Петричкият банкер Иван Китов в ексклузивна изповед: Имам издадени 5 смъртни присъди!

Най-търсеният българин по света – банкерът Иван Китов, източил 7 милиарда лв. и $ 6 млн.!

 „Тройният убиец”, „Остап Бендер”, „Един от символите на из­точването на банки”…

Това са само няколко от етикетите, лепвани през годините на скан­далния ексбанкер Иван Велинов Китов – основна фигура в сагата за една най-големите финансови афери на Прехода у нас. За него казват, че най-големият късмет в живо­та му е това, че е… син на баща си, който пък е бил материално-отговорно лице в ЦК на БКП. Така или иначе, Иван Китов успява да стане крупен банкер, като неговата „Кристалбанк”, позната още като Маданската банка, влезе в историята като първата кредитна институция у нас, обявена за фалит. Именно тя даде началото на лавината от фалити на банки през 90-те години на мина­лия век, когато само за няколко години бяха из­точени редица трезори. С парите от „Кристалбанк” Китов успява да закупи мажоритарен пакет акции от Бизнесбанката в Пе­трич, която се превръща в символ на безогледното раздаване на необезпе­чени кредити на близки и свързани лица, които никой не е имал намере­ние да връща. Името на финансовия комбинатор се свърза и с добричката Добруджанска банка, оформила нужната брой­ка „жертви”, коронясали го като „троен банков убиец”.

Обвинен в източването на трите банки, Китов е арестуван през 1997 годи­на, като след 4-месечен престой в ареста Софий­ският градски съд го пу­ска срещу рекордната гаранция от 150 милиона тогавашни лева. Излязъл на свобода, ексбанкерът не се помайва дълго и бяга зад граница, оста­вяйки зад себе си отпус­нати необезпечени кредити на редица фирми, между които съществу­ват тесни икономически и междуличностни връзки и възлизащи приблизи­телно на 7 милиарда лева и 6 млн. щатски долара.

Издирван по целия свят с червена бюлетина от „Интерпол”, години наред Китов успява да остане в неизвестност. В началото на 2005-а, тогавашни­ят главен секретар на МВР Бойко Борисов за кратко напомня за него, като обявява на прескон­ференция, че Китов е задържан в столицата на Коста Рика – Сан Хосе, където се подвизавал с имената Джак Хасел Босман. Оказало се, че там ексбанкерът бил же­нен за натурализираната костариканка от руски произход Наталия Гайфудинов, но самата тя останала изненадана, след като разбрала, че съпругът й не в този, за когото се представя. Българинът бил разконспириран и задържан при опит да влезе в САЩ, където при снемане на отпечатъци на границата станало ясно, че той се издирва за финансови измами в особени големи размери. Тогава българ­ските власти отправили искане за екстрадицията на Китов, което обаче остава глас в пустиня. Така блестящият финан­сов комбинатор се оказал недосегаем, а постепен­но дирите му се изгуб­ват някъде из Латинска Америка.

След като Китов бива задържан в Америка, „Интерпол” го сваля от из­дирване. Но пък въпреки че една част от делата срещу него са прекратени по давност, на различни съдебни инстанции все още има наказателни производства срещу фи­нансовия аферист, уста­новява проверка.

Близо 10 години след като никой не е чувал нищо за скандалния ексбанкер, самият Иван Китов, на когото вече му е писнало от изгнаничеството, прави своята първа и единствена изповед…

„Мислех да изплюя камъчето някой ден пред някого и това стана сега пред теб. Защото все някога трябваше да из­лезе духът от бутилката”, открива картите си фи­нансовият комбинатор и споделя, че от 15 години се подготвя за този мо­мент. „Много глупости се изприказваха и изписаха по мой адрес, за това, че едва ли не съм натрупал милиони. Истината е, че заминах от България с $8000 назаем!”, твърди Китов. Той признава, че все още се намира в Латинска Америка, но отказва да назове точно в коя държава.

Китов разказва, че след като избягал от България, първо се насо­чил към Доминиканската република, защото по онова време била много популярна дестинация сред съмнително забо­гателите българи, които трескаво преглеждали световната карта за си­гурно място, накъдето да се ориентират. „Първо отидох там, но климатът не ми понасяше – навън 50 градуса, вътре климатици – постоянно бях с течащ нос. Поразпитах къде е най-добре и ми казаха – Коста Рика, за която по­сле разбрах, че наистина е Швейцария на Латинска Америка”, разказва още издирваният под дърво и камък бивш банкер. Всъщност той споделя, че през годините на изгнание е имал възможността да обиколи голяма част от света, като през главата му минала идеята да се установи и в други „имуни­зирани” държави като Венецуела и Аржентина. Отказал се обаче, тъй като в първата бил Уго Чавес, „заради когото бягали богатите хора”, а втората била в перманентни финансови кризи. Така избрал Коста Рика, сдобил се с паспорт с имената Джак Босман и започнал да се оглежда как може да си уреди жи­вота там. „Направих фик­тивен брак с въпросната натурализирана костариканка от руски произход. Тя много добре знаеше за какво става въпрос, но след задържането ми, разбира се, скри това от властите. А паспортът ми си беше абсолют­но редовен, с подпис на президента! Ама той, Гойко (прави аналогия между превъплътилия се в ролята на Винету сръбски актьор Гойко Митич и страстта на бившия министър председател Бойко Борисов към ге­роя на Карл Май – б. а.), нали е чел само „Винету” – няма как да ги знае тези неща! И затова, като ме задържаха, размаха пред журналисти личните ми документи и излъга пред целия свят!”, гневи се Китов, който не крие неприязънта си към тогавашния главен секретар на МВР.

Ексбанкерът, който през 90-те години е от цвета на хайлайфа у нас, раз­крива как всъщност се стига до задържането му през 2005 година: „Един предател, българин, който ми дължеше много пари, ме натопи, че съм имал фалшиви докумен­ти! Навън само българин може да направи такова нещо! А като дойде в Коста Рика, аз му помогнах на този човек!”, обяснява Китов. И раз­яснява, че става въпрос за лекар от Асеновград на име Христо Христов, който се появил в Сан Хосе с цел „изпиране” на пари на трибуквена групировка. „Коста Рика е рай за пране на пари, и това е всеизвестно! Този човек лично ми беше казал, че е пред­ставител на групировка. Даже беше задържан за 473 или 475 парични трансфера, които на­правил с помощта на различни паспорти”, разяснява Китов. За запознанството си с него споделя, че стана­ло, след като Христов се появил в Коста Рика с два контейнера със сладолед. „Дойде тука, имах аз една туристи­ческа агенция. Здрасти – Здрасти. Как може да направим нещо да ги продадем? И аз го хванах за ръката, и му направих връзката да ги пласира. Той много благодарен беше, ужким. И вика: ,.Дай да правим бизнес!”. Можеш ли да докараш още неща? „Мога”, казва ми. Аз имах пари – ето ти, защото той нямаше. И дотам!”, разказва из­дирваният за фалирането на 3 банки нашенец. По думите му, Христов го изиграл и натопил, за­щото му дължал $73 000, които не искал да му връща. Въпросните пари Китов го помолил да пре­веде в България на него­вите близки, но той си ги прибрал. Първоначално докторът му казал, че ще му ги върне и даже си уговорили среща в панамски хотел. Христо се обадил на Китов и му казал, че го чака на мястото, за да му ги даде. Срещата обаче се оказала клопка и Китов се оказал неприятно изне­надан – чакала го цяла делегация униформени. „Влизам аз и гледам – някакви млади момчета. И само си казах: „Опа, ей сега станаха работите…”. И ме арестуваха!

Защото лайното, проклетникът, идиотът ме натопи! Само и само да ме вкара в затвора и да не ми върне парите!… И след това вече пуснаха срещу мен хиляда неща, за да ме съсипят…”, разказва още Китов.

Ексбанкерът бил за­копчан и поетапно минал през няколко арести и затвори, като накрая бил натикан в най-бруталния пандиз в Панама – „Ла Хоя”, където впрочем лежи до днес без присъ­да и българският капитан Светлозар Собаджиев. „Това е един от най-гадните затвори! Бедна ти е фантазията какво съм преживял вътре! Държаха ме като куче – с верига на крака, закачена за един метален кол!”, разказва за бруталните си преживявания издир­ваният за крупни финан­сови афери българин. За времето, прекарано там, набързо успял да разучи историята на легендар­ната тюрма. Китов разкрива, че „Ла Хоя” всъщ­ност е бивше летище, построено от панамския диктатор Мануел Антоние Нориега. „Това място е било предназначено за прехвърляне на контей­нери с всякакви легални и нелегални стоки, но впоследствие хангарите му са започнали да бъдат използвани за място за задържане”, разказва ек­сбанкерът. И добавя, че в 8-и хангар са настанявани чужденците. Именно там му се наложило да оста­не и той в продължение на 2 месеца. „Нямаше свободни места в ки­лиите в хангара и затова една седмица ме държа­ха навън на 50 градуса температура, под една ламарина. Вързан с веригата за крака, само по гащи! Като каторжниците през 16-ти век!”, спомня си петричкият банкер. След това му осигурили килия в павилиона за чуж­денци, но положението му не се променило кой знае колко. „Спиш като хлебарките и мишките в началото – на земята. После, ако имаш пари, си купуваш един сте­лаж – нещо като бетонно легло. Купуваш си и един матрак – 5 см дунапрен. И това е! Но пак беше добре, че ме сложиха в павилион №8, защото бяхме само чужденци. Иначе другите, местните, са хептен смахнати! Ще ти прережат гърлото като едното нищо!”, разкрива още Китов.

И споделя, че това да­леч не е най-лошото, което е видял след бяг­ството си от България. През времето на разкар­ване от арест на арест и затвор на затвор, той станал свидетел на шо­киращи сцени. „Мене, преди да ме закарат в „Ла Хоя”, още при самото ми арестуване, ме вка­раха в едно помещение, което бе място за задъ­ржане на панамската прокуратура. Пъхнаха ме в едно тъмно мазе, но поне имаше климатик. После ме отведоха в за­твора „Petejot” (Петехот), който е тяхна служба за сигурност, аналогична с българската ДАНС. Там е страшно! Едно момче се обеси пред очите ми, свалях го от бесилото!”, спомня си още Китов. Имиграционните служ­би го предали в „Ла Хоя” гол и бос – докато стигне по арестите, му окрали всички документи, както и дрехите. „Бедна ти е фантазията какво съм преживял по затвори­те! На 3 сантиметра ми мина нож покрай лицето, убиха едно момче пред очите ми, аз самият имам издадени 5 „вътрешни” смъртни присъди! Не беше лесно, братче, а направо ужасяващо! И то заради нашата мила родна татковина!…”, обобща­ва Китов. И разказва, че чужденците веднага се набиват на очи сред дру­гите затворници, голяма част от които били завършени зверове. „Те, като те видят бял, веднага започват да искат пари. В „Ла Хоя” имаше едни пандизчии – „Бесните кучета”, които си имплантираха рогове, за да изглеждат като дяволи”, раз­крива още ексбанкерът. Той лично се сдушил с останалите затворници и спечелил респекта им. Малко след това успял да осъществи контакт с разтропана местна адво­катка, която се заела със защитата му. „Казва се Ниночка Паредес. Баща й беше във Върховния съд на Панама, а гаджето й – Дмитрий, работи в тяхна­та агенция за национална сигурност „Петехот”. А интересното е, че и два­мата са с такива имена, но са… негри!”, обяснява още Китов. И разяснява, че руското идва от факта, че бащите им били за­клети революционери по дух. За да го измъкнат от затвора, Китов обещал $3000 хонорар за Ниноч­ка, които към момента нямал, но после близки му изпратили. „Подкупите много играят тука, в Латинска Америка. Стига да зна­еш на кого да дадеш и кое копче да натиснеш – всичко се купува! Мен ме извадиха от „Ла Хоя” само след 2 месеца пре­стой и след общо 3 ме­сеца след задържането ми имах лична карта и жителство”, разкрива Ки­тов. И добавя, че после чул, че Христо Христов също лежал в затвора за една година. „След това сме се мяркали тука два­мата по разни молове, ама той като ме види, изчезва веднагически , споделя още тарикатът през смях. Престоят му зад решетките обаче не бил най-мъчителният пе­риод за него. „Ако знаеш през какви перипетии пре­минах! Всички си мислят, че са надиплени някакви огромни пари от банките и съм отишъл на слънче­во и екзотично място да си живея живота. А ис­тината е, че съм бачкал какво ли не, за да оце­ля в Америка. Мил съм тоалетни в хотели, за да мога да изкарам пари за хляб! Знаеш какво е, когато една двойка спи в хотел – то са презерва­тив, то са лайна!… Мил съм и такива работи… А те ми приказват: „Той е комунист, дадени са му куфарчетата с пари…” Е, не е така!”, държи на своето изпеченият финан­сов аферист.

Въпреки челния сблъсък със закона и вла­стите, като един истински издръжлив и гъвкав на­шенец, Иван Китов успял да си осигури завиден стандарт на живот в Ла­тинска Америка. Малко по малко той стартирал и развил успешен бизнес с недвижими имоти. Пара­лелно с това поосвежил и битието си в интимен план. Скандалът покрай крупните банкови афери и фалирането на банки­те се отразил сериозно на личния му живот и с бягството си от България, на прак­тика той се разде­лил и със съпругата. Впоследствие задо­чен за него развод сложил и законов край на брака му с Мануела Драганова – бивш журналист от несъществуващия вече вестник „Континент” и ексшефка на хиподру­ма в Банкя.

Стъпвайки на краката си в Латинска Америка, Китов си хванал младо гадже – местно моми­че, което е на крехката възраст от 25 ненавършени години. „Разбираме се чудесно. Тук въобще хората са различни – усмихнати, много лю­безни. Няма караници, няма драми и напрежение… България, в сравнение с Латинска Америка, е като 14-ти век”, категоричен е Китов. „В България ми открадна­ха 5-6 коли, пребивали са мои партньори. Тука няма такова нещо. Страшен кеф ми е, като вляза в заведения – няма мутри, няма нищо! Аз до вчера се озъртах за мутри и даже все още имам ком­плекс от тая работа. Тука всички са усмихнати и ти казват: „Здравей! Как си!”… Бил съм в много страни по света – в Герма­ния съм живял малко, във Франция съм живял, в Ис­пания съм бил малко, по Щатите съм ходил… Но тук просто е най-гот!”, ка­тегоричен е ексбанкерът. Той вади и един интере­сен аргумент в защита на своята теза – малкото полицаи. „От време на време съм в Коста Рика, за там неслучайно каз­ват, че е Швейцария на Америка и е данъчен рай! Те са 4 милиона населе­ние – точно на половината на българите. Но има 3500 полицаи, а в Бълга­рия последно бях чел, че са 75 000”, разяснява банковият далавераджия. И разкрива, че най-лесно и изгодно е да развиваш бизнес именно там, както и в още една-две държави в Америка. „В България имах 375 души служители и се зарекох, че каквото и да правя след това, ще работя сам, без никакви хора! Без подчинени и главоболия! Казах си: ще си намеря един бизнес, сам да си го правя и сам да си го управлявам. И сега си изкарвам с труд и чест парите с недвижими имоти”, казва още изгнаникът. Той споделя, че едно от първите впечатления, кои­то му направили местни­те, е, че „са сякаш първо­битни”, а отношенията помежду им напомнят на тези между българите, но в едно минало време. „Така са се впускали да ми подадат ръка тук, как­то никой българин не ми е помагал“, твърди още Китов. За сметка на това, той самият подал ръка на не един свой сънародник. „Тука имаше двама бълга­ри, даваха ги даже по телевизията – проснати на земята, задържани за източване на банкомати. Хората бяха готови по 15 години да им дръннат, защото ги бяха хванали с 370 карти или нещо та­кова. Но аз намерих как да ги изкарам. Пуснаха ги след няколко месеца, след като успях да напра­вя така, че да бъде убе­ден главният прокурор”, обяснява Китов. И добавя през смях, че, независи­мо от това, нашенците отново се проявили. „Оба­диха ми се по телефона от летището и единият ми вика, че откраднал нещо си от транзитната зона. А бяха борчета момчетата, имаха пари. Казах му: „Ей, втори път няма да мога да те из­вадя!”, смее се Китов, като си спомня. Въпре­ки че бил издирван от „Интерпол”, още с пристигането си в Ла­тинска Америка той обиколил целия кон­тинент. „Тука можеш да минаваш грани­цата без документи, не е проблем. Бил съм в града Пана­ма, Коста Рика, Ни­карагуа, Манагуа и къде ли още не! Тука мога да ти кажа, че всичко е възможно. Даже се купуват държави!”, шокира отново Ки­тов. И добавя, че преди 5 години Китай на практика си купил Коста Рика. „Аз съм свидетел на това нещо, видял съм го с очи­те си. Преди Коста Рика не признаваше Китай, защото беше комунисти­ческа. Обаче платиха 500 милиона долара, купиха една къща на президента, построиха един стади­он, раздадоха на всички ченгета по районните по една кола и нещата се промениха. По едно вре­ме, Коста Рика каза: От днес признаваме Китай! Той и Уго Чавес искаше да си купи Панама, ама нещо не се разбраха. Сега пък си купиха Никарагуа…”, реди впечатления от на­етото си око българският комбинатор. И добавя, че в началото нямал такъв опит. „Като дойдох тук знаех само „Вамос и Аста ла виста, бейби (смее се). Сега нямам никакъв проблем с ис­панския, зная го на много високо ниво. Въртя бизнес с недвижими имоти по тия държави и съм доста на високо вече. Пазарът е много добър, защото е пълно с богати хора. Тук е като офшорна зона, защото не плащат данъ­ци. Аз като дойдох тука, питах какви данъци да плащам-хората стояха и ме гледаха като идиот”, обяснява през ведър смях Китов. Той разкрива, че в някои централноамерикански държави 80% от хората живеят в „бидон-вили”, „правят си къщи от ламарина, дърво и палмови листа. Ама от тях не се изкарват пари, изкарват се от богатите. А тук има много такива, и с много от тях работя. Включително имам клиенти от Forbs-500 на най-богатите компании по света. „Хюлет Пакард”, DHL, както и „Проктър и Гембъл” – най-голямата корпорация в света, всич­ки те сами клиенти!”, разкрива още Китов. Докато стигне до тях обаче, той не веднъж го докарвал до просешка тояга. Преди 6 години фалирал тотално след като оставил парите си в един фонд срещу много висока лихва. Като изпечен комбинатор, той проучил финансовата ин­ституция, която по думите му не била пирамида. „Просто бяха много до­бре организирани фирми които съществуваха от 32 години. Ама дойде един президент социалист и ги затвори всичките. 3 банки бяха – и трите ги затвориха”. Така, както до този момент прибирал колосални лихви, плащал $1800 наем и живеел по гръб, Китов се оказал на улицата. „В един мо­мент имах много пари, а в следващия се събудих с $20 в джоба. Тогава почти си бях спрял бизнеса и си живеех само от тези пари. Но се наложи отново да поработя. Сега обаче си изкар­вам добре, даже доста добре”, доверява ексбанкерът. И разкрива, че освен с богати, се сбли­жил и с доста овластени хора, като сред клиен­тите му има държавници нависоко ниво. „Депутати от няколко страни са ми

Клиенти – от Мексико, Ко­лумбия, Венецуела, Коста Рика, Перу… Има и ми­нистри, четирима бивши президенти и кандидат-президенти също. Милионери и милиардери са ми клиенти”, радва се на добра почит в Латинска Америка Иван Китов.

 вестник „ШОУ“