Академик Ваньо Митев и неговото семейство се поклониха пред феноменалното скално творение в древното светилище „Градище“, което природата е изваяла с поразителна прилика с откривателя на шестия сърдечен тон, а знакови лица от Неврокопския край подкрепиха превръщането на мистичния парк в национална гордост.

КАМЕННИЯТ ПРОФИЛ НА БЕЗСМЪРТИЕТО: Мегалитът „Главата“ край Долно Дряново вече носи името на световния български учен проф. д-р Иван Митев

Има места в Западните Родопи, където времето просто губи своята власт над материята, а гранитът сякаш диша и помни хилядолетия човешка история. Такова място е древният мегалитен комплекс „Градище“ край гърменското село Долно Дряново – сурово, мистично и величествено пространство от петстотин декара по пътя за Сатовча, в което вятърът, дъждът и праисторическите жреци са оставили загадки, пред които съвременният човек все още пристъпва със смирение. От няколко дни обаче една от най-известните скални фигури в това светилище с национално значение вече не е просто безименен природен феномен. Известният от туристическите карти мегалит „Главата“ официално прие името на един от най-великите умове в историята на българската и световната медицина – проф. д-р Иван Митев, човека, който подари на човечеството откритието на шестия сърдечен тон.

Историята зад това необичайно кръщение звучи почти метафизично, но в основата си носи дълбоката синовна памет и респекта към науката. Когато синът на прочутия кардиолог и педиатър – дългогодишният ректор на Медицинския университет в София акад. Ваньо Митев – за първи път застава пред вековната скала в местността „Градище“, той остава буквално поразен. От суровия родопски камък към него гледа не просто абстрактен човешки профил, каквито има десетки из праисторическия парк, а лицето на собствения му баща. Приликата във високите скули, челото и строгия, но благороден взор на скалното изваяние е толкова стряскаща и детайлна, че по думите на самия академик природата тук се е справила много по-съвършено от човешката ръка, сътворила официалните паметници на професора в родното му врачанско село Крушовица и във Враца.

Тази невероятна визуална среща между вечния камък на Родопите и паметта за големия учен бързо прераства в благородна обществена кауза. Местната власт и Общинският съвет в Гърмен откликват с пълно единодушие на инициативата на акад. Ваньо Митев скалният феномен да бъде посветен на неговия баща. Така се стига до тържествената и изключително емоционална церемония сред вековните борове и мегалити на „Градище“, където беше открита специална информационна табела, разказваща за необикновения природен паметник и за епохалното дело на българския медик.

Както проследи на място екипът на „Топ Преса“, събитието събра под откритото небе на Долно Дряново впечатляващо присъствие от две поколения наследници на големия учен, академичния елит на столицата и най-будната част от обществеността в региона. До акад. Ваньо Митев пред каменния лик застанаха дъщерята на откривателя – проф. Полина Митева-Шумналиева, както и неговите внучки, за които този момент се превърна в истински семеен завет. Уважение към паметта на патриарха на българската педиатрия засвидетелстваха представители на Медицинския университет в София и ръководството на община Гърмен.

Особено силно и знаково беше присъствието на домакините и гостите от целия Неврокопски край, които доказаха, че регионът умее да цени и пази националните светини. Сред присъстващите край древните скали бяха директорът на Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство „Пейо Кр. Яворов“ в Гоце Делчев г-н Ангел Живков, общинският съветник Павел Петелов, както и редица водещи местни предприемачи, лекари, преподаватели, училищни директори, хора на науката и активни общественици. Тяхното присъствие придаде на церемонията тежестта на истински празник на духа, в който медицината, образованието и родолюбието си подадоха ръка сред декорите на една седемхилядолетна цивилизация.

Да се говори за проф. д-р Иван Митев на такова място е повече от символично, защото неговото дело само по себе си е монолит в световната наука. В далечната 1972 година, въоръжен със своя фонокардиограф и с непоколебима изследователска интуиция, българският лекар успява да улови и документира онзи неуловим дотогава нискочестотен звук при работата на сърцето, който медицината записва като шести сърдечен тон. Пътят до световния връх минава през години на проверки, докато през 1981 година най-авторитетните кардиологични школи в САЩ, Франция и тогавашния Съветски съюз окончателно се прекланят пред гения на българина. Съвсем закономерно десетилетия по-късно, през 2010 година, нацията ни обяви постижението на проф. Митев за научното откритие на България за целия двадесети век.

Днес този научен триумф получава своя неповторим земен знак точно в сърцето на Гоцеделчевския регион. Скалната глава, която досега фигурираше под номер три в туристическите маршрути редом до „Промушвачката“, „Двете костенурки“, древния „Трон“, „Картата на звездите“ и „Стъпките на Мохамед“, вече носи дълбок хуманистичен заряд. Около този обект витаят десетки предания, а местните пазители на светилището като Исмаил Балиев от години разказват за необяснимата жизнена енергия на скалите и за хора, намерили изцеление и надежда сред каменните великани. Сега към мистиката на тракийското светилище се добавя и реалният, исторически доказан гений на един български лекар, посветил живота си на човешкото сърце.

По време на откриването акад. Ваньо Митев не скри своята благодарност към общинските съветници и кметската управа в Гърмен за бързата и достойна реакция, но погледна и далеч напред в бъдещето. Неговата амбиция е този феноменален природен паметник да даде нов, мощен тласък за популяризирането на ландшафтно-историческия парк „Градище“ в цяла България и извън нейните предели. В комплекса през годините вече са вложени милиони левове за екопътеки, заслони и инфраструктура, но огромната част от неговите петстотин декара все още крие непроучени тайни.

Ние от „Топ Преса“ сме убедени, че след този паметен ноемврийски ден пътеката край Долно Дряново вече няма да бъде просто маршрут за любители на археологията и планинските разходки. Всеки турист, ученик или гост на Неврокопския край, който спре пред величествената скала и прочете редовете върху новата табела, ще отнесе със себе си урока, че великите българи не принадлежат само на учебниците по медицина и на прашните енциклопедии. Понякога самата българска природа ги извайва в гранита си, за да ни напомня кои сме и какви титани на мисълта е раждала тази земя.

ДИНАСТИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА: От тринадесетото дете в селската къща и фронта на войната до върховете на световната наука

от Силвия Стоянова

За да разбере човек защо един каменен профил в планината край Долно Дряново предизвиква такова преклонение, трябва да познава невероятната житейска и научна съдба на двамата мъже, чиито имена вече са вплетени в историята на светилището „Градище“ – бащата откривател проф. д-р Иван Митев и неговия син акад. Ваньо Митев.

Животът на патриарха на българската детска кардиология проф. Иван Митев прилича на класически роман за силата на българския дух. Роден през 1924 година като последното, тринадесето дете в бедно, но будно семейство от врачанското село Крушовица, той тръгва на училище едва шестгодишен, а на осемнадесет вече е в окопите на Втората световна война като доброволец на фронта. Оцелял след куршумите, младият мъж заменя пушката със слушалката на лекаря, за да извърши през 1972 година най-голямото чудо в родната медицина. Докато изследва болни деца с фонокардиограф, той долавя и доказва съществуването на напълно непознато за науката нискочестотно трептене на сърцето – знаменития шести сърдечен тон, записан завинаги в световните учебници като „тона на Митев“. До последния си дъх през 2006 година професорът остава непоправим идеалист и будител, който само три дни преди смъртта си все още обикаля вестникарските редакции с проекти за спасяването на детското здравеопазване, а днес името му носят Педиатричната болница в столицата, университетски филиал и дори леден връх в Антарктида.

Неговото дело продължава синът му – седемдесет и две годишният акад. проф. д-р Ваньо Митев, който сам по себе си е цяла епоха в съвременната ни наука. Тръгнал по стъпките на баща си от родилното отделение в Русе, специализирал молекулярна и клетъчна биология във Франция и написал над двеста научни труда с хиляди международни цитирания, той оглавява Медицинския университет в София като ректор в продължение на два мандата и ръководи Съвета на ректорите в България. Удостоен с най-високото звание академик на БАН и обявен за „Учен на годината“, Ваньо Митев доказва край древните скали на община Гърмен, че най-голямата титла за един истински учен остава синовната памет. Именно тази духовна връзка между две поколения лекари превърна суровия родопски камък в „Градище“ в жив урок по родолюбие и приемственост.

Start typing and press Enter to search