20 „бели булки“ в гърменското село Рибново през тази зима

Три пъти повече сватби има през този сезон в Рибново в сравнение с миналата година. Така през тази зима вече в отдалеченото планинско село, прочуто със своите „бели булки“ до средата на февруари около 20 двойки са станали семейства, докато миналата са били около 7.
Макар и не всички булки да са в духа на традицията, местните се гордеят с нея. Те отчитат с усмивка, че сватбите им тази година са повече, не знаят защо така се случва, но от време на време с усмивка констатират: „никъде другаде няма такива сватби като нашите“. И това е така, такъв ритуал с шарене на булка действително у нас е запазен само при тях. Рибноволии знаят това и винаги с готовност разказват за него, а и за себе си – отворени са, усмихнати и не крият и радостите си, и мъката си. Явно са свикнали да идват и чужди хора при тях и да снимат ритуала. Ако попиташ с добро, отново с добро и с готовност получаваш отговор.
А сватбите тук са като магична приказка, изпълнена с традиции, ритуали и цветове. Тя продължава два дни и има строга последователност, която се предава от поколение на поколение и се следва. Всъщност за сватбения ден, майката на момичето се подготвя от раждането й. Събира чеиза през годините малко по-малко, тъче, плете, купува.
Като го родиш момиче и започваш да го събираш чеиза, разказа леля Айше, която е правила сватба с гелини в предишни години и на дъщеря си и на снаха си. „Тъчем, правим, струваме. Цял живот съм тъкала, плела“, наведнъж не можеш да дадеш пари, обяснява тя докато гледа даровете на булката, чиято сватба е тази събота и неделя. Пред къщата от предния ден се нарежда чеизът – одеяла, престилки, терлици, всичко необходимо за младото семейство и за дарове за роднините в новата къща. На специални дървени скелета те се окичват, за да ги види цялото село. Купуват се и мебели, и обзавеждане, което също се показва.
Леля Айше работи в един от двата цеха в селото и разказва как по-малко се събира голям чеиз като този – днес купува едно, утре друго и така… казва обаче, че сега малко намаляват даровете и не е като по-ранни години. Самата тя идва от Велинградско, харесват се с бъдещия й съпруг от Рибново и едва завършила 8 клас идва тук. В онези години обаче не е била гелина, защото е нямало. „Знаеш ли защо нямаше, защото тогава беше забранено, не даваха гелини“, каза жената, но успокоително добавя, че „като се освободиха вейке и тогава пуснаха“. Така става ясно, че това освобождаване е около възродителния процес. Разбираме го и от Арие, която е от трите жени в селото, рисуващи гелини. Жената, която този следобед ще изрисува булката казва, че го прави от около 30-40- години след възродителния процес. „И тогаз ги шарехме, ама по – слабо и скришно“, все пак не скри тя. После си спомня, че тогава трябвало да покриват булките, защото не са давали така да става публично.
А за сватбата тази седмица, 63 – годишната Арие не бе решила предварително с какво ще изпише лицето на булката. Казва, че прави всяка гелина по различен начин. Няма любим цвят и едва като види булката и тогава решава. „Просто да си е красива, това е един тържествен ден да си и остане за спомен в живота, това е“, разказа жената. Така единствено дебелият слой бял крем, върху който се поставят пайети е универсален за всички булки – гелини.
Жените тук не помнят откъде е традицията с белите булки. Айше казва, че и дъщеря й, и снаха й сами си искали да направят такава традиционна сватба. „Те им е много драго да ги направим гелини, просто те си го изискват и им е мерак, с мерак го правят“, обясни гордо жената и простичко каза, че традицията е такава, защото „това е заварено тук и затова“. Всъщност Айше е от малкото, които са дошли в Рибново от друго село. Хората тук все за местни се женят. Това казва и Летве, която е леля на булката тази неделя. А и тя се казва така, на 21 години е и от този уикенд ще заживее заедно с Рафат. Двамата са от Рибново и са на по 21 години. От пръв поглед човек разбира, че освен влюбени са и притеснени. Освен празник, за тях сватбата е свързана и със задължения и ритуали, които трябва да спазват. Но видимо са щастливи и навсякъде бяха заедно. Така ръка за ръка заедно се хващаха на хорото и се пускаха от него, заедно отиваха до къщата и заедно влизаха в ресторанта.
Кулминацията на сватбата е малко преди самото рисуване на булката. Младоженецът и младоженката, следвани от шествие с байраци и подаръци, отиват на площада, който вече е изпълнен с рибноволийки. Всички в най-хубавите си одежди, в духа на местните традиции – шалвари, елеци, окичени с пайети, бели чорапи, бели ризи и… модерни обувки. Така целият площад става малка цветна приказка, кипяща от всевъзможни цветове. Освен от цветове пространството се изпълва и от звуците на тъпани и зурни, които дават ритъма на хорото.
В един момент Летвето и Рафат отиват в къщата, за да се изпише младоженката. След около час пред дома на булката пристигат и байраци с дарове от младоженеца. Те са на байраци, а роднините на булката ги откупуват. Рафат стои в къщата и си чака булката, не след дълго и двамата излизат. Тя изрисувана и пременена с червено було и гирлянди пред изрисуваното си лице. Красива в своята цветност и тайнствена, заради рисуваното й лице. Младоженката не вижда, на очите си също има пайети, изкачва стълбите с помощта на баща си и младоженецът. Пристъпва бавно с огледалото в ръцете, а зурните не спират да огласяват сватбата им. На улицата всички искат да се снимат с тях, а през цялото време от прозорците на къщата и терасата се хвърлят бонбони за хората на улицата. Булката раздава даровете на новите си роднини, чеизът на момата потегля за новия й дом. През нощта лицето на Летве ще бъде измито с мляко, ще ги венчае ходжата и от сутринта двамата ще бъдат вече семейство за общността.
Рибново е село с около 3 000-4 000 жители в Югозападна България. Намира се в община Гърмен, област Благоевград. То е на 21 км от Гърмен и на 30 км от Гоце Делчев. Голяма част от хората тук през лятото са на гурбет в чужбина. Мъжете в Англия, Израел и Гърция, а жените в Гърция – най-често да берат тютюн. Тютюнът е основен поминък за местните, има семейства, които гледат от около 7 декара и лятото стават в ранни зори в малките часове на деня, за да работят. Усилен труд за тях има през целия полски сезон, затова и сватбите са през зимата, когато рибноволии си почиват от отрудения сезон. /БГНЕС