Кеворк Кеворкян: Гърмен – Фронтова линия

Истината е, че постепенно превърнахме нашите цигани в нашите кюрди

КЕВОРК КЕВОРКЯН

Една снимка истински ме стресна – и вие бихте се уплашили, ако се замислите. Тя ни показва Гърмен от високо – виждаме две тълпи една сре­щу друга. Две армии една срещу друга.

Това е боен фронт – в навечерието на Сблъсъка.

Ако влезете в тъл­пите от двете страни на фронтовата ли­ния – както правят репортерите, ще се удавите в подробно­стите – кой кого, кой какво – и Истинското Зло отново ще бъде прикрито. Ръмжене­то от двете страни на фронтовата линия скоро ще прерасне в открит сблъсък, оче­видно е. Но изобщо не мислим за това.

Гърмен демонстрира провала на лъжата за българския „интегритет”. Големият блъф, с който ни залъгват от четвърт век. А истината е, че постепенно превърнахме нашите цигани в нашите кюрди – сякаш си ги представяхме като някакъв материал за изтребление. Създадохме една общност, пренебрегвана във всяко едно отношение.

Ония от политическата Секта поне да си бяха признали, че изобщо не знаят как да се справят с Бедата.

Те се оказаха ялови и в това отношение, както и във всяко друго. Напъваха се политическите мушмороци да наричат циганите „роми” – и така смятаха, че са изпълнили патрио­тичния си дълг. Циганите станаха роми, а нашите будали изобщо не за­белязваха, че в същото време българите стават цигани.

И това бе неизбежно, след като постепенно бяха  изоставени  от собствената си държава. Напълно изоставени. Защото само в една дива държава могат да се случ­ват фалшивите полемики, които вървят в здравеопаз­ването; само в една дива държава случайни типове могат да се разпореждат в образованието, отбраната и правосъдието; само в една дива държава можеш да станеш министър, след като си търкал няколко седмици обувки в уличен протест. Да не изреждам повече.

Но се напъваме ня­кой наш град да стане „Европейска столица на културата” – заради та­мошния „античен театър” примерно, макар че в същия град правят опит с един замах да съсипят болниците му. Или броим колко зяпльовци са минали през Лувъра, за да видят тракийското злато. Това са утешенията в една дива държава.

Никой нищо вече не чете – некролозите излизат в по-голям тираж от книгите дори на световни авто­ри. От Европа някой ни казва, че учениците ни са най-неграмотни в Европа, тия дни пък един учител изплака, че за 45 процента от тях българският език е непознат – но и това не ни стряска. Както е тръгнало, ще започнем да се хвалим, че говорим на тракийски. А след това ще направим изложба в Лувъра, за да покажем идиотите, които го говорят.

Това е циганизирането на българския народ, което никой не може да спре.

Когато още преди около десет години (2004) Доган извади на тезгяха тезата си „Заедност”, това изобщо не направи впечатление на Сектата – ушите им там отдавна са запушени от лой. А дори Горан Брегович бе впечатлен от прозрени­ето на Доган. Представих във „Всяка неделя” един внушителен техен диалог. Сектата обаче нещо изръмжа – и толкова.

На мнозина, особено на Костов, им се зловиждаше българският „етнически мо­дел” само защото той беше предложен и осъществен от Доган. „Няма етнически модел!” – отсече Костов/ Черния ангел. А той, дори някой ден да си признае, че е циганин, нищо не разбира от междуетнически отноше­ния. Той разбира само от пари, това напоследък пак стана ясно. Прави с парите си в КТБ врътки – като същи циганин пред някое чейндж бюро, обаче говори големи приказки за всичко останало, както се полага на един истински провален български политик. И винаги има медийни шарани, които да го зяпат в устата.

И какво ставаше във всичкото това време с циганите, докато Сектата подритваше „етническия модел”, освен че бяха станали роми – макар че те самите казваха, че не са никакви роми, защото усещаха отровата на притворството.

Какво ставаше с тях?

Какво си казваха те – за нас, за нас, за тия, дето минаваме за българи, за българи с тракийско злато накичени, за българи, дето не си знаят езика? Какво си мислеха циганите, когато чуваха някой да гъгне, че няма етнически модел – а това означава, че и етническият интегритет, мир и всичко останало си е просто един блъф.

Как какво – започнаха истински да се убеждават, че сме си – ние – едни обикновени идиоти, нищо повече.

Ако няма етнически мо­дел, какво тогава ни спаси от бъркотиите, които иначе сполетяха Югославия след падането на Стената? Какво? Костов ли – или други мекерета, които минават за политици?

Сега Черния ангел прави доноси срещу „Лукойл” в Лабораторията си за Интриги, на която иначе никой не обръща внима­ние; той най-много обича този формат: да върти игри с някаква маргинална организацийка, с някаква МЗП – Малка Злобна Партия, от която да пръска отрова, сега същото е и с Лабораторията. Той си откраднал парите от КТБ, но шараните са готови да го слушат за „Лукойл” и да примират. А самият Лаборант преди четвърт век хариза за никакви пари „Нефтохим” на руснаците, пък днес те му се виждат като измамници. Същото се случи и с централите „Марица 1” и „Марица 3”. Сега кабинетът се хвали, че те намаляват цената на тока със сто милиона го­дишно – а защо чак сега? И как ще ни компенсират за авантата, която пак Костов им остави в продължение на над 10 години?

Този милиард го търсете от Костов, не джобните му пари в КТБ. Никога няма да го направите заради консенсуса в Прокажената ви Секта. Никога.

Да не си въобразявате, че циганите не схващат и тия номера – макар отдавна да са в по-късна фаза на окончателното и безвъзвратно оскотяване.

През годините съм писал десетки пъти за циганите, понякога жестоко, грубо. Представял съм удивител­ни по своята безчовечност истории. Но сякаш – сега си го казвам – съм се насилвал да търся някакво утешение в малките беди, защото не исках да повяр­вам, че Голямата все пак ще се случи.

Ето някои от тези исто­рии. Бай Иван не смееше да се прибере от града в родното си село, нейде в Монтанско – всеки път циганите го причаквали и го пребивали, системно, така приватизирали не само бащиния му дом, но и личната му история. Това още през 2003 г. Накрая човекът дойде във „Всяка неделя” и се опита да из­моли от Бойко, който беше главен секретар на МВР, един пистолет. Получи го, колкото фантомната ни армия ще получи нов изтребител.

Един достолепен българ­ски офицер, полковник от запаса, пък беше прописал стихове – но в затвора. Веднъж бил във виличката си край Сливен и чул някакъв шум от съседната къща. Учудил се, защото тя била ограбена до шушка, и излязъл да види какво се случва. Видял двай­сетина цигани да свалят керемидите от покрива на съседа – те тръгнали към него, той се уплашил и застрелял едно циганче. 25 години щеше да пише стихове в затвора.

Още преди десетина години циганите вече постепенно налагаха геноцида над старците от бед­няшките български села. По време на пернишкото земетресение един старец не искаше да отключи вратата си, когато съседите му искаха да го измъкнат навън – мислел, че са обирджии цигани, уплашен бил като животно.

Друг обикновен човечец каза може би най-прочувствените думи за годините на целия Преход, когато му отмъкнаха всичко от сиромашката къща: „Не искам някой циганин да яде с моята лъжица!”.

Убиха като куче проф. Калоянов – обаче Сектата си затрая. В „Красна поля­на” циганите вече ревяха „Смърт на българите” – оттогава минаха немалко години, Огънят бе запален, но идиотите от Сектата ся­каш са и нестинари – ходят по жаравата и изобщо не я усещат.

Сетне започнаха да поругават български гроби­ща, да обръщат и трошат надгробия; още по-сетне поругаваха със сексуални жестове първенците на Българското, особено упорито се гавреха с Левски; и още, и още – край няма тази Агония на Българското.

И това не бяха случайни прояви, нищо подобно – циганите упорито про­веряваха пределите на българското търпение. На българския Страх. Днес са наясно. Много сме търпе­ливи. И много страхливи.

Формулата за етническия мир удобно – и тарикатски – бе пренасочена единствено към турците. Ами циганите? Те какви са – може би са експонати, подходящи за Лувъра – в една изложба, представяща екземпляри от българските земи.