Исторически обрат за общините в Пиринско: От 1 януари 2027 г. Благоевградска област влиза в нов „Южен район“ без София, което отключва милиони евро за региона
Приетото днес на първо четене в Народното събрание прекрояване на картата за планиране в България, което влиза в сила от 1 януари 2027 година, на пръв поглед звучи като суха статистическа реформа, но в действителност представлява най-важната икономическа новина за общините в Благоевградска област от десетилетие насам. Преминаването от досегашните шест към четири макрорегиона от ниво NUTS 2 не променя административните граници на нито една от 28-те области или 265-те общини в страната, но из основи пренарежда финансовата архитектура, по която ще се разпределят милиардите евро от Европейския съюз през новия програмен период 2028–2034 година.
Аналитичният прочит на „Топ Преса“ върху одобрения от Министерския съвет и Евростат модел разкрива края на един дългогодишен парадокс, който ощетяваше целия Югозапад. До този момент областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска област бяха статистически прикачени към столицата в рамките на Югозападния район. Огромният брутен вътрешен продукт на София, концентриращ лъвския пай от корпоративните централи, чуждите инвестиции и високите заплати в държавата, изкуствено изстрелваше средните икономически показатели на целия регион над критичните европейски прагове. Така на хартия излизаше, че планинските и граничните общини в Пиринско са почти толкова богати, колкото средноевропейските региони, което автоматично намаляваше процента на безвъзмездното финансиране и изискваше непосилно собствено самоучастие от местните бюджети и бизнеса при кандидатстване по европроекти.
С обособяването на област София-град в напълно самостоятелен „Столичен район“, тази статистическа несправедливост най-после отпада. Според новото деление Благоевградска област става част от мащабен „Южен район“, който обединява общо десет области – досегашните части на Югозапада без столицата (Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска област) заедно с шестте области от досегашния Южен централен район (Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Смолян, Хасково и Кърджали). Останалата част от страната се разпределя между голям „Северен район“ с единадесет области от Видин до Силистра, чието окрупняване бе продиктувано от демографския срив под минималния праг на Евростат от 800 000 жители, и „Източен район“, обхващащ шестте черноморски и прилежащи области от Добрич до Ямбол.
За общините в Пиринския край и местните предприемачи влизането в новия десетобластен Южен макрорегион има две преки стратегически последици. От една страна, освободени от изкривяващата тежест на столичния БВП, Благоевград и останалите девет южни области запазват статута си на „по-слабо развит регион“ според европейската класификация, което гарантира максимален интензитет на безвъзмездната помощ за инфраструктура, саниране, екология, туризъм и икономическо развитие след 2027 година. От друга страна обаче, попадането в един общ финансов басейн с индустриални и демографски гиганти като Пловдив и Стара Загора означава, че конкуренцията за европейски ресурс вътре в самия Южен район ще бъде изключително сериозна. Това поставя пред кметовете и администрациите в Благоевградска област задачата още отсега да подготвят качествени, технически издържани и стратегически важни проекти, за да могат пълноценно да капитализират историческото „разкачване“ от София.













