Днес честваме двоен празник – Спасовден и светите равноапостоли Константин и Елена

Православните християни отбелязват днес двоен празник – Възнесение Господне (Спасовден), който се чества на 40-ия ден от Великден, както и деня на светите равноапостоли император Константин и майка му Елена.

Празникът Възнесение Господне е празник, завършващ делото на нашето спасение. Всички събития, свързани с това дело – рождението на Христа, Неговите страдания, смърт и възкресение се завършват с възнесението Му.

С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

„Като си изпълнил Твоя промисъл за нас и си съединил земното с небесното, възнесъл си се в слава, Христе Боже без ни най-малко да се отделяш от нас, но пребиваваш (с нас) неотстъпно, като зовеш към онези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да устои против вас“
(Кондак на празника).

Изразявайки това значение на празника, на куполите в древните храмове художниците-иконописци често са изобразявали Възнесението, като са завършвали с него тяхната украса.

Възнесение Господне.
Гръцка икона от ХVІ век.

На пръв поглед като че ли православните икони на този празник не съответствуват напълно на своето название. Централно място в тях е отделено на групата на Божията Майка, Ангелите и Апостолите, докато главното действуващо лице – самият Спасител, Който се възнася, е изобразяван почти винаги по-умален и като че ли на втори план по отношение на останалите лица. Но тъкмо в това свое външно несъответствие православните икони на Възнесението отговарят на Свещеното Писание. Всъщност, когато четем в Евангелието и в Апостолските деяния разказа за Господнето Възнесение, оставаме със същото впечатление: на самия факт на Възнесението са посветени само няколко думи, а цялото внимание в разказа на евангелистите е съсредоточено на съвсем друго – на последните заповеди на Спасителя, които установяват и определят влиянието и значението на Църквата в света, нейната връзка и отношение към Бога. По-подробно описание на Възнесението намираме в книгата Деяния апостолски. Това описание заедно с разказа на евангелието от Лука ни дава онези фактически данни, макар и непълни, които лежат в основата на православната иконография на Христовото Възнесение. Центърът на тежестта в повествуванието на Свещеното Писание, а заедно с него и в православната иконография, пада не върху самия факт на Възнесението, а върху онова значение и онези последствия, които то има за Църквата и света.

Според свидетелството на Свещеното Писание (Деян. 1:12) Господнето Възнесение е станало на Елеонската, т.е. Маслинената планина. Затова на иконата събитието се изобразява или на самия връх на планината или сред планински пейзаж. За да се покаже, че планината е маслинена, понякога се рисуват маслинени дървета. В съответствие с богослужението на празника Спасителят се изобразява възнасящ се в слава  („Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш …“ – из тропара на празника), понякога – седящ на богато украсен трон („Когато Бог беше носен на престола на славата…“ (Стихира, глас 1-ви на хвалитните).

Неговата слава се изобразява иконографски във вид на ореол – овален или кръгъл, състоящ се от няколко концентрични кръга, символизиращи духовното небе. Тази символика показва, че възнасящият се Спасител е извън измеренията на земното битие и така Възнесението придобива извънвременен характер, което пък придава съвсем особен смисъл на подробностите, изваждайки ги от тесните рамки на историческото събитие. Ореола поддържат Ангели (тяхното число бива различно). Те, както и ореолът изразяват Божествената слава и величие*.

* Ролята на Ангелите тук е различна и се променя в зависимост от богослужебните текстове, на които е основано изображението на иконата. Така например на някои икони Ангелите не носят ореола, а са обърнати с молитвен жест към Спасителя, изразявайки удивлението си от това да виждат „как заедно с Него се издига и човешкото естество“ (из канона на празника, песен 3-та). На други икони те се изобразяват тръбящи, в съответствие с думите на антифона : „Бог възлезе при възклицание, Господ възлезе при тръбен звук“ (Антифон, стих 4-ти, Пс 46:6). Понякога в горната част на иконата, на ореола се изобразяват дверите на Царството Небесно, които се отварят пред възнасящия се Цар на славата, според думите на Пс.23, повтарящи се и в богослужението: „Повдигнете, порти горнището си, повдигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата“.Всички тези подробности, изобразени на иконата, посочват изпълнението на пророчеството на св. цар Давид за Възнесението на Господа.

 

На предния план на иконата са изобразени в центъра Божията Майка между две групи Апостоли и два Ангела. Тук ролята на Ангелите е вече друга: те са вестители на Божествения промисъл, както знаем от книгата Деяния на св. Апостоли (Деян.1:10-11).

На Възнесението на Господа е присъствувала Божията Майка, което категорично се утвърждава от Св. Предание, чрез богослужебните текстове, например в Богородичния тропар на деветата песен от канона на празника: „Радвай се, Богородице, Майко на Христа Бога, Когото си родила и Когото, гледайки заедно с Апостолите днес да се възнася, си възвеличила“. Св. Богородица има съвсем особено място в иконата на Възнесение. Изобразена точно под възнасящия се Спасител, Тя става като че ли център на цялата композиция. Нейният силует, изключително чист, лек и ясен, рязко се отделя на фона на белите одежди на Ангелите. Нейната строга, неподвижна фигура още по-силно контрастира с оживено жестикулиращите от двете Й страни Апостоли. Обособеността на Нейния образ често се подчертава чрез подножието, на което Тя стои и което още повече прави да изпъква нейното централно положение.

Цялата тази група, заедно със св. Богородица, представлява придобитата чрез кръвта на Спасителя Христова Църква. Оставена от Него на земята в деня на Възнесението, тя чрез обещаното слизане на Светия Дух в предстоящия празник на Света Петдесетница, ще получи цялата пълнота на своето битие. Връзката на Възнесението с Петдесетница се разкрива в думите на Спасителя: „Ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя“ (Йоан. 16:7). Тази връзка между Възнесението на обожествената човешка плът на Спасителя и предстоящата Петдесетница, която е начало на обожествяването на човека чрез слизането на Св. Дух се подчертава и от цялото богослужение на празника. Поместването на преден план в иконата на тази група, изобразяваща Църквата, е нагледен израз на онова значение, което е отредено на нейното основаване според Свещеното Писание в последните заповеди на Спасителя.

Възнесение Христово.
Сирийско евангелие на монаха Равула, VI в., Антиохийска църква.

Възнесение Господне.
Икона от XIV в. Decany monastery.

Възнесение Христово.
Българска икона от Христо Димитров, началото на XIX век.
Съхранява се в Националния исторически музей в София.

Че тук се има предвид цялата Църква в лицето на нейните представители, а не само лицата, исторически присъствували на Възнесението, се вижда както от присъствието на св. апостол Павел (вдясно от зрителя, до св. Богородица), който исторически не е могъл да присъствува на Възнесението заедно с другите апостоли, така и от особеното място на Божията Майка в иконата на празника. Тази, Която е приела в Себе Си Бога, и е станала храм на въплотилото се Слово, тук олицетворява Църквата – тялото Христово, Глава на което е възнасящият се Христос („И Го постави над всичко Глава на Църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ – Еф.1:22-23).

Затова именно, като олицетворение на Църквата, св. Богородица е изобразена на иконата непосредствено под възнасящия се Христос и по този начин като че ли те взаимно се допълват.

Жестът на ръцете Й отговаря на това нейно значение. На някои икони той е жест на Оранта – древен молитвен жест с вдигнати ръце, изразяващ нейната роля и ролята на олицетворяваната от нея Църква по отношение на Бога, молитвено обръщение към Него, застъпничество за света. На други икони пък това бива жест на изповедничество, изразяващ ролята на Църквата по отношение на света. В този случай св. Богородица държи ръце пред себе си, обърнати с дланите напред, както се изобразяват в иконографията мъчениците-изповедници. Нейната строга неподвижност сякаш иска да покаже неизменността на Богооткровената истина, чиято пазителка е Църквата.

Движенията на цялата група от първия план на иконата, жестовете на ангелите и апостолите, направлението на погледите им, позите – всичко е обърнато нагоре, към Източника на живота на Църквата, нейния Глава, пребиваващ на небесата. Така чрез изображението се предава призива, с който Църквата се обръща към своите чеда в този ден: „Елате, да станем и да вдигнем нагоре очи и мисли, да съберем чувствата си …, да застанем мислено на Елеонската планина и да гледаме към Избавителя, Който се носи на облаците…“ (Икос на кондака, глас шести.). С тези думи Църквата призовава вярващите да се присъединят към Апостолите в техния порив към възнеслия се Христос, както казва св. Лъв Велики: „Христовото Възнесение е и наше издигане, защото където е увенчана със слава Главата, там има надежда и за тялото.“ (Св. Лъв Велики, Слово 73 (Слово 61. посветено на празника Възнесение)

Възнесение Христово.
Икона от VI век, манастира „Св. Катерина“ в Синай (Египет)

Спасителят, възнасяйки се, напускайки земния свят с Тялото Си, не го напуска с Божеството Си, не се отделя от Своето достояние – Църквата, която е придобил с кръвта Си, – „никак не се отделя, но пребивава неотстъпно“ с нея (Кондак на празника). „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат.28:20), казва Той. Тези думи на Спасителя се отнасят както за цялата история на Църквата и за всеки отделен момент от нейното съществуване, така и за живота на всеки неин член до самото Второ пришествие на Господа. Иконата предава тази Негова връзка с Църквата, като Го изобразява винаги благославящ с дясната ръка (много рядко Той се изобразява благославящ и с двете ръце), а обикновено в лявата ръка държащ Евангелие или свитък – символ на учителство и проповед. Той се възнася благославяйки, а не след като е благословил Своите ученици, според думите на Евангелието: („И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето“ Лука. 24:50:51) и това Негово благословение пребивава неизменно върху Църквата след Възнесението Му. Като Го изобразява благославящ, иконата нагледно ни показва, че и след Възнесението Той остава източник за благословение на Апостолите, а чрез тях и на техните приемници и всички онези, които те ще благославят.

Както казахме, в лявата Си ръка Спасителят държи Евангелие или свитък. С това иконата ни показва, че пребиваващият на небесата Господ оставя след Себе Си не само източник на благословение, но и на ведение – благодатно познание, които Той предава на Църквата чрез Светия Дух.

Вътрешната връзка на Христа с Църквата е изразена на иконата чрез цялото построяване на композицията, свързваща в едно земната група с нейния небесен Глава. Освен казаното дотук движенията на цялата група, насочеността й към Спасителя, както и Неговият жест, отправен към нея, изразяват тяхното вътрешно взаимоотношение и неразделния общ живот на Главата с Тялото. Двете части на иконата, горната и долната, небесната и земната, са неотделими една от друга и една без друга губят своя смисъл.

Възнесение Христово – католическо изображение. Източник: themostholyrosary.com

Възнесение Христово – католическо изображение. Източник: boston-catholic-journal.com

Възнесение Христово, рисунка от Garofalo (1510-1520), Нац. галерия за антично изкуство, Рим. Източник: catholique-rouen.cef.fr.

Но иконата на Възнесението има и друго значение. Двата Ангела, стоящи зад св.Богородица и сочещи към Спасителя възвестяват на Апостолите, че възнеслият се Христос отново ще дойде в слава: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян.1:11). В Деяния апостолски, както казва св. Йоан Златоуст, „са споменати два Ангела, защото наистина Ангелите са били два, а те са били толкова, защото само свидетелството на двама е несъмнено (2 Кор.13:1) (Св. Йоан Златоуст, Слово върху Деяния апост. пар.З).

Изобразявайки факта на Възнесението на Спасителя и учението на Църквата, иконата на Възнесението е същевременно пророческа икона, икона на Второто и славно Пришествие на Иисуса Христа. Затова на иконите на Страшния Съд Той се изобразява както на иконите на Възнесението, но вече не като Изкупител, а като Съдия на вселената. В този пророчески смисъл групата на Апостолите с Божията Майка (в центъра на иконата) изобразяват Църквата, очакваща Второто Христово Пришествие. И така, както казахме, иконата на Възнесението е пророческа, тя е икона на Второто Пришествие, защото тя разкрива пред нас грандиозна картина, започваща от Стария завет и стигаща до края на световната история.

Трябва да отбележим, че въпреки многостранното съдържание на иконата „Възнесение Господне“, нейна отличителна черта е необикновената стегнатост и монументалност на композицията й.

Иконографията на този празник, така както е приета от Православната Църква, е една от най-древните иконографии на църковните празници. Най-ранните, но вече утвърдени изображения на Възнесението, се отнасят към V-VI век (ампулите от Монца и Евангелието от Равула). Иконографията на този празник е останала неизменна до днес, с изключение на някои второстепенни детайли.

Леонид Успенски
Из кн. „Богословие на иконата“, превод от руски (със съкращения).
Илюстрациите са подбрани от Pravoslavieto.com

В народния календар

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях –  Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви.

Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че,

ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата –  обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.

Денят е и празник на хлебари и сладкари.

 

Църквата почита днес и светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава

Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.

Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и

открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а в продължение на 16 века градът носи името му – Константинопол.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството,

запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни по-рано със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно –  и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава –  живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци.

Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена.