Ръководителят на катедрата по история към Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, поиска думата пред Топ Преса! Историкът проф. Калин Порожанов: Македонци ли са древните македони?

Ралица ВАСИЛЕВА

Проф. Калин Порожанов е между водещите имена в съвременната тракология и подводна археология, член е на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания в България. Ръководител е на катедрата по история към Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Автор на над 200 публикации у нас и в чужбина, свързани с историята на траките, древната култура на Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия.

Разговаряме с проф. Порожанов по повод новото разминаване с „учените” от Скопие, за верен прочит на общото ни историческо минало – откритата мраморна плоча с латински надпис край с. Рупите, Петричко, близо до къщата-музей на пророчицата Ванга.

– Професор Порожанов, близо до Петрич – при изгасналия вулкан Кожух, бе открита мраморна плоча с латински надпис, доста различно тълкуван от учените у нас и в Скопие. Какъв е Вашият прочит?

– Вижте, край с. Рупите, Петричко при възвишението Кожух, бяха открити останките от античен град. Но че това е търсеният отдавна град Хераклея Синтика стана ясно от този надпис. Това е писмо на римския император Галерий, датирано от края на 307 и началото на 308 г., до магистратите и членовете на съвета на град Хераклея. В него се казва, че градът на хераклейците е съществувал отдавна, но сега получава статута на град. Тъй като Хераклея се намира в областта, обитавана от синтите, той би трябвало да се идентифицира с известния от античните автори град Хераклея Синтика, чието по-старо тракийско име е Синтия, като главен град на траките синти.

– И името му идва от тракийското племе Синти, живяло тук през VIII в.пр.н.е.?

– Да, така е. Траките синти са обитавали Средното течение на Струма, заключено между Кресненския и Рупелския проход. Те са известни още на Омир, който ги представя като обитатели на о. Лемнос, в Северна Егеида, в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Тукидид поставя синтите преди планината Керкине, която ги отделя от пеоните. А Керкине включва всъщност масива от днешните планини Огражден, Малешевска и Влахина – обитавани от синтите.

– Посещаван ли е градът от автора на писмото – император Галерий?

– В писмото не се споменава, но в биографията на Гай Галерий Валерий Максимин, който носи прозвището Дакиеца, има любопитни подробности. Роден и отрасъл в провинция Крайбрежна Дакия, близо до град Сердика (дн. София), Галерий е осиновен от император Диоклециан, който му дал за жена дъщеря си, вследствие на което станал негов съуправител. Като едноличен владетел през 305 г. Галерий продължил водената от предшественика си политика на абсолютен монарх и неуважение към Рим. Той ръководи Римската империя до смъртта си от превърнатата в столица Сердика. Според него Империята не трябвало да се нарича Римска, а Дакийска. Така че тази пристрастеност към родната земя и трайният престой в Сердика не изключват хипотезата Галерий лично да е посетил Хераклея Синтика, давайки му статута на град.

– Впрочем, родственици ли са синтите с най-старото тукашно население – пеласгите?

– Пеласги е елинското име на народ, който обитава южните краища на Тракия и западния бряг на Мала Азия, във времената преди трайното установяване на елинските етноси – от края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Според историческите извори синтите като тракийски етнос, отнесени към по-старо време, са свързвани с пеласгите, които са с тракийски езикови и етнокултурни характеристики. Което ще рече, че и синтите – населението по Средното течение на Струма, се свързват както с по-стария етноним пеласги, така и с по-късния – траки.

– А какъв е произходът на древните македони?

– Въпросът ви е свързан с обяснения за езика на македоните, но запазените остатъци от него са

оскъдни. Едно от становищата е, че този етнос говори на северногръцки диалект. Най –сериозният аргумент за това са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод не е съществен. Според друга теза македоните са говорели негръцки език. Някои антични автори казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници на македонски и че войните поздравявали своите пълководци на македонски език.

Третото становище обединява горните две – произходът на древния македонски език се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, достатъчно различен от другите древни езици на Балканите. Въпросът за езика и произхода на македоните остава открит за науката. Въпреки това е видимо, че Македония се разполага между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток – на траките. От север и северозапад – на илирите. От културно-историческа гледна точка има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между древни балкански езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският, заради неговата писмовност, а най-многолюдно говорен е тракийският.

– Гръцка или тракийска държава е древното Македонско царство? И да вярваме ли на Демостен, който пише за Александър Велики, че „македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура“?

– Омировият епос не познава етнос с име македони. За пръв път името Македон се споменава от Хезиод в VІІ в.пр.н.е., който казва, че Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп. Съгласно разказа на Херодот, навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като точно те, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги. Ако вярваме на Бащата на историята, именно траките бриги са дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните, тук в Европейския Югоизток, както и държавата на фригите в Централна и Западна Мала Азия.

Гръцките ни колеги твърдят, че Македония е гръцка и че македоните са гърци. Това обаче е националнополитическа, а не строго научна теза.

– А как Херодот обяснява названието македонес?

– Вижте, македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното тракийско значение на името македонес древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.

Чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти над илирийски етноси. Видно е, че до създаването на империята на Александър ІІІ Велики (336–323 г.пр.н.е.) в Македонската държава живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските, но присъстват по-слабо и илирийски. По това време в границите на Македония няма елини, ако не се броят няколкото полиса от северозападното Егейско крайбрежие на Халкидика, подвластно включени в Македонското царство при Филип ІІ (359–336 г.пр.н.е.).

– Кога всъщност започва елинизацията на македонския елит?

– През V – ІV в.пр.н.е. Но важно е да се отбележи, че тази елинизацията не е насилствена гърцизация. Тя е съзнателен стремеж на македонския царски елит за приобщаване към достиженията на елинския книжовен свят. Именно чрез елинизацията македонската династия на Аргеадите става разпознаваема, защото влиза в познатия и признат литературен и културен свят на Средиземноморието, който е полисен и в който се говори и пише на гръцки език. Това не е отричане от своите изконни ценности, а е успешно вписване в актуалните обществени и културни процеси на новото време. Това поведение ще бъде продължено от Македонското царство, а след него и от други негръцки държави.

– Чий цар е всъщност Александър Македонски?

– Александър ІІІ е достоен син на Филип ІІ, който преобразува малката и невзрачна държавица Македония в една свръхмодерна за времето си империя. Отличен дипломат, той обединява полисна Елада и, осигурил си тила от север и от юг, организира поход на изток, срещу Персийската империя, за да завладее нейните несметни богатства. С убийството му неговият син Александър ІІІ продължава успешно разширяването на империята на изток до Индия. В този смисъл трябва да разберем думите на Демостен, които цитирахте по-горе – че „македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура” и ще „задуши и последните остатъци от елинската независимост”. Думите му се отнасят към едни чужди завоеватели на Елада, негърци и варвари – македонските царе Филип ІІ и Александър ІІІ.

– Версията на гръцките учени обаче е друга…

– Гръцките ни колеги твърдят, че Македония е гръцка и че македоните са гърци. Това обаче е националнополитическа, а не строго научна теза. Целта е да се внушава, че както Древна, така и съвременна Македония, която до неотдавна и в гръцката ù част е всъщност българска по население, винаги е била, а и днес е гръцка.

– А на съвременните „учени” от Скопие?

– Колегите от Скопие също са в плен на нова националнополитическа доктрина, която трябва да доказва уникалността на съвременния македонски народ. Те смятат древните македони за негърци, нетраки, неилири, не…, защото са нещо уникално, така както са уникални днешните македонци. Отричайки българския си произход, те няма как да признаят и тракийския произход на древните македони. Казвам македони, както се използва този термин за Древността в нашата наука, който е същият като оригинала, за да не се бъркат те със съвременните македонци.

– В този контекст как оценявате битката, която води БЮРМ срещу българщината в Македония?

– Това е наследство от Титова Югославия, която след Втората световна война съзнателно

създаде и наложи в Република Македония свой местен партийнослужебен кръг, обвързан икономически, политически и елитарно с управляващите сръбски националисти в Белград. В БЮРМ лесно може да видите антибългарска, антигръцка, антиалбанска, но няма да видите антисръбска политика. В същината си, макар и формално независима държава, БЮРМ остава в плен на старите титовистки догми, облечени в нов македонстващ, но дълбоко просръбски по замисъла си, национализъм. На този фон не мога да не кажа, че мнозинството от обикновените хора в БЮРМ знаят своите български корени и това да се наричат македонци, за тях просто означава българи от Македония.

– В Интернет е направен интересен прочит на абревиатурата БЮРМ – Българска югозападна република Македония. Трябва ли и политическият ни елит да мисли за подобен прочит?

– Политическият ни елит е наясно с току-що коментираната ситуация в БЮРМ. Много е трудно обаче да се работи с насажданите вече 70 години догми там. Две-три поколения са възпитавани чрез деформирана история, чрез антибългарска истерия и това не може да се оправи с вълшебна пръчка. Но не трябва да се правят компромиси с историята ни, като не бива да остават без последствия бурните фантазии на псевдоисториците в Скопие. А македонският език е несериозен проблем, защото на всеки филолог е ясно, че става дума за силно сърбизиран български език. Всеки чужденец, който посети България и БЮРМ чува, че от двете страни на границата се говори единен български език. Нещо, което твърдят и учените в Гърция.