ТОТАЛНАТА УТАЙКА НА БЪЛГАРИЯ! ДЪНО! И ПОД ДЪНОТО ПАК ДЪНО! ТОВА ЛИ Е БЪДЕЩЕТО НА СТРАНАТА НИ?!

Глутница от петнайсетина малолетни и непълнолетни изроди заснема и разпространява гаврата и бруталното групово насилие над две беззащитни момичета, гордеейки се с падението си пред камерата на телефона! Това е поредното доказателство докъде сме я докарали като общество и колко сме се провалили във възпитанието на собствените си деца. И нека спрем с удобното лицемерие, не ни е виновна само държавата! Виновни сме всички ние, защото допуснахме дълбоката морална криза да изяде душите ни, а пълната липса на възпитание у дома да отгледа поколение без срам, без съвест и без капка човещина. Когато в семейството липсват морал и граници, от децата не израстват мъже, а озверели хищници, които мерят „силата“ си в унижението и гаврата с по-слабия.

Мили родители, ВИЕ ВИЖДАТЕ ЛИ НАКЪДЕ ВЪРВИ ТОЗИ СВЯТ И КАКВИ ДЕЦА ОТГЛЕЖДАМЕ?

Идва Коледа, започва голямото пазаруване, новият телефон, новите дрехи, новите обувки, новите подаръци, новите прищевки. Всичко трябва да бъде най-скъпото, най-модерното и най-новото, защото иначе детето щяло да се чувства ощетено. Но някой сети ли се да подари на това дете малко възпитание, уважение, съвест и чувство за отговорност? Някой научи ли го, че не всичко в този живот се купува, че не всичко му се полага и че правата вървят ръка за ръка със задълженията? Родители, не е достатъчно да осигурите телефон за хиляди левове, маркови дрехи и последен модел маратонки. Трябва да осигурите и възпитание! Защото можете да купите всичко на едно дете, но не можете да му купите човечност. А когато му давате всичко, без да изисквате нищо, не се чудете после защо то не уважава никого и не признава никакви граници. Децата не се възпитават с портфейла, а с личния пример, с правила, с дисциплина и с отговорност. И най-вече, с присъствие!

Този морален разпад намира най-плодородната си почва в българското училище, където от години цари пълен хаос, безвластие и тотална липса на контрол. През последните десетилетия на непълнолетните се наляха в главите единствено права, безкрайни, абсурдни права, зад които не стои нито едно задължение, нито едно правило, нито една отговорност. Учителите са смачкани, обезправени и превърнати в безгласни мишени, които не смеят да повишат тон, камо ли да наложат ред. Така се създаде чудовищната илюзия за пълна недосегаемост, тези хлапета знаят, че могат да рушат, да бият и да се гаврят, защото законът винаги ще ги погали по главата зад паравана на тяхната възраст.

Училището се превърна в една жалка система, в която учителите все по-често нямат реални права и възможност да изпълняват най-важната си задача, да възпитават и обучават. Дори да повишат тон на нечии разглезени деца, трябва да се оправдават, да пишат обяснения и да се страхуват от жалби и родителски скандали. Разбира се, друг е въпросът, че има и учители, които самите те карат през просото, нехаят за задълженията си и не дават добър пример. Но това не променя основния проблем, авторитетът на учителя е сринат, дисциплината е разклатена, а уважението към образованието все по-често липсва. Когато детето разбере, че може да обижда, да заплашва, да тормози съучениците си и да няма последствия, какво очакваме да се случи извън училищните стени?

Към семейния разпад и училищната анархия се лепи като гной и хроничното бездействие на институциите, които се събуждат от летаргията едва когато клиповете с жестокост залеят социалните мрежи и взривят обществения гняв. Точно тази системна безнаказаност е горивото на уличния терор. Докато насилниците знаят, че за групова гавра ще се разминат с порицание, условна присъда или формален подпис в детска педагогическа стая, те няма да спрат. Напротив, ще стават все по-нагли, все по-брутални и ще продължат да тъпчат човешкото достойнство, убедени, че никой и нищо не може да ги спре.

А съдебната ни система? Тя отдавна е загубила доверието на обикновения човек! Какво послание изпращаме на обществото, когато хората виждат как дела се точат с години, как отговорността се размива, как решенията често идват твърде късно, а пострадалите остават с усещането, че са изоставени сами да носят последиците от чуждото насилие? Правосъдие, което не е навременно, не е достатъчно ефективно правосъдие. Особено тревожно е, когато става дума за деца, пострадали от насилие, техните права и сигурност трябва да бъдат защитени незабавно, а не да чакат институционалното прехвърляне на отговорност. Не може едни да съсипват чужди животи, а други с години да търсят кой, кога и защо е трябвало да си свърши работата. И най-страшното е, че когато няма доверие в съда, няма усещане за справедливост, а когато няма справедливост, безнаказаността започва да изглежда като нормално състояние на обществото!

Стига празни приказки и тридневно възмущение в интернет! Време е за безпощадно и бързо правосъдие и за драстични, режещи до кокал законови промени. Престъпленията с особена жестокост, насилието и гаврата с личността трябва да се наказват с най-суровите присъди и ефективен затвор, без грам милост заради възрастта на извършителите. Необходимо е незабавно въвеждане на железен вечерен час за непълнолетните, а родителите им да носят тежка финансова и наказателна отговорност за това къде скитат и какви зверства вършат децата им посред нощ. Държавата е длъжна веднага да възстанови специализираните интернати със строг режим, места, където подобни индивиди да бъдат изолирани от нормалните хора, докато не осъзнаят цената на зверствата си и не се научат на ред, труд и дисциплина.

И накрая, нека погледнем към най-гнусния цинизъм в тези кадри, показността с емблеми и имена, които са светиня за всеки българин. А за името на гърдите ИМ, за България Левски не е просто футболен отбор и не е щампа, с която да се правите на големи. Това име задължава. То означава доблест, отговорност и смелост да защитиш слабостта, а не да ѝ посегнеш в глутница. Истинската сила никога не унижава, тя пази.

ВРЕМЕ Е ВСИЧКИ НИЕ ДА СЕ СЪБУДИМ И ДА СЕ ЗАМИСЛИМ КАКВИ ДЕЦА ОТГЛЕЖДАМЕ ДНЕС И КАКВИ ХОРА ЩЕ ПУСНЕМ УТРЕ В ТОВАОБЩЕСТВО! ЗАЩОТО С ТОВА ВЪЗПИТАНИЕ, С ТАЗИ БЕЗОТГОВОРНОСТ И С ТОВА ПЪЛНО БЕЗХАБЕРИЕ НЯМА ПРОСТО ДА КОПАЕМ ДЪНОТО, А ЩЕ ПРОБИЕМ И НЕГО! ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПОКОЛЕНИЕ С ПРЕТЕНЦИИ ЗА ВСИЧКО, НО БЕЗ МОРАЛ, БЕЗ УВАЖЕНИЕ, БЕЗ СЪВЕСТ И БЕЗ ЕЛЕМЕНТАРНО ЧУВСТВО ЗА ЧОВЕЧНОСТ. И НЕКА ПОСЛЕ НЕ СЕ ЧУДИМ ЗАЩО ДЪРЖАВАТА НИ Е ТАКАВА, ЗАЩОТО ТЯ УТРЕ ЩЕ БЪДЕ ТОЧНО ТАКАВА, КАКВИТО СМЕ ВЪЗПИТАЛИ ДЕЦАТА СИ ДНЕС!

Start typing and press Enter to search