Историческа светиня поема към Гоце Делчев! Знаме от Илинденско-Преображенското въстание, смятано за изчезнало, ще бъде съхранявано в Музея на българската емиграция „Д-р Иван Гаджев“

Реликва с драматична съдба, преминала през въстанически сражения, опожаряването на Загоричани, войни, политически репресии и десетилетия съхранение в чужбина, вече е притежание на българските архиви. След приключването на ремонта на Музея на българската емиграция в Гоце Делчев се очаква тя да намери своето достойно място именно там.

Една от най-вълнуващите страници от историята на българското националноосвободително движение отново оживява. Знаме на четата от село Загоричани, Костурско, участвала в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г., след десетилетия на неизвестност и драматични перипетии вече е притежание на Държавна агенция „Архиви“. Новината има особено значение за Гоце Делчев и целия регион, тъй като след приключването на ремонтните дейности на Музея на българската емиграция в града, с предполагаем краен срок през 2027 г., безценната историческа реликва ще бъде изложена там.

Така Гоце Делчев ще получи възможността да съхранява и представя пред поколения българи свидетелство за една от най-драматичните и героични епохи в националната ни история.

Знаме, съхранило следите на битката

Реликвата е изработена от коприна и носи върху себе си символиката и духа на освободителната борба. В центъра е извезан коронован лъв, стъпил на задните си крака, който държи в предните си лапи сабя и пушка. Под него със сърма са избродирани датата 20 юли 1903 г. и името на село Загоричани, а над главата му, в дъга, стои силният революционен призив: „Свобода или смърть“.

Това не е просто исторически предмет или красиво изработено знаме. По плата му личат три пробойни от куршуми – физически следи от сраженията, в които е участвала четата. Следи, които превръщат копринената материя в автентично свидетелство за времето, когато свободата е била отстоявана с цената на човешки животи.

Според разказа на председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев знамето е изработено в края на XIX или началото на XX век от учителката Маслина Грънчарова. То е принадлежало на центровата чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от село Загоричани.

История на спасение, загуба и повторно оцеляване

Съдбата на знамето е не по-малко драматична от историята, която то символизира.

Когато първият му знаменосец загива в сраженията, реликвата е спасена от Петър Марков – дядо на дарителката по майчина линия. Той успява да я съхрани и да я върне в Загоричани. През следващите години селото неколкократно е опожарявано, но знамето отново оцелява. Около времето на втория палеж през 1906 г., когато семейството на Петър Марков се преселва в България, то е изнесено от селото.

По-късно реликвата е поставена над тленните останки на Гоце Делчев в Македонския културен дом. През 1941 г., по време на Втората световна война, знамето отново се връща в Загоричани. Там местните българи го посрещат с тържествен водосвет – събитие, което показва колко голямо значение е имала тази светиня за общността.

Селото попада в италиано-албанската окупационна зона и това остава последното известно свидетелство за присъствието на знамето там. То не е върнато повторно в София, вероятно заради бомбардировките над столицата през 1944 г., а остава в семейството на своите пазители.

Дълго време се смята, че реликвата е изчезнала или дори е изгоряла при опожаряването на Загоричани. Но историята ѝ не приключва дотук.

Памет, съхранена въпреки репресиите

След 9 септември съдбата на хората, опазили знамето, става трагична. Петър Марков е убит, както и неговият брат и бащата на бъдещата дарителка. Баба ѝ е интернирана. Въпреки преследванията и тежките изпитания семейството продължава да съхранява реликвата.

Тази част от историята придава още по-дълбоко значение на дарението. Знамето не е оцеляло единствено благодарение на историческа случайност, а и заради смелостта и решимостта на хора, които са поели риска да го пазят, дори когато това е било опасно за самите тях.

През 1968 г. Мария Атанасова успява да избяга от комунистическия режим и да се установи в Западна Германия. Там започва работа в редакцията на радио „Дойче веле“. В Германия се запознава със сръбски журналист от радиото, който пътува до България и сключва фиктивен брак със сестрата на Мария Атанасова, за да може тя да получи немско гражданство. При напускането на България сестрата изнася със себе си и историческото знаме.

Така реликвата напуска страната, но не и семейната памет.

Десетилетия наред тя е съхранявана от Мария Атанасова, която живее в Мюнхен. Именно по нейна воля днес знамето се завръща в българското историческо и архивно пространство.

От Мюнхен до София – завръщане на една национална реликва

Придобиването на знамето от Държавна агенция „Архиви“ става възможно и благодарение на щастлива случайност, която свързва доц. Михаил Груев с близки на семейството на дарителката.

По думите на председателя на агенцията през последните години Мария Атанасова вече има твърдото убеждение, че мястото на знамето е в българските архиви.

В деня на предаването му реликвата пристига в 11 часа в сградата на Държавна агенция „Архиви“ на ул. „Московска“ № 5 в София. Тя е транспортирана със специална дипломатическа поща от Мюнхен, Германия, до Министерството на външните работи, откъдето е предадена на архивната институция.

Приемането ѝ е съпроводено с особено вълнение. Знамето пристига в няколко защитни опаковъчни слоя, чието внимателно отстраняване отнема време и засилва очакването сред присъстващите. Когато и последният пласт хартия е свален и реликвата се показва пред публиката, залата избухва в аплодисменти.

На официалното събитие доц. Михаил Груев разказва драматичната история на знамето и пътя му през поколенията. То е предадено на своя официален домакин – Регионалната дирекция на архивите – София, представлявана от нейния директор Йордан Симов.

Грижа за реликвата и бъдещето ѝ в Гоце Делчев

Още преди дарението знамето е преминало през реставрация във Виена по инициатива на Мария Атанасова. То е поставено в специален стъклопакет и херметизирано, за да бъде защитено от вредното въздействие на слънчевата светлина и молците. Под стъклото е фиксирана и снимка, на която се виждат Петър Марков и вероятният първи знаменосец на четата от Загоричани, загинал в сраженията.

Предстои специалистите на Държавна агенция „Архиви“ да извършат обследване на историческия предмет и при необходимост да предприемат допълнителни реставрационни дейности, за да гарантират неговото дългосрочно съхранение.

Особено важен за нашия регион е фактът, че след приключването на ремонта на Музея на българската емиграция в Гоце Делчев, чийто предполагаем финален срок е през 2027 г., знамето ще бъде изложено именно там.

Това е перспектива с голяма историческа и културна стойност за града. Предстоящото представяне на реликвата ще даде възможност на жителите и гостите на Гоце Делчев да се докоснат до автентичен предмет, свързан с Илинденско-Преображенското въстание, с историята на българските общности в Македония и Одринско и с тежкия път на българската емиграция.

За реализирането на придобиването доц. Михаил Груев изразява благодарност към Министерството на външните работи и лично към посланика на България в Берлин Григор Порожанов за оказаното съдействие.

Не просто знаме, а памет, която се завръща

Историята на знамето от Загоричани е история за смелост, саможертва, преследване, изгнание и вярност към паметта. То е преминало през въстанически сражения, опожарени домове, войни, политически репресии и десетилетия живот извън родината. Оцеляло е благодарение на хора, които са разбирали, че понякога съхраняването на един предмет означава съхраняване на цяла история.

Днес тази история се завръща в България. А фактът, че нейното бъдещо място за среща с публиката ще бъде Гоце Делчев, придава на събитието особено значение за нашия край.

Защото историческата памет не трябва да остава затворена в архивите. Тя трябва да бъде показвана, разказвана и предавана на следващите поколения.

И когато едно знаме, смятано за изгубено, отново се появи след повече от век изпитания, това не е просто откриване на историческа ценност. Това е завръщане на паметта.

Гоце Делчев ще има възможността да посрещне тази памет и да я превърне в част от живия разказ за българската история.