Село Баня сведе глава пред жертвите на една от най-трагичните страници в Разложко

С възпоменателна церемония, поднасяне на венци и празнична програма село Баня отбеляза 148 години от Кресненско-Разложкото въстание и трагичните събития, останали в историята като Баненска буна.

„Изгаря Баня в огъня жесток неспирен и пепел стеле се навред, дори в чаирите. Кат черни гарвани опушени стърчат останалите само единадесет къщи, но и над тях не секва в този ден плачът на хората.“ С тези думи на Атанас Ячков беше припомнена една от най-тежките трагедии в историята на Разложкия край.

Тази година се навършват 148 години от Баненска буна – драматично събитие, оставило дълбока следа в историческата памет на местната общност и превърнало се в символ на страданието и саможертвата в борбата за национално освобождение.

Всяка година на 14 ноември жителите на село Баня отдават почит на героите и невинните жертви на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година. То остава в историята като първия въоръжен опит на българите, останали извън пределите на свободна България след Берлинския договор, да защитят правото си на свобода и национално обединение.

Въстанието възниква като израз на стремежа към единство на българския народ и е подкрепено от духовници, просветени общественици, войводи и цели населени места, повярвали в идеала за освобождение.

Наред с примера за героизъм обаче, то оставя и една незаличима следа от болка в историята на региона – трагедията, известна като Баненска буна.

На 14 ноември 1878 година село Баня преживява един от най-драматичните моменти в своето съществуване. По време на жестокото потушаване на въстаническите действия османски войски опожаряват стотици домове, работилници и търговски обекти. Десетки семейства са лишени от своите близки, а голяма част от населеното място е унищожена.

След разрушенията прави впечатление ужасяващият мащаб на трагедията – от цялото село остават едва единадесет оцелели къщи.

Именно заради огромните човешки и материални загуби Баня остава в историческите хроники с определението „втория Батак“ на Разложкия край.

След разгрома на Кресненско-Разложкото въстание хиляди българи от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други райони на Македония са принудени да напуснат родните си места и да потърсят убежище в пределите на Княжество България.

Въпреки опустошението и страданието паметта за жертвите и героите оцелява през поколенията и остава неразделна част от историята на борбата за свобода.

Днес, близо век и половина след трагичните събития, жителите на Баня продължават да съхраняват спомена за онези дни.

Пред паметника на героите и жертвите на Баненска буна венци и цветя поднесоха кметът на община Разлог Красимир Герчев, председателят на Общински съвет – Разлог Иван Димитров, кметът на село Баня Николай Ушев, директорът на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ Борислав Груев, председателят на местното читалище Мария Попова, както и жители и гости на населеното място.

С едноминутно мълчание и сведени глави присъстващите изразиха своята признателност към всички мъже и жени, които са дали живота си в името на свободата.

В рамките на възпоменанието беше представена и специална програма, посветена на Кресненско-Разложкото въстание и трагедията на Баненска буна. В нея участие взеха вокална група „Пиринска фантазия“ с ръководител Яна Добрева, мъжка фолклорна група с ръководител Илия Пукнев, както и ученици с ръководител Марина Рачева, които изпълниха артистичен прочит на произведението „Разказ за грабенето на Манка Рачева“. Водещ на церемонията беше Надежда Кехайова.