Презвитера Мирела Кючукова, ръководител на Православния информационен център на Неврокопска митрополия в Благоевград: Св. Благовещение изпълнява в пълнота разбирането ми за ролята на жената в живота
-
- април 23, 2015
Във времето на най-светлите християнски празници, от Благовец до Гергьовден, си говорим с презвитера Мирела Кючукова, ръководител на Православния информационен център на Неврокопска митрополия в Благоевград, за майка- та-християнка, трудностите, пред които се изправя, и трябва ли Благовещение да стане официален празник на майката.
Как се става майка? Раждането предпоставка ли е за някоя жена да се нарича майка?
Според мене майка ставаш, когато почувстваш дишането и туптенето на сърцето на малкото беззащитно създание, радостта и болката му, в цялата си същност, почувстваш, че ти си неговият свят и поемеш отговорността за него. Тогава животът на жената е в пълнота, не само е споделен в лицето на съпруга, но и завършен с плода на общата любов. Майчинството е безценен Божий дар, то е протегната Божия ръка към жената, за да върви тя по пътя на спасението, да засилва
връзката си с Бога, защото всяка една минута майчиното сърце е отправено в молитва към Бог да защитава рожбата й. За мене няма значение, дали Бог е изпратил детето чрез майчината утроба или по друг път, като осиновяването, важно е майката да го приеме в сърцето си и заедно да търсят Бога.
Как празнуваш деня на майката? И кога – на 8-ми или на 25-ти март?
Все още се възползвам от възможността да получа цветя или подарък и на двата празника, но скъп за мене е празникът на добрата вест – св. Благовещение. Това е денят, в който намирам време да заведа децата си на св. Литургия, при възможност да ги причастя, да им припомня същността на празника и отново да обясня, защо семейството ни празнува този ден като деня на мама. Този ден винаги ме навежда на мисълта за св. Богородица, за нейната чистота, любов. Питам се: как ли е възпитавала тя Божия Син и се моля Бог да ме наставлява да възпитам и аз достойни християни.
– В последните години все повече се чува гласът на православни жени, които искат Благовещение да стане ден на майката. Как една майка възприема този ден? Трябва ли 8-ми март да бъде премахнат от календара на българина?
– Сигурна съм, че всяка майка осъзнава невъзможността си да е навсякъде и винаги с детето си, че повече или по-малко се уповава на Божията сила в трудностите по отглеждането и възпитанието му, че се пита, дали се справя, дали всичко е направила по правилния начин. Прекрасно е, че имаме пример за майка и жена – светата Дева. Незабравим за всяко семейство е моментът, в който разбира, че чака дете – момент на радост, благодарност, надежда, нов живот. На Благовещение отново изживяваме стократно повече тази радост, защото съпреживяваме радостта от очакването на Спасителя, Който ще ни помири с Бога, Който ще отвори царството Божие, Който ще даде и на нас живот вечен. Както чрез Ева човечеството се отдалечи от Създателя си, в този момент чрез св. Дева Мария се приближава. Бог вдигна жената от мъката и презрението и тя не стои по-ниско от мъжа, а са двамата призвани да вървят по пътя на Спасението. Празникът св. Благовещение за мене лич- но изпълнява в пълнота разбирането ми за положението на жената и нейната роля в живота.
Какви са трудностите пред православната майка?
Живеем в свят, поставил в центъра си материалното – храната, дрехите, успеха на всяка цена, човекоугодниченето, много е трудно да убедиш детето ти да се стреми към духовното, когато всички около него тичат към материалното, да защитава слабия, когато всички го мачкат, да се стреми към знание, когато всички се стремят към удоволствие, да има чиста и неподправена вяра, когато около него всичко е суеверие.
Какви са страховете?
Много са страховете на майката: да не се нарани нейната рожба, дали ще успее да подсигури най-доброто за нейното физическо и духовно здраве, дали ще стане добър човек и най-вече дали ще следва Божиите пътища или ще свие по криви пътеки.
Пожелай нещо на нашите читатели в един от най-хубавите празници – този на майката.
Пожелавам на всички читатели да изпълнят душите си с радост, малко се радваме, а Бог ни е дал и вяра, и надежда, и любов. Да се възрадваме и радостта да огрее семействата ни, защото от небето дойде блага вест: Бог изволи да стане човек и да вдигне вехтия човек, раят се отваря и вече можем да се върнем в родината си.
Be the first to leave a review.
