Хроника на една дългогодишна институционална акробатика: Министерски съвет дава находище за 35 години, екоинспекцията си затваря очите за десетилетни забавяния, а на финала публичната инфраструктура се впряга в услуга на частен добив

Държавата като обслужващ персонал: Как концесионер на гнайси край Беслен получи правителствена благословия, общинска земя и държавен път за жълти стотинки

Когато обикновен гражданин в пограничния край на Неврокопско се опита да узакони селскостопанска постройка, да прокара път до собствената си нива или да защити имота си от бюрократичния валяк, държавният апарат стоварва цялата си тежест. Процедурите се точат с години, изискват се десетки съгласувания, таксите се трупат, а институционалният отговор най-често е хладно мълчание. Когато обаче става въпрос за експлоатация на природни богатства и частни интереси в добивния сектор, държавата демонстрира смайваща гъвкавост, търпение и готовност да работи на пълни обороти в ролята на безплатен обслужващ персонал.

Драматичен пример за този двоен стандарт изплува от хронологията около кариерата за амфиболови гнайси край хаджидимовското село Беслен. Документалната нишка, преминаваща през правителствени решения, доклади на регионалната екоинспекция и съобщения в „Държавен вестник“, разкрива класически модел: частен концесионер получава дългосрочен достъп до стратегически национален ресурс, а държавните органи методично и търпеливо подреждат пъзела от разрешителни и инфраструктура, без да потърсят сметка за пропуснатите ползи и нанесените щети върху публичния интерес. Разследване на „Топ Преса“ показва как институциите са готови да погазят собствените си принципи, стига крайната цел да обслужи частната кариера.

Историята започва далеч назад във времето, но вместо да приключи със законови санкции, тя се превръща в институционален фарс. Още през далечната 2007 г. инвестиционното намерение на фирма „ИЛИНДА“ ЕООД получава зелена светлина от държавните екологични органи. Законът за опазване на околната среда в България е категоричен – решенията по ОВОС имат петгодишен срок на действие и ако в този период дейността не стартира реално, процедурата се прекратява, а инвеститорът губи правата си. Годините минават, кариерата не започва работа, но държавата не предприема нищо, за да освободи блокираните терени или да защити местната общност от несигурността. Вместо окончателен отказ заради системно бездействие, институциите проявяват завидно снизхождение. Констатирано е, че старото решение е погасено по давност, но вместо случаят да бъде закрит, машината просто се рестартира. РИОСВ – Благоевград и Министерството на околната среда и водите започват нова, услужлива процедура, която години наред се влачи по чиновническите бюра, за да завърши триумфално през февруари 2025 г. с Решение № БД-01-01/2025 г. С него държавата отново бетонира правото на същия инвеститор да взривява и добива скалнооблицовъчни материали върху близо 90 декара площ. Държавният контролен орган на практика легитимира почти две десетилетия административно безвремие, показвайки, че за определени концесионери крайни срокове просто не съществуват.

Кулминацията на държавното покровителство настъпва на най-високо политическо ниво. С Решение № 342 на Министерския съвет от 14 април 2021 г. изпълнителната власт в София официално парафира предоставянето на концесия за добив на подземни богатства на „ИЛИНДА“ ЕООД, управлявана от Иван Димитров Шекеров. Контрактът, вписан в Националния концесионен регистър през есента на същата година, на практика подарява находището край Беслен за срок от цели 35 години. Парадоксът тук е крещящ. Докато централната власт непрекъснато се оплаква от липса на бюджетни приходи и орязва разходите за здравеопазване и образование в изостаналите гранични райони, тя раздава национални подземни богатства при символични финансови параметри. Държавата абдикира от ролята си на стопанин и се задоволява с трохи от концесионни възнаграждения, оставяйки след изтичането на договора лунен пейзаж, разбити хълмове и прах за сметка на местното население. В документацията фигурират впечатляващи параметри – концесионна площ от 89,3 декара и утвърден контур на запасите от над 69 500 квадратни метра висококачествен амфиболов гнайс. Суровина с висока пазарна стойност, изнасяна и продавана за луксозни облицовки, се предоставя с лека ръка от министерските кабинети.

Истинското възмущение обаче идва от начина, по който публичната инфраструктура се подчинява на частния добивен план. Когато концесията вече е в джоба, се появява фундаменталният въпрос: как тежката механизация и натоварените с тонове камък камиони ще стигнат до находището? Отговорът идва отново по държавен калъп. През декември 2021 г. общинският съвет в Хаджидимово е поставен пред свършен факт от правителственото решение и е принуден да учреди възмездно право на ползване за 35 години върху два ключови общински терена в местностите „Оградата“ и „Сливата“ с обща площ близо 14 декара. Цената за тези 13 749 квадратни метра е потресаваща – общо едва 14 863 лева и 80 стотинки. Малко над един лев на квадратен метър за три десетилетия и половина безпрепятствено ползване. Това не е пазарна сделка, това е институционално подаяние, продиктувано от рамката, спусната от София.

След като земята е осигурена на безценица, идва ред и на най-скъпата част – пътят. В брой 80 на „Държавен вестник“ от 1 септември 2026 г. официално е обнародвано съобщение за изработен подробен устройствен план – парцеларен план за път с трайна настилка, чиято единствена цел е осигуряването на транспортен достъп именно до тези два имота. Държавата, в лицето на своите агенции, кадастър и регулаторни органи, услужливо оформя трасето за нов солиден път през пресечен терен. Въпросът, който виси със страшна сила и на който държавните институции упорито мълчат, е: откъде ще дойде финансирането за това капитално строителство? Ще бъдат ли отклонени публични средства от държавния или общинския бюджет за асфалтирането на път, обслужващ частна кариера за гнайси? Нито Министерството на енергетиката, нито МРРБ благоволяват да внесат яснота кой е фактическият възложител и за чия сметка ще се прокара трайното покритие през планината.

Случаят край Беслен е христоматиен пример за това как държавата капитулира пред добивните лобита. От правителственото решение в София, през десетилетната снизходителност на РИОСВ, до обнародвания в „Държавен вестник“ парцеларен план за обслужващ път – цялата държавна машина работи с швейцарска точност, когато трябва да гарантира комфорта на един концесионер. За обикновените данъкоплатци в региона остават разрушените пътища, прахът и въпросът защо техният живот винаги струва по-малко от кубик изкопан камък.

Start typing and press Enter to search