Презвитера Мирела Кючукова, ръководител на Православния информационен център на Неврокопска митрополия в Благоевград: Св. Благовещение изпълнява в пълнота разбирането ми за ролята на жената в живота

Във времето на най-светлите християн­ски празници, от Благовец до Гергьовден, си гово­рим с презвитера Мирела Кючукова, ръководител на Православния инфор­мационен център на Не­врокопска митрополия в Благоевград, за майка- та-християнка, трудности­те, пред които се изправя, и трябва ли Благовещение да стане официален праз­ник на майката.

Как се става майка? Раж­дането предпоставка ли е за някоя жена да се нарича майка?

Според мене майка ста­ваш, когато почувстваш дишането и туптенето на сърцето на малкото безза­щитно създание, радостта и болката му, в цялата си същност, почувстваш, че ти си неговият свят и поемеш отговорността за него. То­гава животът на жената е в пълнота, не само е споделен в лицето на съпруга, но и за­вършен с плода на общата любов. Майчинството е без­ценен Божий дар, то е про­тегната Божия ръка към же­ната, за да върви тя по пътя на спасението, да засилва

връзката си с Бога, защото всяка една минута майчи­ното сърце е отправено в молитва към Бог да защита­ва рожбата й. За мене няма значение, дали Бог е изпратил детето чрез майчината утроба или по друг път, като осиновяването, важно е майката да го приеме в сърцето си и заедно да търсят Бога.

Как празнуваш деня на майката? И кога – на 8-ми или на 25-ти март?

Все още се възполз­вам от възможността да получа цветя или по­дарък и на двата праз­ника, но скъп за мене е празникът на добрата вест – св. Благовещение. Това е денят, в който намирам време да заведа децата си на св. Литургия, при възможност да ги причастя, да им припомня същността на празни­ка и отново да обясня, защо семейството ни празнува този ден като деня на мама. Този ден ви­наги ме навежда на мисълта за св. Богородица, за ней­ната чистота, любов. Питам се: как ли е възпитавала тя Божия Син и се моля Бог да ме наставлява да възпитам и аз достойни християни.

– В последните години все повече се чува гласът на православни жени, кои­то искат Благовещение да стане ден на майката. Как една майка възприема този ден? Трябва ли 8-ми март да бъде премахнат от календа­ра на българина?

– Сигурна съм, че всяка майка осъзнава невъзмож­ността си да е навсякъде и винаги с детето си, че повече или по-малко се уповава на Божията сила в трудностите по отглеждането и възпи­танието му, че се пита, дали се справя, дали всичко е направила по правилния начин. Прекрасно е, че има­ме пример за майка и жена – светата Дева. Незабравим за всяко семейство е момен­тът, в който разбира, че чака дете – момент на радост, благодарност, надежда, нов живот. На Благовещение отново изживяваме стократно повече тази радост, за­щото съпреживяваме радостта от очакването на Спасителя, Който ще ни помири с Бога, Кой­то ще отвори царството Божие, Който ще даде и на нас живот вечен. Както чрез Ева чове­чеството се отдалечи от Създателя си, в този мо­мент чрез св. Дева Мария се приближава. Бог вдигна жената от мъката и презре­нието и тя не стои по-ниско от мъжа, а са двамата приз­вани да вървят по пътя на Спасението. Празникът св. Благовещение за мене лич- но изпълнява в пълнота раз­бирането ми за положението на жената и нейната роля в живота.

Какви са трудностите пред православната майка?

Живеем в свят, поставил в центъра си материалното – храната, дрехите, успеха на всяка цена, човекоугодниченето, много е трудно да убедиш детето ти да се стреми към духовното, кога­то всички около него тичат към материалното, да защи­тава слабия, когато всички го мачкат, да се стреми към знание, когато всички се стремят към удоволствие, да има чиста и неподправе­на вяра, когато около него всичко е суеверие.

Какви са страховете?

Много са страховете на майката: да не се нарани нейната рожба, дали ще успее да подсигури най-до­брото за нейното физическо и духовно здраве, дали ще стане добър човек и най-ве­че дали ще следва Божиите пътища или ще свие по кри­ви пътеки.

Пожелай нещо на нашите читатели в един от най-ху­бавите празници – този на майката.

Пожелавам на всички читатели да изпълнят души­те си с радост, малко се рад­ваме, а Бог ни е дал и вяра, и надежда, и любов. Да се въз­радваме и радостта да огрее семействата ни, защото от небето дойде блага вест: Бог изволи да стане човек и да вдигне вехтия човек, раят се отваря и вече можем да се върнем в родината си.