ГРАДЪТ: СУПЕР СКАНДАЛ!!! Иманяри взривиха древна обсерватория над Ковачевица

Космическата карта на Кози камък била най-старата в Европа 

Вандалите търсели старо злато под камъните

Иманяри са взривили част от мистичната скала Кози камък над Ковачевица в Западните Родопи. Горната част на скалата и Казана на Кози камък, известна като най-древната обсерватория в Европа, са сериозно увредени. Иманярите вероятно са търсили злато, защото легендите, достигнали до наши дни, разказват, че освен издълбаната върху скалите древна астромическа карта, в
Казана се е пресявало и промивало добиваното в Западните Родопи злато. Вандалският акт е станал преди няколко години, нанесените поражения са големи.
Археолозите Розалия и Иван Богданови съвместно с организацията “Звездно общество” години наред изследват и доказват, че на връх Беслет в местността Кози камък се намира най-старата астрономическа карта в Европа. На високата около 30 метра композиция от няколко скали чрез изваяни дупки в камъка са изобразени Слънцето, съзвездия и планети. Дупките са изключително правилни и точни, сякаш са пробити с лазер. Те изобразяват звездна карта на съзвездията “Цефей” и “Касиопея”. Според друго семейство археолози – д-р Елина и Филип Фратеви, картата е направена от цивилизация,
предхождаща нашата. Скалата представлява малък каменен комплекс, който се
е слял с природата наоколо и само професионални астрономи и археолози могат да разберат, че камъкът е обработен и специално пригоден за ритуали, извършвани от хората преди хилядолетия.
За да се достигне до горната част на Кози камък, човек трябва да се изкачи по козя пътечка. А според все повече оредяващите възрастни хора от Ковачевица
камъкът прилича на полегнал козел, откъдето идва името на монолита Кози камък.

Легендите раз-казват още, че в издълбания каменен Казан някога траките
от племето беси са пресявали и промивали добиваното в Западните Родопи злато, което никак не е било малко. По-късно римляните са направили на върха наблюдателен пост, откъдето караулът е имал видимост в четирите посоки. На 3-4 км въздушна линия на юг от върха е минавал главният път от Тесалоники (Солун) до Филипополис (Пловдив), през който римските легиони на Филип Македонски, а по-късно и на сина му Александър, са преминавали в
завоевателните си походи към Мала Азия.
Живи доскоро местни жители разказваха, че като деца са виждали в гъстата борова гора останки от големия римски път – тъмночервени каменни плочи, дълги по 2 метра.

Според археолозите намерените находки на Кози камък, както и надгробната могила в близката местност Рударя, датират от поне 1 хилядолетие преди Христа, т.е. от късния период на Желязната епоха. През
40-те години на миналия век в местността Св. Константин бяха открити бронзов шлем и бронзова ризница от края на IV и началото на III век преди Христа. Кози камък се намира на 20-ина км след Ковачевица на североизток
в посока Беслет, в Западните Родопи. Пътят е занемарен, но с кола се стига до подножието на връх Беслет. Пеш се върви около 1 час.