Хубавата Елена от „Мастършеф” проговори пред Топ ПРЕСА! За борбата с анорексията, за любовта към готвенето и храната…
-
- май 22, 2015
Тя е мечтата на всеки един мъж, тя е руса, усмихната и може да приготви лаврак в сол, топла салата от леща и куп десерти. С ястията си тя може да накара трима от най-добрите готвачи да оближат пръстите си и не се притеснява да признае, че именно готвенето й помага да излезе от най-трудния момент в живота си досега, когато е страдала от анорексия.
„За мен преди няколко години храната беше абсолютен враг и не исках да имам допир до нея. Най-ниското тегло, което съм имала е 39 кг. Един ден моята баба ми даде две дебели готварски книги и разглеждайки тези книги, аз осъзнах, че всъщност храната не е нещо страшно, а напротив – в нея има любов и това започна да ме връща малко по малко към реалността”, разказва Елена Петрелийска, участничка в „Мастършеф”.
„Днес в рамките на една дъска ще ви покажа моя най-голям страх и моя най-голям стимул да продължавам да живея и да се занимавам с храна”, именно
пред тримата шеф готвачи тя разкрива за проблема си с анорексията. „Имах начална фаза на анорексия, гледах се в огледалото и все не ми беше достатъчно това, което виждах! Определено да започнеш да се храниш е по-голямото предизвикателство от това да спреш да се храниш! Организмът изключително трудно приема повторно внасяне на храна, след като веднъж е спрял да се храни. Започнах по малко, болеше адски много… Успях да я победя с
храна!”
Твоята история наистина е уникална – една анорексичка да заобича храната и да започне да я приготвя виртуозно! Как спря да се храниш и защо?
Истината е, че повечето хора наричат този проблем просто анорексия, а това всъщност не е правилно, защото хронологията на този проблем е малко по-различна. Какво имам предвид? Не диетите те докарват до този проблем, а всъщност нещата са малко в обратния смисъл. Ти първо имаш някакъв съвсем друг проблем. При всеки е индивидуално…
При теб какво беше?
При мен, аз си го обяснявам с моята, за съжаление,
свръх амбициозност и желание аз да съм винаги най-можещата, най-успялата…
Какво общо има това със спирането на храната?
Има много общо. В моя случай този стремеж към максимализъм всъщност се прехвърли на чисто физиологично ниво. Аз и като визия исках да бъда много красива, много прекрасна, много слаба. Някак си представите за това как едно момиче трябва да изглежда при мен леко се изкривиха и всъщност това доведе до един проблем. – именно намаляването и в последствие почти спирането на храната.
Ти какво ядеше всъщност?
Не може да се сложи едно начало в такава ситуация и да се каже: „Аз ето от този ден се разболях!” То е много дълъг процес, който отнема много дълго време и е на етапи – ти
ту спираш да ядеш, ту започваш пак и по времето, когато ядеш си казваш: „Добре, днес ще ям колкото мога и от утре спирам, защото в следващите два месеца няма да ям, защото трябва да започна да отслабвам, ето трябва да сваля няколко килограма!” И така почваш, спираш, почваш, спираш.
Хората около теб, твоите родители, близки, когато те наблюдават, те ти казват, че всъщност ти изглеждаш добре… Как реагираха? Кога разбраха, че всъщност нещо се случва?
Много късно разбраха, че това всъщност е проблем. Знаете, това е характерно за почти всяко дете в тази възраст – 15-16-годишно. Няма как да те разберат. По цял ден ходиш на някакви курсове, училище, постоянно си зает с нещо, аз поне така бях и няма как постоянно да те следят дали ти си обядвал, взел си си следобедна закуска и т.н. Ти казваш: „Да, ядох в училище, много се наядох, не съм гладна въобще!” А ти всъщност си супер гладен в момента.
Така моите родители разбраха в един по-късен етап.
Когато отслабна прекалено?
Ами, да, отслабнах прекалено и тогава много бързо започнаха да се развиват нещата и се разбра, че аз наистина имам сериозен проблем с това, а не е просто нещо моментно.
В „Мастършеф“ спомена, че в един момент си тежала 39 кг. Ти си доста висока. Какво се случваше с теб в този момент, когато стигна
тези минимални килограми? Спряла си напълно да се храниш?
Никога не съм спирала да се храня напълно, винаги е имало едно кисело мляко поне или една ябълка. Не съм спирала тотално и да оставам само чай или вода. Имах един преломен момент, в който аз разбрах, че имам такъв проблем. Това беше един ден, в който аз тотално се бях обезводнила и трябваше да се потърси лекарска помощ за това нещо. Това беше и моментът на моето осъзнаване. Много е важно при такъв проблем ти да не се съсредоточаваш върху това какво си изпитвал като най-лоши емоции, а е важно да разбереш именно онзи момент, в който за теб нещата се променят, т.е. настъпва едно осъзнаване.
Това е много трудно за всички хора в това положение! Всъщност проблемът е, че не могат да го осъзнаят?
Изключително трудно е!
При теб стана от самосебе си в онзи ден?
Заведоха ме в болница поради това мое обезводняване и трябваше да стоя там два-три дни, за да мога да възвърна малко сили, да се възстановя.
В този момент се видях отстрани и си казах: „Ок, това ли ти беше целият максимализъм – да се докараш до тук?!“ Изключително неприятна гледка… Аз от този ден нататък просто се промених. Това беше преломният ми момент. Започнах да се храня малко по малко. На всеки седем или десет дни включвах нов продукт в режима си и започнах да се захранвам.
Каза още в предаването, че те е боляло много в началото.
О, да! Изключително е неприятно. Повторното започване да се храниш е болезнено, физически. Боли те корем, усещаш всяко нещо, което минава през тялото ти, за да стигне до стомаха. Това са неща обаче, които се преодоляват. Аз много се радвам, че всъщност – знаете хората, които се борят с този проблем често взимат антидепресанти и различни видове хапчета – аз не съм изпила нито едно хапче в този си период, заради което съм много щастлива. Именно храната ми помогна да преодолея всичко това.
– Какво те прави теб раз- лична от останалите моми
чета, предимно момичета страдат от анорексия, които така и не успяват да съберат сили да видят проблема и да тръгнат да се борят с него или, ако решат да се борят, не успяват?
Имам изключително семейство, което ми помогна в този период и нито веднъж не ме упрекна. Никога не ми казаха: „Ти това го правиш от лиготия! Престани, ще ти мине!“ те приеха това нещо толкова сериозно, колкото аз го приех.
Каза, че сестра ти ти е помогнала най-много.
Да, сестра ми и майка ми и баща ми. Сестра ми, за разлика от мен, е изключително жизнерадостен човек, още по-жизнерадостна от мен.
Ти си жизнерадостен човек също.
Сега да, но преди не бях. Аз се поучих от нейния позитивизъм, видях какъв пламък има тя в очите си за живот и й завиждах, исках и аз да имам същия. Така започнах да я копирам в това нещо.
Как започна да готвиш?
Започнах да готвя, когато започнах да се запознавам повторно с продуктите, които трябваше да приемам. Просто се върнах към храната. Това беше единственият начин да продължа напред, да върна храната в живота си. Баба ми и дядо ми имат едни много дебели стари готварски книги. С огромен интерес започнах да чета всичко, което пише в тях. И така. Започнах да опитвам. Имах изключителен страх от храната, да си призная, от всякакъв вид храна. Страхувах се, че като я изям ще стана 20 кила отгоре. Но това е поправимо! Точ- но това искам да кажа на тези момичета и момчета, които са в подобно състояние, че трябва да си пожелаят да живеят. Може да не е храната, може да е нещо друго, но да намерят смисъл в него и да не се отказват!
Всеки човек, който има сила, желание да живее, има стремеж, има меч
ти, просто трябва да стисне зъби и да продължи напред!
Това е страхотно! Дано успееш да помогнеш на хората, които в момента са изправени пред подобно предизвикателство и са попаднали в тази дупка, от която излизането е наистина трудно!
Какво друго правиш, когато не си в кухнята? С какво се занимаваш?
Обичам много да шофирам, да пътувам, обичам да плувам и винаги, когато имам възможност, го правя. Започнах да се занимавам с йога пилатес и когато имам време, отивам в залата. Много ми харесва и се чувствам релаксиращо. Мога да кажа, че се стремя към здравословен начин на живот – такъв, какъвто го разбирам аз, но по-скоро се стремя към един баланс, защото това е важно – във всичко да има баланс. Не изпадам в крайности.
Голямата ти любов е все още кухнята, храната. Нямаш ли си гадже?
Не.
Защо?
Не знам защо нямам гадже. Просто не му е дошъл моментът.
В „Мастършеф“ как се чувстваш?
Много добре се чувствам. Когато съм там и готвя, аз съм устремена, мобилизарана, сбъдваща мечтата си!
Членовете на журито как ти се струват? Отстрани изглеждат доста строги, не спестяват на никой нищо.
Определено са изключително строги. Много знаещи, много разбиращи, много еро- дирани в тази сфера, много правилно оценяващи ни. Отнасям се с един изключителен респект към тях. Те просто вдъхват респект, няма начин. Няма как да имаш друго мнение за тях. Много са вдъхновяващи честно казано, защото, виждайки пламъка в очите им, когато
заговорят за храна, когато опитват храна, това става само с виждане…
Поли Генова беше сред хората, които те подкрепяха. Колко добре се познавате двете?
Това е най-близката ми приятелка. С нея се познаваме от първи клас. Вече 21 години сме приятелки. Изключително мой много близък човек и много ме подкрепя.
Тя е била с теб и в тези години, за които говорехме в началото?
Тя е от малкото хора, които знаят за това нещо, защото аз много умело го прикривах. Да, тя е един от близките ми хора, които знаеха.
След като вече си преодоляла страха от храната, какво обичаш да хапваш?
Много обичам да ям сладолед. Ако мога да го ям постоянно и с всичко, бих го яла. Много обичам риба, супа – всякакви супи. Обичам, разбира се, и плодове.
Месо ядеш ли?
Месото не е моята храна. Обичам продукта, но не ми е адски вкусно просто.
Успех и на добър час!
Be the first to leave a review.
