Градът: Един мюсюлманин от село Долен, който не остави музея да затвори гробницата

– Г-н Качан, защо решихте сам да покриете идапазите гробницата „Светицата“?

– Аз съм родом от гоцеделчевското село Долен, преселил съм се тук през 1964 г. На 17 години дойдох да търся работа. Цял живот съм бил тракторист тук и с много труд постигнах това, което имам сега – семейство, две деца…
С Китов се знаем от 11 години. Много добър човек е. Хората се търсят и се намират.

Аз съм вярващ човек, мюсюлманин съм, чета Корана, там пише „Уважавай другата религия, друговярващия, но не вярвай на безверника“. А безверниците са тия, които сега правят глупостите по света, терористите. Те са безверниците.

– Интересно ли ви е при археолозите?

– Страшно е! Да съживиш онова време – голяма тръпка е. Обичам да влизам в историята. Като откриха „Светицата“, много се радвах, веднага отидох. С Китов сме като роднини. За мен няма различни религии, има различни хора. Да разбереш добрите и лошите хора – това е ценното в живота. Дадоха ми маската, пръстена ми дадоха, сложих си го – чудесно нещо. После питам аз директора на
музея в Казанлък какво ще става, а той: „Ами няма пари – ще заравяме гробницата!“ Абе, я помислете пак, викам, как така. Не е хубаво. То е като да вземеш едно хубаво момиче, да заживееш добър живот и да забравиш за къщата, откъдето си я взел. Не може така. С маската е същото – трябва да има уважение за това място, да се пази. От уважение го правя, не съм толкова богат.

– Един християнин и мюсюлманин се събират заради друга древна религия…

– Аз съм чел и Корана, и Библията, и юдаизма познавам. Едни и същи сме. Всички погребения са ставали и стават в посока изток-запад. Значи има нещо оттогава и докато свят светува – така ще бъде.

– Грешно ли е да се разкопават гробове?

– Може и така да е, но защо пък да е, щом трябва нещо да се докаже. На този човек душата му е изчезнала още тогава. А тленните останки да бъдат премествани – не виждам нещо лошо от гледна точка на религията. Е, ако има, Бог може и да ни накаже, но мисля, че съм прав. Нищо
лошо не правя.

– Хрумвало ли ви е да напуснете България?

– Никога. Труден момент преживях по време на „възродителния процес“. Искаха да ме изселват, но…. както и да е. Говорят срещу национализма. Не, национализмът е благо. Шовинизмът е лошо. Национализмът е да мечтаеш и обичаш това, което си създал, и да милееш за нещо, защото е национално благо. А шовинизмът – това са неверниците. Правят се, че вярват, а си правят удоволствие само за себе си. Това са болни хора. Но ги има. И в Корана са отразени. Лошото е, че не можеш да ги разпознаеш. Човешката душа е толкова разнообразна, колкото и палците на хората. Всеки има своя белег. Така е и с душата. Важното е да правиш добро.

Могила Светицата

На 19 август 2004 г. край град Шипка е открита тракийска гробница, саркофагоподобен тип. Тя е разкрита в могилата Светица. Край Шипка до сега са проучени две могили, които са на около 2 км една от друга, съответно на юг и югоизток от града. Светицата е на югоизток, в посока на с. Крън.

Гробът е с размери 178 на 316 см. Изграден е от каменни плочи, върху които има и блицовка, която се състои от по-тънки каменни плочи, които придават на повърхността релефен характер. Самият гроб е покрит от шест огромни каменни плочи, с дължина над 2 м и с форма на паралелепипед. Те са изработени от порфирен гранит, за който е установено, че е използван при работата на доста гробници. Каменният гроб е ограден с червено-черен бордюр, който вероятно представлява символ на границата между живота и смъртта. По пода на каменния гроб са открити само бедрени кости, кости от ръце и долна челюст. По тази причина се смята, че погребаният е бил последовател на Орфей, тъй като според легендата, певецът е бил разкъсан от вакханките като тракийския владетел.

В изпълнение на същата традиция и някои от съдовете са разчленени по такъв начин. Два от тях са относително цели. Единият е сребърна чаша, подобна на фиала, но с плоско дъно. От тялото на съда са отлепени двете отвесни дръжки. Другият е голяма бронзова хидрия. Съдът има две хоризонтални дръжки, украсени с многолистни розети. Вертикалната липсва. Вместо това има отвесна дръжка без украса, която е от друга хидрия. Чужди са и две хоризонтални дръжки също без украса и масивно столче за дъно, както и фрагментирано устие с макаровидни дръжки. Оказва се, че в зидания гроб са поставени дръжки и дъна на поне 7 съда, чиито тела липсват. Някои от липсващите части в този гроб вероятно са погребани другаде.

Други предмети обаче са се запазили цели и те са с изключителна научна стойност. Най-интересен и интригуващ, единствен засега в тракийските земи е друг златен съд. Това е фиала, моделирана като човешко лице – маска. Тя е изпълнявала ролята и на чаша за пиене. Изработена е не от тънко фолио, а от дебела златна ламарина и тежи 673 грама. Лицето има индивидуални черти. Косата, брадата и мустаците са гъсти и буйни. Общият израз е на суров и решителен, дори жесток човек. Маската е изработена с отлично познати на тракийския майстор техники и художествени похвати – изливане, изковаване, широко използване на врязани линии, като по този начин от обратната страна е получено изображение в негатив. Стиловият анализ на изображението сочи сравнително ранна дата – средата на V в. пр. Хр. Маската е силно деформирана и смачкана, едното ухо се е озовало зад лицето, устието на чашата е нащърбено и губи част от оригиналните си очертания.
Владетелят от Светица е бил воин и е погребан с почти пълен комплект въоръжение. То е разположено на различни места в гроба. В северозападния ъгъл е изправена броня от две бронзови и много железни части. От бронз са лицева и гръбна части, по които е моделирана човешката мускулатура. По ограничаващите гърдите и плещите релефни линии са врязани изображения на пълзящи чудовища.

Противно на очакванията предвид богатия гроб в него отсъства изобилие от накитни предмети. Има само един пръстен печат. Той обаче е с качества на изключително произведение на ювелирното изкуство. Изображението представя почиващ атлет. Върху разчленена плоскост е седнал гол мъж с подчертана мускулатура, с много дълъг, означен от две тънки линии предмет – весла на лодка или копия. С реалистично представеното човешко тяло, добре предадената буйна къдрава коса авторът е постигнал изключително въздействаща композиция. Пръстенът свидетелства за високите художествени критерии на тракийската аристокрация спрямо античното изкуство от втората половина на V в. пр. Хр.

Гробът в могилата Светица се характеризира като един от най-ранните и богати гробове откривани не само в Долината на тракийските владетели, но и в Югоизточна
България. Според д-р Китов, ръководител на експедицията, находките в гроба дават аргументи за датирането на погребението от средата на V в. пр. Хр. и свързването му с името на един от най-могъщите царе на траките – цар Терес. Той е обединил държавата на одрисите и е водил успешни битки с гърци и македонци.