардиология на 13-ия етаж и с две интензивни клиники, които са на третия етаж на ВМА. По този начин пакетът е затворен и пациентите има къде да бъдат настанени, а не да бъдат местени при спешни случаи.

– Спокойно мога да кажа, че ВМА е болница от високо европейско ниво. Ще бъдат ли открити и други нови клиники с модерна апаратура?

– Това е в нашите планове и мечти. От една страна, обаче имаме ограничение от НЗОК, защото там имаме заложен лимит и с всяка дейност, която изскочи над този лимит рискуваме да не ни бъде заплатена. Надявам се, че това ще бъде преодоляно във времето.

Истината е, че както казахте ВМА е на изключително високо ниво. Това е една от малкото топ болници в България, която е толкова добре сложена кадрово, че е най-предпочитана за пациенти от цялата страна и от други лечебни заведения.

Това си има своят генезиз, който се изразява в това, че едни от най-добрите специалисти в областта на урологията, гастроентерологията, неврологията,  ортопедията и още много други специалности работят при нас.

За реанимацията ще бъде нескромно да кажа, но тя е една от най-добрите в цялата страна. И това не произлиза от факта, че е нашата реанимация или от апаратурата, а от резултатите, които постига. Ние имаме уникални резултати.

Ето вчера изведохме пациент, които беше с инсулт. Той си тръгна от болницата ходейки, а беше приет с парализа.

Друг пациент беше настанен преди няколко дни при нас от Лом в тежко състояние и най-вероятно днес ще бъде изписан

Имахме и пациентка с две мозъчни аневризми, която лежа повече от 20 дни с много тежки кръвоизливи и която беше изведена от клиниката.

И това всъщност е мерилото за това колко е добра една болница.

– Как успявате да задържите младите лекари предвид тенденцията все повече от тях да поемат към Германия, Франция и Великобритания?

– Ние имаме предимството, че разполагаме с водещи клиники на национално ниво. Това води до голям наплив от млади лекари да се обучават при нас.

Г-н Крачунов, тенденцията за заминаването на младите лекари в чужбина скоро няма да отшуми, но при нас има много специализанти, например в клиниката по кардиология те са 20. От тях 4-5 да заминат за Германия, 15 ще останат. На това разчитаме и така си попълваме щата с добри кадри. При нас работят много добри специалисти.

– Какво е мнението ви за реформите на вашия колега анестезиолог Петър Москов, който често са подложени на сурова критика в Народното събрание?

– Честно да ви кажа никога не съм си позволявал да коментирам решенията на един или друг министър.

Към д-р Москов имам и друго отношение, защото и той като мен е анестезиолог.  Ние анестезиолозите сме имунизирани от голямо самочувствие.

Ние работим заедно с много други специалисти и минаваме за консенсусни фигури. Това е едно голямо предимство за него, защото той знае какво прави. Друг е въпросът как и с какви методи и средства ще го постигне, но аз не виждам нищо лошо например за обединението на онкологичните диспансери към болниците, което се лансира.

И ще ви дам един пример в тази посока. ВМА не е онкоболница, но сутрин, когато се докладват оперативните програми (операциите), трябва да ви кажа, че много малко от тях не са онкологични. Има и съдови и ортопедични операции, но всичко останало като тръгнете от неврохирургия – тумори, урология – тумори, коремна хирургия – тумори, гръдна хирургия – тумори.

И то какво излиза – по тази логика и ние сме онкология.

И в този смисъл е правилно решението за обединение на онкологичните диспансери към болниците, защото когато се поеме пациентът от диагностиката, оперативно или консервативно лечение, после химиотерапия или лъчетерапия, следва това проследяване. Това ще е добре за пациентите.

Какъв е проблемът, че едното е онкологичен диспансер пък другото болница. Ами те и двете правят едни и същи операции. Няма разлика например при тумор на дебелото черво дали пациентът ще бъде опериран в онкодиспансер или в тази болница.

– Да, но според ваши колеги е несправедливо да се обединяват губещи с печеливши болници. Вашето мнение?

– Там е важно да не се размият пластовете и да се вкарат тези, които са работили добре под общ знаменатал с губещите.

Наистина сте прав.

По същата логика много неща приемаме за солидарни в здравната ни система, но в крайна сметка се замислете – ние с вас работим, получаваме заплати и плащаме осигуровки, но има хора, които печелят пари, но не плащат осигуровки. Аз не съм съгласен да има подобни нарушения.

– Ген. Петров, как ще коментирате обединението на деветте болници в карето на ВМА, което ще доведе до увеличаване на администрацията, а не до намаляването й както беше обещал министър Москов?

– Не мога да коментирам това, защото честно да ви кажа аз не съм в течение на това по какъв начин и критерии е взето това решение да се обединят не тези 3 болници, а общо 9. Но предполагам, че за това нещо са направени анализи.

Механичен сбор трудно се случва. Предполагам, че добре е обмислено как ще се администрира предстоящото обединение на болници, защото ще е трудно.

Преди години имаше идеи да се обединят ВМА с МВР-болница, а по-късно и с Транспортна болница. Ако такова нещо ми бъде предложено на мен ще го откажа.

– Каква е реалната ситуация с дълговете на ВМА към днешна дата?

– Засега като че ли постигаме приличен резултат и не инкасираме нов дълг. Това е факт.Числата показват, че през първите пет месеца на м.г. сме били на минус 10 500 000 лева, а за първите пет месеца на тази година сме на плюс 563 лева.

Това е много добре, защото ние не само, че нямаме нови задължения, но и ни остават малко пари, за да покриваме старите. Но при сто милиона лева стари дългове, ние няма как да платим дори и лихвите с малката печалба от тази година.

Но е радващо, че положителната тенденция е необратима. Това показва, че сме на прав път.

– Кой пост за вас е по-горещ – този на който сте в момента, когато бяхте служебен министър или когато завеждахте катедрата по анестезиология и реанимация?

– Честно да ви кажа – най-добре се чувствах като началник на реанимацията.

Аз и в момента идвам сутрин в 6 часа в клиниката по реанимация и работя там до 9 ч. След това отивам отново там. Мога да ви кажа имената на всички пациенти, които са настанени там, диагнозите им, на кой му предстои операция и кой ще бъде изписан. Знам всичко за тях.

Не мога да скъсам с реанимацията, защото това ми е занаятът.

Длъжността, която заемам сега е временна и това е нормално.

Най-некомфортно се чувствах може би когато бях министър, защото аз съм работещ човек и обичам нещата да се случват оперативно и да държа ръката си на пулса на събитията. А като министър вече започваш да се съобразяваш с други неща, там са политики, съобразяваш се с това какъв ще е отзвукът от Лекарския съюз и от пациентските организации, необходим е баланс, нужни са и други качества, а аз обичам живота ми да е черен или бял.

– Един от най-известните ви пациенти докато бяхте началник на реанимацията беше Манол Велев, който беше прострелян в тила на 11 юли 2007 г. Този случай като че ли е позабравен. Какво е неговото състояние?

– За добро или зло се забравят такива неща. Ние не можем да го забравим. Лично аз имам много добри отношения със съпругата му Весела Лечева и неговото семейство.

Ние периодично преглеждаме Манол Велев и го приемаме, ако настъпи усложнение в състоянието му.

 

Наскоро, преди дни го приехме отново. Беше с транхио-бронхит, но го оправихме.

Това, което постигнахме при него от една страна е успех, защото го спасихме като живот. Той е жив. Но това, което не е добре е, че не успяхме да постигнем максималния резултат.

Манол Велев не успя да достигне до достатъчно ниво на съзнание, да се събуди и да стане пълноценен човек.

В този смисъл той е зависим от грижи човек.

Жена му се грижи много добре за него и благодарение на нейните грижи той е толкова добре поддържан.

Кагото бе докаран преди време при нас направи впечатление, че той е много добре обгрижван човек. Това е заслуга на Весела Лечева, което е страхотен хуманизъм. В такива моменти си проличава кой колко струва.

Защото има много случай, в които хора в подобно състояние биват забравяни и те обикновено загиват от усложнения. А ако се грижиш добре за тях, те могат да изкарат години.

– Има ли надежда Манол Велев да се събуди?

– По отношение на това дали Манол Велев ще се събуди – това е божа работа да ви кажа. Никой не може да каже дали това ще стане и кога ще стане.

– Г-н генерал, вие сте набожен човек. Какво чувствате, когато един човек се събужда от будна кома и какво се случва с вас, когато някой ваш пациент си отиде от този свят?

– Честно ли да ви кажа?

– Абсолютно.

– Чувствам се като един слуга, който е пред учителя си, който ме наблюдава дали ще си свърша работата или не. Така се чувствам.

Моля се, кога гласно, кога негласно на Господ да помага на близките на пациентите. Казвам им да отидат и да запалят една свещ.

Моето верую е, че ние сме божии слуги на тази земя.

Ние трябва да бъдем толкова добри с хората колкото бихме желали те да са към нас.

По време на контактите ми с близките на пациентите, в повечето случаи те са доволни, съм ги питал – а вие така ли се отнасяте към хората? Какво пречи на доброто отношение? Това пари ли струва, дявол да го вземе?

Когато съм в критична ситуация се чувствам като на изпит. Знам, че цялата отговорност е на гърба ми. Знам, че мога да успея, но мога и да не успея.

Но знам, че горе има един Съдник, който няма да ми прости, ако аз съм пощадил нещо от себе си.

– Вярвате ли в съдбата и в това, че Господ преценява да прибере едни хора твърде рано, а други дарява с живот до преклонна възраст?

– Вярвам, независимо, че ние сме учили така да се каже материална медицина, обективна медицина – когато един химикал плюс друг химикал правят два химикала.

В практиката си съм се нагледал на уникални ситуации и случаи, които съзнанието ми буквално не може да ги приеме и единствено мога да си ги обясня с божията намеса или съдба.

Ето самия Манол Велев. По всички правила на медицината той не трябваше да оцелее. Но ето че оцеля.

Изводът е прави каквото можеш, прави каквото трябва, не пропускай и не щади сили. Другото е божа работа!

– За какво мечтаете, г-н Генерал?

– Мечтая за много неща, защото съм позитивен човек. Мечтая един ден да се пенсионирам (усмихва се), да спра да работя и да опиша спомените си в една книга.

Имам уникални спомени. Спомням си, когато бях на представянето на книгата на проф. Огнян Герджиков – един изключителен ерудит, който в един леко забавен тон представя своята биография, след това го поздравих и му разказах, че имам много интересни спомени, но не знам дали ще мога да ги опиша така както той.

Ето това ми е мечтата – да седна и да си опиша спомените в прав текст и едно към едно, без редакция!

pik.bg