Неделя на св. жени-мироносици – Трета неделя след Пасха

4

Първи вестители на Възкресението

Радостта от Възкресението на Господа Иисуса Христа е всесветовна. Вече три хилядолетия изминаха от това спасително чудо, топлещо сърцата, както в първите дни на неговата проява и ще продължава и занапред със същата сила, както първоначално.

Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, искал „личба“ от Господа Иисуса Христа и Той отговорил, че „личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона“ и припомнил библейската история за пророк Йона, като казал: „както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40). „Син Човечески“ Сам Христос Господ наричаше Себе Си. Така ясно Той предсказа ведно с пророците Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението, което предсказание се припомня в Пасхалния канон.

 Пророк Йона и кита - фреска от 3-4 в. Catacomb of Sts. Peter and Marcellinus в Рим
Личбата на пророк Йона.
„Както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“
(Мат. 12:40). Фреска от 3-4 в. Catacomb of Sts. Peter and Marcellinusв Рим

Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.

Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ (Йоан 19:27). Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:

„Като видя Възкръсналия твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна,
ти, която от всички най-първо се зарадва, приемайки Причинителя на радостта, Всенепорочна майко“
(Пасхален канон, песен I, стих IV).

Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили“.

Това като чули двамата – Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил, и замислени си тръгнали обратно.

Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: „и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили“ (Йоан 20:13).

„Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема“ (Йоан 20:14-15). Тогава Христос внушително й казва: „Марийо!“ И тя стреснато вдига поглед и казва: „Равуни!“, което значи Учителю.

Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалина.

Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея – радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалина се удостои с вестта за Възкресението заради голямата й преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.

Преданието разказва, че тя се явила и в Рим пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: „Христос воскресе!“ На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на кръста и положен в гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Дарител на живота всичко е възможно. Тъй и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот. И тъй, жените мироносици са първите вестители на Възкресението.

Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение.

Черпете от тоя поток на радост. „Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (1Кор. 15:20).

Да се радват мъже, жени, старци и младежи, бедни и богати – от гроба възсия спасението. Да се поздравят с тоя възкресен, великденски привет: „Христос воскресе!“ – „Воистину воскресе!“

Честита великденска радост!

† Доростолски митрополит Иларион
ЦВ
Брой седми за 2004 година

 

 

 

Иконопис: Светите жени-мироносици на гроба Господен

В традиционната православна иконография моментът на Възкресение никога не е рисуван подобно възкресението на Лазар. Евангелието и църковната традиция не казват нещо за това как се е случило. Това мълчание ясно изразява разликата между двете събития. Възкресението на Лазар е чудо, което е могло да бъде видяно от всички, докато Възкресението Христово било недостъпно за всякакво възприятие. Както раждането Му от дева, така и Възкресението се възхвалява като неописуема мистерия, недостъпна за всеки ум. Резултатът от необяснимия характер на събитието и невъзможността да бъде изобразено е причината за липсата на икони на Възкресението. Ето защо в православната иконография, както казахме, две изображения кореспондират със значението на това събитие. Те показват момента, предшестващ Възкресението Христово – Слизането в ада, и моментите след Възкресението.

Леонид Успенски
Превод със съкращения: Камелия Константинова
The Meaning of Icons

Св. мироносици на гроба на Христос (Мат. 28:8-10, Марк. 16:9, Лука 24:1-10). Стенопис от църквата в сръбския манастир  Грачаница в Косово.
Св. мироносици на гроба на Христос.
Стенопис от църквата в сръбския манастир Грачаница в Косово.

Явяването на ангела на жените-мироносици. Икона от празничния чин на иконостаса на Троицкий собор в Свето-Троицката Сергиева лавра. Школата на Андрей Рубльов. Източник: russianculture.ru
Явяването на ангела на жените-мироносици.
Икона от празничния чин на иконостаса на Троицкий собор в Свето-Троицката Сергиева лавра.
Школата на Андрей Рубльов. Източник: russianculture.ru

Св. жени-мироносици на гроба на Христа
Св. жени-мироносици на гроба на Христа

Св. жени-мироносици на гроба на Христа. Гръцка икона.
Жените-мироносици и ангелът пред празния гроб на Христа.
Съвременна гръцка икона.
Източник: eastern-orthodoxy.com

www.pravoslavieto.com

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене