УДАР В ДЕСЯТКАТА! Пълната истина за реформата „Попов“: Защо партийни хиени скалъпиха плоска атака срещу лекаря от Петрич и опитаха да излъжат майките на болни деца

Гнусен политически пасквил срещу д-р Александър Попов се срина пред фактите на нашата медия. Вместо орязване, лекарят-депутат разбива десетилетен чиновнически рекет и дава право на десетки хиляди българи легално да се грижат за своите близки, без да губят работата си!

Политическото лицемерие и медийното поръчково скудоумие в Югозапада отново удариха историческо дъно. Когато нямаш аргументи, нямаш грам експертиза и никога през живота си не си се сблъсквал с реалната човешка мъка, най-лесно е да извадиш от партийното чекмедже поредния пасквил, да нацапаш страниците с евтин фалшив патос и да се опиташ да яхнеш трагедията на най-уязвимите българи. Точно на този пошъл, предварително режисиран сценарий станаха свидетели жителите на Петрич, Сандански и цялата Благоевградска област през последните дни.

Мишена на скалъпената атака стана народният представител и дългогодишен шеф на Спешна помощ в южния град д-р Александър Попов. Неговият „грях“, според анонимни партийни трубадури, бил фактът, че е един от вносителите на дълго чакани промени в Закона за личната помощ. Вместо нормален, експертен дебат по същество обаче, срещу лекаря бе излята помия: бил „орязвал парите“, проявявал „бездушие“ и искал да спести средства от най-бедните. Класическа манипулация на хора, които никога не са стъпвали в реанимация, но са готови да раздават морални присъди на медик от първа линия.

Репортерите на Топ Преса не вярват на спуснати хейтърски опорки. Ние направихме това, което платените драскачи умишлено спестиха на обществеността – извадихме черновите на законопроекта, консултирахме се с водещи финансисти и юристи, разровихме фактите и ги поставяме ребром на масата. А фактите са безапелационни и буквално размазват авторите на поръчката.

Основното плашило, с което манипулаторите се опитаха да настроят обществото, е въвеждането на часова ставка от 5,24 евро. Безсрамното твърдение гласи, че това било „много по-ниско заплащане от досегашното“. Пълна лъжа, изчислена с надеждата, че обикновеният читател няма да хване калкулатора! Истината, която Топ Преса разкрива, е съвсем друга: ставката от 5,24 евро се равнява точно на 10,25 лева за един астрономически час. Досега часовото възнаграждение се изчисляваше на база минималната работна заплата, която, разделена на законовите работни часове месечно, даваше мизерна база под тази сума. Обвързването с фиксирана европейска ставка в евро гарантира висок, сигурен и неподвластен на чиновнически хватки доход. Защо критиците не седнаха да пресметнат с колко реално ще се повиши почасовото възнаграждение на асистентите? Защото ако го направят, цялата им теза за „бюджетни икономии“ се изпарява за секунди.

Втората голяма манипулация е плачът за „прекратяването на трудовите договори“. Нека обясним на достъпен език онова, което платените клакьори умишлено скриха: класическият трудов договор по Кодекса на труда беше най-големият капан за семействата на тежко болни! По досегашния закон, за да бъдеш личен асистент на трудов договор, ти трябваше да нямаш друга работа или да се нагодиш към редица тежки несъвместимости. Държавата казваше на десетки хиляди български учители, държавни служители, адвокати, хора със свободни професии или работещи в частния сектор: „Щом работите, вие нямате право да бъдете асистенти на болната си майка или на детето си с увреждане“. Хората бяха принудени да избират между два ужаса – или да напуснат работа и да обрекат семейството на глад, или да допуснат напълно непознат външен човек в дома си. Д-р Попов и останалите вносители правят истинска революция: със специалния договор за лична помощ се премахва това безумно ограничение. Всеки близък, независимо от своята професия, вече ще може напълно законно и регламентирано да обгрижва своя роднина и да получава полагащото се финансиране от държавата, без да рискува кариерата си.

Хейтърите скочиха и срещу премахването на класовете за прослужено време и отпадането на част от осигуровките за безработица и трудова злополука. И тук демагогията лъсва с пълна сила. Личната помощ никога не е била класическа трудова дейност във фабрика или офис, където има трудова злополука на конвейера или шеф, който ти налага работно време от 8 до 17 часа. Каква „трудова злополука“ и каква „безработица“ може да се търси при грижа за собствен близък у дома? Напротив – освобождаването на възнаграждението от тежки чиновнически отчисления гарантира, че парите влизат чисти и директно в джоба на семейството, вместо да се преливат в държавни осигурителни фондове, които близките никога няма да ползват. Що се отнася до класовете за стаж – несправедливо беше един възрастен асистент да получава повече пари за обгрижването на един и същ болен само заради трудов стаж от миналото, докато млада майка на дете с увреждане взимаше трохи, защото няма натрупани години трудов стаж. Законопроектът налага справедливост – парите се дават за реалната грижа, а не за чиновнически стажове.

В поръчковия текст срещу депутата се хвърля и бомбастичното твърдение: „сочат медици от Благоевградска област“. Журналистическото разследване на Топ Преса обаче не откри нито един лекар, нито една подписана декларация, нито едно становище на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Къде са имената на тези „възмутени колеги“? Няма ги. Цялата опорка почива на няколко фалшиви профила в социалните мрежи, дирижирани от местни политически опозиционери, които не могат да преживеят факта, че лекар от Спешното в Петрич влезе в Народното събрание и зае ключови позиции в Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика. Д-р Александър Попов не е партиен парашутист, а практик, който ежедневно вижда социалните трагедии на терен. Той знае какво означава възрастен самотен човек в селата около Огражден или Беласица да остане без грижа, защото законът е вързал ръцете на децата му да му станат асистенти.

Когато видяха, че социалните им „аргументи“ издишат, клеветниците извадиха най-изтърканата карта – проверката на здравния министър за ремонта на Спешния център в Петрич. Това вече е връх на наглостта и манипулацията. Топ Преса нееднократно е разяснявала как работят проектите в здравеопазването: големият национален проект за модернизация на спешната помощ се управлява, възлага и финансира централно от Министерството на здравеопазването в София! Местният филиал в Петрич и неговият директор нямат правомощия да провеждат обществени поръчки, не избират строителите и не разпределят парите на министерството. Да пришиеш чиновническото забавяне на столичното министерство към името на местния лекар, който в същото време дежури в линейките и спасява животи, издава само едно – тотално безсилие и липса на срам.

Законопроектът, внесен от д-р Александър Попов и неговите колеги, не орязва – той подрежда. Той пресича схемите, премахва унизителния чиновнически контрол и дава възможност на българските граждани да изпълнят синовния и родителския си дълг, без държавата да ги третира като нарушители или да ги принуждава да мизерстват.

Ние от Топ Преса заявяваме ясно: хората в Петрич и региона отлично знаят кой е д-р Попов. Знаят на колко хора е помогнал и че вратата му винаги е била отворена за страдащите. Опитите да бъде очернен с анонимни съчинения и изкривени цифри катастрофираха в реалността. Промяната ще се случи, а дежурните клеветници отново ще останат на бунището на политическата демагогия!