РАЗТЪРСВАЩО РАЗСЛЕДВАНЕ! УРДЕВ И МИЛАДИНОВ В ЕПИЦЕНТЪРА НА БРУТАЛЕН ОБЩИНСКИ ТРИЛЪР: Докато единият пасува за апетитен имот във „Вароша“, другият мистериозно се изпарява от ключови гласувания! Какво крият двамата мастити играчи в Благоевград и къде потънаха милионите от строителните схеми?

РАЗТЪРСВАЩО РАЗСЛЕДВАНЕ! УРДЕВ И МИЛАДИНОВ В ЕПИЦЕНТЪРА НА БРУТАЛЕН ОБЩИНСКИ ТРИЛЪР: Докато единият пасува за апетитен имот във „Вароша“, другият мистериозно се изпарява от ключови гласувания! Какво крият двамата мастити играчи в Благоевград и къде потънаха милионите от строителните схеми?

Информационна агенция www.toppresa.com с безпощадна дисекция на задкулисието край река Бистрица: от фалшивите обещания за прозрачност до тихите бягства от залата и скритите корпоративни маневри в местния парламент.

Когато късноесенният сумрак падне над Благоевград и тежката мъгла от коритото на Бистрица плъзне по калдъръмените сокаци на възрожденския квартал „Вароша“, градът сякаш притихва под непосилната тежест на собствените си неразказани тайни. За редовия гражданин, забързан по сивите тротоари след тежък работен ден, заседателната зала на партерния етаж на общината изглежда като стерилен декор на скучна провинциална бюрокрация, където чиновници прелистват безсмислени папки, а микрофоните пращят с монотонен ритъм. Но за онези, които от години следят всяко трепване на местния политически барометър, всеки нервен поглед, всяко предварително режисирано излизане по коридорите и всяко колебание при натискането на бутона носи тежестта на тежка задкулисна присъда. Местната власт в Благоевград отдавна е усвоила изкуството да не говори високо, когато на масата са сложени парцели, влияние и пари; тя действа тихо, прикрива се зад засукани параграфи и се надява всичко да потъне в мъглата на забравата. Разследващият екип на информационна агенция www.toppresa.com обаче навлезе надълбоко в лабиринта от решения, тайни отсъствия и скрити корпоративни интереси от края на октомври, за да извади на бял свят фактите такива, каквито са.

Всичко започва с едно наглед сухо и протоколно решение с номер четиристотин тридесет и седем, зад чиято чиновническа фасада се разгръща класически сценарий за тиха приватизация на общински ресурс. С това решение местният парламент решава да вкара деветнадесет цяло и двадесет десети квадратни метра на емблематичната улица „Пирин“ в процедура за отдаване под наем за кафетерия. Не става въпрос за изоставено бунище или случаен тротоар, а за терен със специален статут, отреден по градоустройствен план за обществен селищен парк и градина. Това е зелена площ, която по силата на Закона за устройство на територията принадлежи на благоевградчани и трябва да служи за отдих, а не за поредната търговска ясла. Когато обаче точката стига до пленарна зала, гласуването минава като по часовник – тридесет и шест гласа „за“. И насред тази демонстрация на покорство се откроява една-единствена самотна позиция: Димитър Урдев гласува „въздържал се“.

За политическите наивници това може да изглежда като проява на критично мислене, но за опитните анализатори вотовете тип „въздържал се“ са най-удобното убежище на конформизма. Ако Урдев действително бранеше обществения интерес и имаше искрени възражения срещу бетонирането на зелените площи във „Вароша“, неговият категоричен дълг бе да заяви позицията си високо и ясно и да натисне бутона „против“. Позицията „въздържал се“ обаче позволява да не развалиш хатъра на влиятелните лобита, прокарали сделката, а утре, ако гражданите скочат срещу поредното кафене в парка, да вдигнеш ръце и да кажеш, че лично не си го подкрепил. Това половинчато поведение оставя неприятното усещане за политическо балансиране, при което принципите се жертват в името на спокойствието на местните фактори.

Още по-скандална и демонстративна обаче се оказва ролята на Васил Миладинов по време на същото заседание. Миладинов не е случаен общински съветник – той тежи с авторитета на председател на постоянната комисия по устройство на територията, екология, транспорт и развитие на селските райони. Това е фигурата, през чийто подпис и експертно становище трябва да минава всяка промяна на регулация, всяко разпореждане със земя и всяка сделка в общината. И точно този човек, в чиито ръце е поверена съдбата на благоевградските имоти, внезапно изчезва от залата при серия от ключови решения. В официалния протокол името на Миладинов е записано като отсъстващ при гласуването на решения номер четиристотин двадесет и шест, четиристотин двадесет и седем, четиристотин двадесет и осем, четиристотин и тридесет и четиристотин тридесет и едно.

В кулоарите на местната власт добре знаят какво означава това внезапно изпаряване точно в мига, в който се решават имотни въпроси. По закон всеки съветник, който има личен, семеен или бизнес интерес, е задължен да обяви конфликт на интереси и да си направи официален самоотвод. Официалният самоотвод обаче бие на очи, влиза в регистрите на антикорупционните органи и може да доведе до разследвания. Къде-къде по-безопасно и удобно е просто да прекрачиш прага на залата за пет минути, да изчакаш гласуването да мине без твоето име и след това да се върнеш невъзмутимо на банката си. Дали отсъствията на Миладинов са били опит за бягство от деклариране на конфликт на интереси, или пълно безхаберие към задълженията на председател на най-тежката комисия, е въпрос, на който благоевградчани очакват незабавен отговор.

Няма как да се подмине и фактът, че имената на Урдев и Миладинов от години се спрягат в публичното пространство не просто като политически фигури, а като хора с дълбоки и трайни позиции в строителния бранш. В местните медии отдавна циркулират твърдения за връзките им с мащабни дружества като строителната фирма „Динатстрой“ и различни консорциуми, участващи в апетитни обществени поръчки. Показателен пример е споменаваната поръчка за водна инфраструктура в съседната община Струмяни на колосалната стойност от близо два милиона и седемстотин хиляди лева. Макар тези връзки да изискват стриктна и детайлна проверка през Търговския регистър, системата ЦАИС ЕОП и договорите за изпълнение, самото съществуване на подобни съвпадения хвърля дебела сянка върху дейността им в Общинския съвет. Когато влиятелни строителни предприемачи или свързани с тях лица диктуват градоустройствената политика на Благоевград, рискът общественият интерес да бъде подчинен на частни инвестиционни намерения става огромен. Абсурдът в поведението на Урдев лъсва с пълна сила и през призмата на неговите шумни медийни фойерверки от лятото. През юли той влезе в ролята на безкомпромисен борец срещу корупцията, като гръмко лансира предложение за въвеждане на седмични отчети за харчовете на общината и общинските дружества. Тогава обещанията за пълна прозрачност пълнеха новинарските емисии, но няколко месеца по-късно от тази инициатива не е останала и следа. Вместо официално внесена докладна записка с входящ номер и битка в залата за реално въвеждане на контрол, благоевградчани получиха поредния политически балон с горещ въздух. Така гръмките думи за прозрачност останаха евтин пиар трик, докато в пленарната зала същият този съветник се задоволява с пасивното „въздържал се“, когато се решава съдбата на зелените площи.

Сглобен парче по парче, пъзелът от решенията на тридесети октомври разкрива порочен модел, в който двамата местни фактори разиграват своята добре пресметната игра на гърба на гражданите. Докато единият демонстрира привиден морал и се въздържа в решителния момент за имота във „Вароша“, другият тихо напуска залата, за да не остави отпечатъци по спорните разпоредителни сделки. Обществото обаче отказва повече да търпи тези маневри. Времето на задкулисните договорки край Бистрица изтича, а истината за всяко гласуване, всяко отсъствие и всяка строителна поръчка неизбежно ще излезе наяве.