31 май в българската история

На 31 май 1863 г. в Браила започва да излиза седмичният политически и търговски вестник “Българска пчела”.
През 1876 г. във Враца е разпространен слух, че към града настъпва редовна турска армия. Въстаниците се разпръскват и в резултат властите извършват масови арести. Същия ден четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села. След като се разбира, че въстанието във Враца е осуетено, четата се насочва към Врачанския Балкан.
Посланическата конференция на Антантата в Париж през 1927 г. взема решение за закриване на Ликвидационния военен орган на Контролната комисия в България и на 30 юни той престава да действа.
През 1936 г. в белградската преса е публикуван меморандумът за възстановяване на конституционното управление, връчен на царя от оформената на 24 май опозиционна група на дейци от забранените партии – “Петорка”.
През 1996 г. във Виена България заедно с Албания, Беларус и Украйна е приета за член на Централноевропейската инициатива.
На тази дата са родени: Д-р Кръстьо Кръстев – български литературовед, Васил Сотиров – лирик, сатирик и преводач.
На тази дата умира Стефан Македонски – оперен певец.

2006 г.
Президентът Георги Първанов връчва Орден „Св. св. Кирил и Методий” – първа степен на Симон Брюно президент на Фондация Cite Internationale des Arts — Париж.

2001 г.
За химн на Българската армия официално е обявен маршът „Велик е нашият войник“.

1996 г.
България отправя молба за членство в Централноевропейското споразумение за зона за свободна търговия (ЦЕФТА).

1969 г.
Създава се Национален комитет за европейска сигурност и сътрудничество.

1961 г.
Установени са дипломатически отношения между Народна Република България и Република Гана.

1950 г.
В Кочани е проведен съдебен процес срещу 6 българи, комунисти по убеждение, за пропагандиране на българската кауза и разпространение на българска литература. Групата, ръководена от Моне Спасов от Виница, е осъдена на различни срокове от 5 до 7 години затвор.

1936 г.
В белградската преса е публикуван меморандумът за възстановяване на конституционното управление, връчен на царя от оформената на 24 май опозиционна група на дейци от забранените партии – “Петорка”. Към опозиционната група на партиите се включват Димитър Гичев (БЗНС “Врабча 1”), проф. Георги Данаилов (Демократически сговор), Боян Смилов (Националлиберална партия), Кръстьо Пастухов (БРСДП) и проф. Георги Генов (Радикална партия).

1902 г.
Сключена е тайна българо-руска военна конвенция в Петерхоф. Русия гарантира за 10 г. българо-румънската граница. При война българската армия минава под руско командване. С руска намеса „Фирмилияновият въпрос“ е разрешен неблагоприятно за България и владиката получава официално назначение за Скопие.

1900 г.
С княжески pecкрипт до канцлера на българските ордени е учреден орден “За военна заслуга”. Първоначално орденът има шест степени – Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а от 1933 г. е въведена и степента Велик кръст, която е по-висока от съществуващите дотогава.
С Великия кръст I и II степен се награждават български генерали в зависимост от заеманата от тях длъжност, с III степен – полковници и подполковници, командири на полкове, с IV степен – майори, служещи в щабовете, и капитани ротни командири, а с V и VI степен – ротни и взводни командири до капитан, подофицери, доброволци в Сръбско-българската война и в балканските войни, опълченци и др.

1894 г.
Приключва мандата на Стефан Стамболов като министър-председател на България, за премиер е избран Константин Стоилов.

1876 г.
Във Враца е разпространен слух, че към града настъпва редовна турска армия. Въстаниците се разпръскват и в резултат властите извършват масови арести.
Същия ден четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села. След като се разбира, че въстанието във Враца е осуетено, четата се насочва към Врачанския Балкан.
За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев и част от неговите четници си се качват в Гюргево на кораба „Радецки“. Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слизат на българския бряг те полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четата е преследвана от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там четниците водят бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневни бойни действия загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 – на Георги Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежки боеве във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния.

1863 г.
В Браила започва да излиза седмичният политически, любословен и търговски вестник “Българска пчела”. Редактор на вестника е Христо Ваклинов, а спомоществователи са видни български търговци, организирани в акционерно дружество. Вестникът полемизира с другите вестниците „Съветник“, „Турция“ и „Гайда“. Сътрудници на “Българска пчела” са Р. Блъсков, Р. Жинзифов, Ц. Гинчев, П. Калянджи, В. Берон, Т. Н. Шишков, В. Чолаков и др.

На тази дата са родени:

1947 г.
Роден e Васил Сотиров – български лирик, сатирик и преводач. Следва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в редакция “Хумор, сатира и забава” при Българското радио (1971 г.-1979 г.). В годините между 1981-1984 г. е редактор в сп. “Карикатура”; в Студията за анимационни филми “София” (1984-1988 г.), а от 1991 г. във в-к “Пардон”. Пише също така и поезия за деца. Автор е на съчиненията: “Лъвовете никога не плачат” (1981 г.), “Убийство на щурец” (1982 г.), “Смъртен скок” (1989 г.), “Да ти излезе номерът” (1989 г.), “За едни има – за други няма” (1990 г.), “Поръчка за събуждане” (1990 г.), “Цвете в саксия” (1990 г.), “Пъдене на лоши духове” (1991 г.). Носител е на наградите: “Сребърна фурма” за хумористичен разказ в Бордигера (1978 г.), “Южна пролет” (1982 г.), “Сребърен МладЕЖ” (1981 г.) и “Златен МладЕЖ” (1986 г.), “Ламар” за поезия (1991 г.) и др.

1903 г.
Роден e Маньо Стоянов – български литературовед, историк и библиограф. Той учи в Пирдоп и завършва Духовната семинария в Пловдив през 1925 г. Преподава в Пловдивската духовна семинария и в гимназиалните училища в Пловдив, Сливен и София. Уредник и директор е на Народната библиотека в Пловдив (1945-1948 г). Работи в областта на историята на българска възрожденска книжнина, българо-гръцките книжовни връзки и отношения и славянската палеография. Автор е на творбите: “Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания (1806г.-1878 г.)”, “Пътят към свободата. Исторически разкази за Пловдив през Възраждането” (1966 г.), “Украса на славянските ръкописи в България. Албум” (1973 г.), “Очерци за Източна Румелия” (1974 г.). Умира на 5 ноември 1986 г.

1883 г.
В Крушово е роден Стефан Николов Баджов, един от най-известните и високообразовани български художници. В началото на столетието рисува основните емисии на пощенски марки на Царство България, както и стенописите в църкавата “Св. Седмочисленици” в София.

1866 г.
Роден е д-р Кръстьо Котев Кръстев – български литературовед и критик, естет, редактор на сп. “Мисъл” (1892-1907 г.). Той завършва гимназия в София и изучава старогръцки, немски и френски език. След гимназията е стенограф в Народното събрание. През 1888 г. завършва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и защитава докторска дисертация на тема “Метафизичното схващане на душата според Лотце”. След това Кръстьо Кръстев е директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 г. създава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество”. Освен това той работи като преподавател по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването на сп. “Критика”, продължение на “Литературно-научно списание…”. През 1895 г. той е преподавател по философия във Висшето училище. До 1907 г. е лектор там, но след студентските размирици е уволнен и става директор на Педагогическото училище в Скопие. През 1908-1919 г. Кръстев чете лекции в СУ “Св. Климент Охридски”, като извънреден професор по философия. От 1900 г. е член на БАН. Д-р Кръстев пише литературни студии, които печата в сп. “Мисъл”, сътрудничи на “Периодическо списание”, “Критика”, “Денница”, “Демократически преглед”, “Труд”, “Пряпорец”, “Демократ”, “Народ”, “Гражданин” и др. Той е противник на марксическите естетически възгледи и оценки, и се явява проводник на модерната западноевропейска естетическа мисъл. Пише статии против цар Фердинанд. Някои от съчиненията му са: “Етюди и критики” (1894 г.), “Литературни и философски студии” (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен силует” (1907 г.), “Млади и стари” (1907 г.), “Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов” (1917 г.) и др.

На тази дата умират:

1992 г.
Умира Кирил Апостолов – писател. Той е роден на 30 октомври 1931 г. в с. Кърджево, Софийско. Завършва агрономство във ВСИ – София през 1956 г. В периода 1962-1967 г. е директор на селскостопански учебни заведения в с. Белица и с. Леснево, Софийско. За годините между 1968-1971 г. е заместник-главен редактор на сп. „Пламъче“. Главен редактор е и на редакция „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“ (1972 г). На издателство „Български писател“ е главен редактор през 1981 г. и директор през 1989 г. От 1991 г. е заместник-генерален директор на издателска къща „Български писател“. В своите разкази, новели, повести, очерци и произведения за деца Кирил Апостолов разглежда процесите в българското село от 60-те и 70-те години. Автор е на съчиненията: „Момчета“ (1959 г.), „Гълъби и хора“ (1962 г.), „Звездата над Осогово“ (1965 г.), „Тримата връстници“ (1967 г.), „На брега. Пиеси“ (1968 г.), „По пътя“ (1969 г.), „Ратайчето“ (1970 г.), „Отиват си корабите“ (1973 г.), „Зайко Късото ухо“ (1974 г.), „Завръщане при своите“ (1975 г.), „Началото на празника“ (1975 г.), „Сезони в Югне“ (1977 г.), „Солта на живота“ (1979 г.), „Сезоните и хората“ (1981 г.), „Радост за всички“ (1982 г.), „Двамата Мироновци“ (1985 г.), „Да спечелиш, да загубиш“ (1985 г.), „Колата, или Голямата мечка“ (1986 г.), „Гибелта на глутницата“ (1988 г.), „Поклон“ (1990 г.).

1911 г.
В сражение с турския аскер край село Журче, Демирхисарско, загива войводата Блаже Кръстев от село Бирино, Крушевско.
Блаже Кръстев е Крушовски войвода на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна организация. През Илинденско-Преображенското въстание (1903) четата му превзема турските казарми в Крушево. В края на 1904 г. във Велешко участва в чета, която се бори със сръбската пропаганда в Македония. През 1907 г. е крушовски районен войвода. След Младотурската революция заминава за България и по нареждане на Тодор Александров се връща обратно с четата си в Крушево.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни”

www.focus-news.net