Неврокопската звезда Митко Саватинов ексклузивно пред Топ ПРЕСА: Аз скоро ще съм най-силният мъж на света!
-
- април 22, 2015
В спорта, наречен „Стронгмен“ (където разни изключително силни и комплексни тежкоатлети повдигат всевъзможни тежести) – също има Професионално ниво, както е и в Културизма на IFBB. Тук обаче „каймакът“ на този спорт е още по-малък и да се добереш до него е изключително трудно. Не и за Димитър Саватинов. След героичното си представяне на „Арнолд Класик Стронгмен“ (за професионалисти) той даде интервю за Топ ПРЕСА. Най-силният български стронгмен остави „ярък почерк“ в историята на спорта, като достигна 4-то място на най-тежкия турнир в света! Това бе едно изключително представяне за българската тежка атлетика и ние определено с гордеем с това голямо постижение. Вероятно обаче, Митко няма да спре до тук, като целите му вече се простират още по-нагоре.
Ето и какво си поговорихме с него броени дни след „Арнолд Класик“ 2015г.
– Бих искал да те поздравя за страхотния успех – това е най-големият успех на български стронгмен на професионално ниво а и изобщо за този спорт у нас. Разкажи ни малко повече за себе си – от къде си, от колко време се занимаваш със силови спортове, как е преминала твоята кариера накратко?
– Роден съм в Русия, но израснах в Гоце Делчев, откъдето е баща ми. В 8-ми клас започнах да се занимавам с борба – правих го цели 8 години. После трябваше да започна да работя и не можех да продължавам да тренирам професионално. Когато бях на 21, ме повикаха в една циркова трупа като акробат и започнах да работя там. Междувременно си тренирах по малко за себе си. През 2006-та година отидох в Америка с трупата и тогава започнах да тренирам малко по-сериозно.
През 2007-ма година участвах в две състезания по силов трибой – и двете ги спечелих, като на второто поставих рекорд на клек за аматьори – 353.5 кг.
- Как се пренасочи към стронгмена?
- Гледах състезания по телевизията – вдигаха тежести, които бяха близо до възможностите ми и без да тренирам нещо особено.
Просто реших да започна да се занимавам и през 2009-та направих първото си състезание като аматьор в Америка.
– Каза, че се занимаваш вече 5-6 години със стронгмен. Но последната една година показа доста завиден прогрес като стигна дори до едно от най-високите стъпала. Може би „Арнолд Класик“ в някои отношения е по-тежък от „World’s Strongest Men“.
В стронгмен средите „Арнолд Класик“ се смята за най-престижното състезание, защото е по-тежкото. Канят се 10-те най-силни атлети в света за момента на провеждането на състезанието.
- Разкажи ни малко повече за самото състезание. Как премина подготовката ти? Разбрахме, че по време на самото състезание си нелека контузия?
- Както обикновено 12-13 седмици преди състезание започвам да се подготвям по-целенасочено. Този път обаче подготовката ми протече малко по-трудно, защото не бях поканен директно за състезанието, а трябваше да се състезавам с Джери Притчет директно един срещу друг за 10-тото място. Това обърка малко плановете за тренировка. Иначе за самата подготовка – започнах да вдигам по-големи тежести по-рано, отколкото бях запланувал. Трябваше да правя 450 кг. фермерска разходка месец и половина по-рано от времето, през което реално трябваше да започна да ги правя. 450 кг. бяха предвидени за около 4 седмици преди „Арнолд“, но
се наложи да тренирам с тези килограми 10 седмици преди състезанието. Тогава и получих лека контузия, заради която ми беше по-трудно да тренирам.
- A самият „Арнолд Класик Стронгмен“ е състезанието с най-големите тежести в този спорт. Тази година изненадаха ли те дисциплините по някакъв начин или бяха твойта сила? Видяхме, че на дъмбела и логлифта се представи от- лично.
- По принцип харесвам всичките дисциплини на „Арнолд“. Както вече обясних, заради това, че не можах да се подготвя по най-добрия начин, не успях да вдигна 205 кг. на log-a. Имах силата да го направя, но се объркаха нещата. 4 седмици преди това вдигнах 200 кг. в Англия. Температурата в залата, в която загрявахме за „Арнолд“, беше под нулата. Не можахме да загреем добре. Нямах и достатъчно време за загрявка – успех да загрея само до 175 кг. След 3 минути ме извикаха да правя 205-килограмовия Това ме обърка, тъй като си имам начин на загряване и трябваше да загрея поне със 190-195 кг. После направих 6 повторения със 175 кг. – няма логика,
да не мога да направя едно с 205 кг.
- А другите дисциплини? На цирковия дъм- бел се представи страхотно и спечели движението заедно с Шоу.
– Аз и Браян Шоу направихме по 6 повторения. Причината да са само толкова, отново е контузията. Всеки път на обръщането на дъмбела, гърдата ме болеше все повече и повече. Бях се подготвил за 8-9 повторения. Всичките 6 повторения ми бяха леки за вдигане, проблемът ми беше обръщането. Другата дисциплина, която очаквах да спечеля също, беше „фермерската разходка“ с 500 кг. Но там си направих контузията. Според мен самият frame не беше балансиран – като го хванех в средата, се накляня- ше напред. Поради това, че бях най-ниският състезател, това ми попречи, защото се наклони повече и се удари в рампата. Тогава получих контузията и трябваше да го пусна. Един от докторите каза, че е много лошо разтежение или частично скъсване на гърдата. Разтегнах и трапец от лявата страна. Иначе това ми беше една от силните дисциплини, която можех да спечеля.
- След това обаче състезанието протече добре за теб…
- Не мога да кажа добре, защото бях запланувал на дръпна 500 кг. на тягата с гуми. Но поради болката в гърдата ме беше страх да не скъсам мускула напълно. Заради това се наложи първият ми опит да е на 386 кг. С втория трябваше да отида на 411 кг. и да приключа – дори не записах трети опит заради контузията. Иначе бях запланувал първият ми опит да е на 430 кг., а вторият – на 482 кг. След това щях да реша колко да сложа за третия. Бях готов за около 500-505 кг.
- Значи първо упражнение log-а – 6 повторения със 175 кг., 500 кг. на фермерска разходка и 411 кг. на тяга.
- Да, четвъртото беше yoke (кобилица), но заради болката в трапеца, не можех да го държа добре. Но той и без това ми беше най-слабото упражнение, защото преди това имах проблем и с единия крак за около 8 месеца. 30 см ми останаха накрая с 590 кг. Общо на yoke – изминах 4.70 метра, което е доста по-добре от миналата година, защото тогава бяха 550 кг. и ги пренесох само 2 метра.
- Промени ли нещо генерално в тренировките си, което даде този солиден прогрес
- през тази година?
- Аз по принцип пътувах много с цирка до миналия април. Тогава с жена ми решихме да спрем да пътуваме, за да мога да се подготвям. Така, че за последната година резултатите ми станаха много по-добри, защото имам повече време да почивам, макар че работех няколко нощни смени седмично. А и когато съм на едно място много по-добре мога да си спазвам хранителния режим. Имам време и за много повече кардио тренировки – почти всяка сутрин. Не мога да тичам по улиците или на стадион, защото съм много тежък – затова го правя в басейн, където няма натоварване на ставите.
- При вас кардиото е аб- солютно задължително, за разлика от повечето други тежкоатлетически спортове, нали?
- Ами за да направиш 8 повторения на 124 кг. дъмбел – трябва да имаш добра кардио подготовка.
- Какви хранителни принципи спазваш и на какви храни наблягаш?
- Започвам да се подготвям за „World’s Strongest Men“ след 6 седмици в Малайзия и ще съм на хранителен режим. По принцип трябва да се храня по 5 пъти на ден, но ми е много трудно да ям по 5 пъти, затова гледам да са поне 4. Три от храненията ми включват около 350 г. месо и около 70-100 г. въглехидрати – най-вече суров ориз. На закуска не ям никакви въглехидрати, защото искам да топя малко мазнини. Закуската ми например е 6 яйца с около 200 г. много чиста пуешка или телешка кайма и малко кашкавал. После пилешко или телешко месо – позволявам си свинско, ако е по-чисто.
- Как протича при теб една подготока от гледна точка на тренировъчен цикъл? Колко пъти в седмицата тренираш?
- – Когато нямам участие в голямо състезание, гледам да тренирам по 5 пъти на седмица – 4 пъти в залата и веднъж стронгмен. Когато започна да се подготвям за състезание като „Арнолд“ или „World’s Strongest Men“, един тренировъчен цикъл ми е около 12 седмици. За първите 4 седмици тренирам все още по 5 пъти седмично, след това – 4 пъти седмично – 3 тренировки в зала и една стронгмен. Гледам да наблягам повече на самите движения от състезанието.
- Самите движения са известни преди дадено състезание, нали?
- Ами за някои – да. За „World’s Strongest Men“ например ще ни ги кажат 2 седмици преди състезанието. Едва ли не, каквото ти дадат, това вдигаш. Подготовката за там не е особено специализирана.
- Очакваш ли конкуренцията там пак да е толкова силна? Видяхме, че на „Арнолд” бяха най-силните атлети в момента..
- Да, там ще са същите състезатели, плюс още други.
- Смяташ ли, че САЩ е страната, в която можеш да достигнеш своя потенциал в този спорт? Питам от гледна точка на момчетата, които са запалени по стронгмен и тренират в България. Но тук и условията не са толкова добри, може би и тренировъчните методики и познанията?
- Много е важно как тренираш – методиките са изключително важни. Когато аз започнах да тренирам за състезания, пътувах по 1500-1600 км. на седмица. Пътувах, работех, тренирах и се състезавах. Първите две години даже не правех специализирани стронгмен тренировки – тренирах просто в зала. Момчетата в България имат доста- ъчно условия, за да могат да тренират. През 2013-та година се подготвях в България за „Арнолд” за аматьори. Така, че има достатъчно условия, за да можеш да се подготвиш за състезание. Друг е въпросът, че начините на трениране и почивката трябва да се променят за много от момчетата. Трябва и да си повярват, че могат да достигнат по-големи постижения. Необходима е и по-голяма конкуренция. Повечето от момчетата се задоволяват с постижение „Аз ще съм най-силният в България”. Аз никога не съм мислел така. Когато започнах, си казах: „Аз ще съм най-силният в света”. За мен никога не е имало значение дали ще съм най-силният в селото или в града, или в България. За мен винаги е било важно да съм най-силният в света. Така трябва и да мислят всички шампиони. Трябва да се задоволяваш само с най-доброто, не с посредственото. Знаеш, че имаме много силна школа в силовите спортове – специално във вдигането на тежести и в трибоя. Но в стронгмена, ако изключим Стоян Тодорчев и Владо Ри- зов, които имаха няколко международни участия, повечето момчета като че ли не успяха да достигнат международно ниво. Пак казвам – трябва конкуренция. Стронгменът е много труден спорт – не се изисква само да си силен. Според мен дори да вземем най-силните и добри щангисти в България, от тях може би няма да станат добри стронгмени. Спортът е напълно различен.
- Смяташ ли, че ръстът има значение в стронгмена?
- Чували сме различни гледни точки.. Някои казват, че по-високите атлети са с предимство, но ти си доказателство, че и по-ниските състезатели могат да достигнат високи върхове.
- Има ли нужда да отговарям на този въпрос? (смее се)
- Явно си решил да опровергаеш повечето хора, които смятат, че високите хора са привилегировани.
- Догодина всички ще видят как ще победя и Шоу, и Савицкас, ако се появи. (бел. ред. – Савицкас е най-дългогодишният шампион на „Арнолд Стронгмен”, а Браян Шоу е най-силният състезател в момента).
- С кого тренираш в Америка? Кой ти помага в подготовката и режима?
- – Имам човек, който ми изготвя хранителния режим. Няколко човека тренираме стронгмен в моята зала. Собственикът на залата – Алън Коли, преди няколко месеца си спечели картата за професионални състезания – той е най-близкият ми партньор.
- Важно е да имаш такива хора около себе си, ако си сам сигурно е по-трудно..
- По-трудно е, да. Попринцип през всичките 4-5 години тренирах сам. В последно време започнах да тренирам повече с другите.
- – Спомена, че имаш сериозни планове за “World’s Strongest Men“. Как ги виждаш там нещата – твоите възможности спрямо възможностите на останалите?
- Най-важното за мен сега е да мога да се възстановя напълно от контузията. Моята цел е да достигна финала тази година. Всичко по-нагоре, ще е мой плюс и успех. Но ако стигна до финала, ще съм първият българин, който е стигал до финала на „World’s Strongest Men”.
- В последните години като че ли упражненията на “World’s Strongest Men“ са малко по-динамични в сравнение с „Арнолд“, където са по-статични и по-тежки.
- много по-динамични са. За последната година, в която се подготвям и с кардио, съм доста по-бърз. Така, че не се притеснявам много от това. По-скоро от факта, че има упражненията, които не съм ги правил – например fingal fingers. Няма и къде да тренирам с такъв уред – надявам се да не ми се падне. Но по принцип нищо друго не ме притеснява.
- Дългосрочните ти планове са да станеш най-силният и това е страхотно. В България хората в силовите среди следим доста изявите ти. Опитваме да се промотираме и популяризираме тези спортове, макар че тук състезанията не са от този мащаб. Да се надявам, че някой ден ще можеш да дойдеш в България да направиш някоя демонстрация.
- Бих дошъл, ако се намери евентуален спонсор, който да покрие единствено транспортните ми разходи. Бих го направил само за момчетата. Сигурен съм, че ще има много хора, на които ще им хареса.
- Имаш ли спонсори, които да ти помагат?
- Жена ми е човекът, който най-много ми помага. Винаги е с мен и ме подкрепя. Деби Ексти, която произвежда един продукт, наричащ се Play Again. Това е единственият продукт, който взимам като суплемент и който ми помага за ставите и за възстановяването. Също така Кен Андерсън, който е собственик на „Anderson Powerlifting”, ме снабдява с ръкавите, триката за тяга, клек, колани. Всякаква екипировка за тренировка и състезание.
- Благодаря ти изключително за това интервю. Желая ти да бъдеш следващата голяма заплаха за големите шампиони в този спорт. Успех!
Be the first to leave a review.
