СТАБИЛНИ ЗАПАСИ, НО С ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ СПАД: НАД 317 МИЛИОНА КУБИКА ВОДА ПАЗИ ЯЗОВИР „ДОСПАТ“ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЗИМАТА

Язовир „Доспат“ – един от най-внушителните и стратегически важни изкуствени водоеми в страната, посреща ноември в стабилно състояние, но с ясно изразена тенденция към плавно изчерпване на натрупаните запаси. Официалните данни на екоминистерството показват, че към 11 ноември чашата на хидровъзела съхранява малко над 317,6 милиона кубически метра вода, което представлява около 70,7 на сто от общия му капацитет от близо 450 милиона кубика. Макар цифрите на пръв поглед да гарантират сигурност за електропроизводството и водния баланс в района, анализ на „Топ Преса“ върху ежедневните измервания разкрива, че само за две седмици водният стълб е олекнал с приблизително 3,36 милиона кубически метра спрямо края на октомври, когато в съоръжението е имало почти 321 милиона кубика.

Това постепенно отдръпване на водата през есента поставя на дневен ред въпроса за реалната натовареност на водноенергийната каскада в условията на динамичен енергиен пазар и приближаващо зимно застудяване. Според официалния месечен режим на ведомството за ноември, за нуждите на енергетиката е разрешено използването на до 18 милиона кубични метра чрез основните съоръжения, като до 14 милиона от тях могат да бъдат пренасочени за преработка към подкаскадните водоеми „Тешел“ и „Цанков камък“. Документите определят таван на разхода, но реалната картина по бреговете се диктува от баланса между затихващия есенен приток и непрекъснатата работа на турбините, които захранват националната мрежа в пиковите часове.

За родопчани и десетките селища по поречието, състоянието на язовира никога не е било само суха статистика от министерски бюлетин. То е въпрос на местен поминък, риболовен туризъм и екологично равновесие в една от най-живописните части на България. Макар над 70-процентната запълненост да изключва всякаква непосредствена криза с водния ресурс, ускореният спад на наличните обеми преди първите сериозни снеговалежи изисква стриктен обществен контрол и максимална прозрачност от страна на Националната електрическа компания. Всяка изпусната капка през турбините носи приходи за енергийната система, но дългът към запазването на родопския воден резервоар остава приоритет, който не търпи компромиси в името на временната конюнктура.