Защо случаят с Паоло се повтори с Петьо от Панагюрище

РОДНИНИ от Дупница на убития от джип в Панагюрище 6-годишен Петьо пускат подписка с искане за справедлив процес срещу шофьора убиец. Цитиран е първи братовчед на почернената майка: “Искаме справедливо наказание за убиеца на малкото ангелче Петьо. Във фейсбук има такава група, а скоро ще пуснем подписка в София, Дупница и Благоевград.” Подписка, естествено, има и в Панагюрище. Чуват се гласове и за митинги в подкрепа, най-напред в Пловдив, където на втора инстанция ще се гледа мярката за неотклонение на Цветан Пъков.

Преди почти година същото беше и в Стара Загора – общественото мнение поиска справедлив процес заради смъртта на 4-годишния Паоло. Пет дни след трагедията, случила се на 2 юни м.г., многохилядно шествие по главната улица на Стара Загора изрази солидарността си с родителите на момченцето и се обяви за по-строги санкции в закона срещу нарушителите и убийците на пътя. В деня на първото дело през ноември старозагорци се събраха на бдение пред сградата на Темида под мотото: “Нека напомним на съда какви са му задълженията.”

Под справедлив процес мнозинството от хората, подобно на близките на жертвата, която и да е тя, разбираемо искат винаги възможно най-тежкото наказание за шофьора, причинил смърт на пътя. Дори, ако може, по-тежко и от това, което позволява законът.

Всеки юрист ще каже, че справедлив процес означава двете страни в него да са равнопоставени, да се прилага точно законът, съдията да отсъжда според вътрешното си убеждение, а не под натиск и т.н.

Двата случая – на Паоло и на Петьо, поразително си приличат: и двете момченца загинаха под гумите на джипове, докато караха колела по градските улици, и в двата случая зад волана се оказаха бизнесмени малко над 40 години с предишни прегрешения на пътя, и двамата не бяха употребили алкохол, но за да бъдат обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост, драстично нарушиха правилата за движение – Георги Сапунджиев в Стара Загора навлезе в зона, забранена за движение и в двете посоки, наричана в града пешеходна, Цветан Пъков в Панагюрище летял със скорост, много по-висока от разрешената.

И за двамата бе съобщено, че след трагедията имало посегателства над тях – в Стара Загора очевидец ударил Сапунджиев и спукал тъпанчето на ухото му, в Панагюрище лично бащата на Петьо пратил в безсъзнание с един удар шофьора на джипа. И двамата шофьори в съдебната зала – единият на процеса, другият – докато се гледала мярката му за неотклонение, не намериха сили да погледнат в очите близките на загиналите деца и не направиха и намек за извинение, вероятно осъзнавайки колко нелепо би прозвучало то…

Като че ли и двамата обвиняеми постъпват така, че да настроят още повече срещу себе си общественото мнение. До степен защитникът на Сапунджиев да твърди, че клиентът му е сатанизиран преди присъдата. В съдебната зала Цветан Пъков нагло заявил, че има книжка от 26 г. и било нормално за толкова време да е направил многото нарушения на Закона за движението по пътищата – към 20 на брой, за което дори съдия Ирина Джунева го определи в Пазарджик като “обществено опасен на пътя”. Георги Сапунджиев пък се възползва, че по закон книжката не се отнема до окончателното произнасяне на съда и продължи да кара кола. И бе изловен от тв репортери чак в София пред зала, където се провеждаше състезание в любимия му спорт стрелба с лък!

Сапунджиев дочака процеса под домашен арест, Цветан Пъков на първа инстанция бе оставен в ареста. При толкова много съвпадения едва ли би било много рисковано да се прогнозира, че и занапред те ще продължат: Сапунджиев призна вината си по всичките повдигнати му обвинения и поиска съд по съкратената процедура, а това автоматично намалява присъдата му с 1/3. Най-вероятно по същия път ще тръгне и защитата на Пъков, ако бъде изправен пред съда.

Делото на Сапунджиев вече е във ВКС. Окръжният съд в Стара Загора прати шофьора зад решетките за 40 месеца и го лиши от правото да кара автомобил за 5 г. Апелативният съд в Пловдив като втора инстанция завиши присъдата на 6 г. затвор и 8 г. без книжка.

Как ще се развият евентуалните дела срещу Пъков, ще разберем тепърва. Но и тук не е трудно да се прогнозира, че след присъдите, каквито и да са те, ще останат недоволни от тях хора. Най-малкото, защото нищо не може да върне двете лъчезарни деца, загинали по най-нелеп начин.

И тук вече опираме до закона. Защото съдиите в крайна сметка отсъждат това, което е записано в Наказателния кодекс. Какво може да се промени там – в посока повече строгост, след смъртта на Петьо и Паоло сега, на Лора, Валя и другите преди тях? Месеци след смъртта на Паоло майка му Красимира Иванова каза пред “24 часа”: “Моето дете вече го няма, но дано поне смъртта му донесе промяна в законодателството.” Тези дни обществената нетърпимост към убийците на пътя изригна в Панагюрище и мнозина вече си задават въпроса и другаде ли трябва да се повтори, потрети трагедията на семействата, загубили децата си, за да настъпят желаните промени? Защото сега отново се заговори, че не е нормално шофьори като Сапунджиев и Пъков, предизвикали смърт на пътя с автомобилите си, да останат евентуално без шофьорските си книжки чак след окончателното произнасяне на съда. Защото сега Пътна полиция не може да им ги отнеме дори и временно.

След Панагюрище вече се чуват все по-силно гласове за законодателна промяна, според която книжката и на клиентите на прокуратурата да се отнема поне до първото заседание на съда, за да се види в каква посока тръгва делото. Но се чува и друго – а какво става с презумпцията за невинност? Въпросът с тази, а явно и с всяка друга промяна на законодателството не е толкова прост. Тези дни се заговори за нуждата от нов Закон за движение по пътищата, а не за кърпежи по сегашния. А като седнат депутати и експерти да го пишат, неизбежно ще трябва да се поставят и на мястото на тези, които често са зад волана и всеки момент са заплашени да отговарят за произшествие, предизвикано от тях по непредпазливост…

Трябва ли да има още трагедии, за да направят промени в законодателството?

24chasa.bg