БУНТ В ДРАМА И ГРЪЦКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СКАНДАЛЪТ С 53-ТЕ РЕЛИКВИ СЕ РАЗРАСТВА! Драмският митрополит бесен – „Направиха ни обикновени пазители на собствената ни история!“

Скандалът около историческата културно-дипломатическа договореност между България и Гърция взриви обществеността от двете страни на границата и придоби все по-сериозни политически измерения, след като стана ясно, че в споразумението е заложена клауза за поверителност, която на практика възпрепятства публичното оповестяване на пълния списък с предадените църковни ценности, научи „Топ Преса“. Вместо очаквания триумф на междусъседските отношения, Меморандумът за разбирателство за връщането на 48-те инвентарни позиции, съдържащи общо 53 физически църковни предмета, срещу тленните останки на цар Самуил се превърна в истинско бойно поле от обвинения в „тайна дипломация“, липса на прозрачност и съмнения за начина, по който се управлява националното културно наследство.

В епицентъра на трусовете се оказа съседната ни Община Драма, намираща се в непосредствена близост до Гоце Делчев, където местната власт, църковното ръководство и представители на политическите сили открито поставиха под съмнение условията на договореността с България. Особено чувствителен е въпросът за реликвите, свързвани с историческия манастир „Панагия Икосифиниса“ в планината Пангей, както и с други манастири и църковни институции в района на гръцка Македония.

Гневът на митрополит Доротей: „Едно е да си пазител, а друго е да имаш нещо, което ти принадлежи!“

Негово Преосвещенство митрополитът на Драма г-н Доротей наруши мълчанието си пред гръцкото издание „Проинос Типос“, като заяви, че последвалите реакции в България по същество потвърждават първоначалните му опасения, които той още на 29 септември 2026 г. е изложил в официално писмо до гръцкия министър на културата Лина Мендони.

„Ако всичко, което българите казват за споразумението, е вярно, това означава, че по някакъв начин сме разобличени. Очаквахме истинско споразумение“, коментира с огорчение драмският владика, като поставя под въпрос реалния характер на договореността и правата, които гръцката страна получава върху върнатите църковни ценности.

Най-острите му думи са насочени към разграничението между физическото съхранение на предметите и правото на собственост върху тях.

„Едно е да си пазител, а друго е да имаш нещо, което ни принадлежи“, подчертава митрополит Доротей, като обръща внимание на практическите последици от формулата за взаимно предоставяне на културните ценности. Според него, ако гръцката страна няма пълни права върху предметите, дори желанието за реставрация или консервация на една икона или реликварий може да я постави в зависимост от разрешение на България.

Така възниква и един от най-съществените въпроси в целия казус, дали Гърция действително е получила обратно собствените си исторически и религиозни ценности, или само правото да ги съхранява и използва при условия, определени от двустранен меморандум.

Бунт в Драма и скандал в гръцкия парламент

Вълната от недоволство в пограничния регион вече придоби официален характер, след като Община Драма и Общинският съвет приеха резолюция срещу гръцко-българското споразумение, обхващащо както връщането на 48-те инвентарни позиции с общо 53 църковни предмета, така и предаването на България на костните останки, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил.

Случаят стигна и до гръцкия парламент, след като депутатите от Драма Тасос Николаидис от ПАСОК – КИНАЛ и Теофилос Ксантопулос от СИРИЗА – Прогресивен алианс отправиха официални парламентарни въпроси към правителството, настоявайки за публикуването на меморандума и пълното разкриване на неговото съдържание.

В отговор министърът на културата Лина Мендони защити договореността, като отправи остри критики към опозицията и определи част от възраженията като „невежество“ и „излишност“. Според нея подобни критики омаловажават значим национален успех, а постигнатото представлява първа съществена стъпка към репатрирането на откраднати археологически находки и църковни реликви чрез международно сътрудничество.

Гръцката страна обаче е изправена пред сериозни въпроси от собствените си институции и научна общност. Асоциацията на гръцките археолози също постави проблема за правния статут на предметите, като според изложената от нея информация, позоваваща се на публични изявления от българска страна, реликвите са предоставени за временно съхранение и остават българска собственост, докато България не може да изисква обратно останките на цар Самуил по силата на същата договореност.

Това твърдение допълнително изостря спора, защото поставя под съмнение дали двете държави действително са постигнали равнопоставено уреждане на въпроса, или са договорили различни по характер права и задължения за отделните културни ценности.

Българската следа: Пълно информационно затъмнение и тайна клауза

В същото време в България общественото недоволство също не е малко. Оказва се, че българските граждани нямат достъп до пълния списък на предметите, които са физически предадени на гръцката страна, въпреки че става дума за ценности, заведени в държавен музей и част от националното културно наследство.

На 9 октомври 2026 г. журналистката Теодора Тодорова от Factcheck.bg подава официално заявление по Закона за достъп до обществена информация до Националния исторически музей в София, с което иска да получи пълния опис на 48-те инвентарни позиции, съдържащи общо 53 физически предмета, техните каталожни номера, описания, произход, датите на постъпване в музейната колекция и информация за административното им извеждане и предаване на Гърция.

Отговорът, получен на 19 октомври и подписан от заместник-директора на музея проф. Иван Христов, представлява категоричен отказ за предоставяне на поисканата информация. Като основание е посочена клауза за поверителност в Меморандума за разбирателство между България и Гърция, като според музея гръцката страна не е дала писмено съгласие за публичното разкриване на данните.

Музеят обаче потвърждава две особено важни обстоятелства, първо, че предметите са били включени в неговата колекция през 1991 г., и второ, че въпреки физическото им предаване на гръцката страна те не са отписани от музейния фонд и продължават да се водят на отчет в България.

Именно тук се появява същественото противоречие между физическото местонахождение на предметите и техния имуществен и административен статут. Реликвите вече се намират в Гърция, но според информацията, предоставена от музея, не са отписани от неговата колекция.

На 29 октомври се  публикува подробния материал „Държавата отказва да разкрие кои културни ценности е предала на Гърция в замяна на костите на цар Самуил“, в който са представени официалният отказ на музея и правни бележки на адвокат Александър Касъмов. Юристът поставя под съмнение дали позоваването на клауза за поверителност е достатъчно правно основание за ограничаване на достъпа до информация, свързана с управлението на държавно културно наследство.

Въпросът вече не е само защо списъкът не се публикува, а дали подобна договорна клауза може да ограничава правото на българското общество да знае какви точно ценности са предоставени от държавна музейна институция, при какви условия и с какви гаранции за тяхната собственост и съхранение.

Учените на нокти: Отворен ли е прецедент за нови културни претенции?

Близо 460 български академици, историци и изследователи излязоха с общо писмо,  в което определят споразумението като незаконно и дълбоко погрешно. Българските учени предупреждават, че предаването на национални културни ценности без достатъчна публичност и яснота около правния статут на предметите може да създаде опасен прецедент за бъдещи претенции от други държави.

Според изложените в писмото опасения подобна практика би могла да насърчи Гърция да предяви претенции към още над 1000 български ръкописа и артефакта, а Северна Македония и Сърбия също да поставят въпроса за културни ценности, намиращи се в българските музейни фондове.

Изследователите обръщат внимание и на друг съществен проблем, липсата на съответстваща българска претенция за културни ценности, които според тях са били прехвърлени в Гърция от територии на Южна България.

Сред основните критики е и преместването на останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, от района на базиликата „Свети Ахил“ на остров Агиос Ахилиос в Малкото Преспанско езеро към София. Според авторите на академичната позиция това отслабва историческата и символичната връзка на самия регион със Самуиловата държава, като паралелно с това отново се поставя въпросът дали самоличността на останките е категорично установена.

Този научен спор също не бива да бъде подценяван, тъй като археологическата идентификация на останките, направена от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос, се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични обстоятелства, а не на публично доказана генетична идентификация.

Историческата размяна се превръща в изпитание за двете държави

За пограничния регион на Гоце Делчев и Драма този казус престава да бъде суха история или поредният дипломатически спор между София и Атина. Става дума за културна памет, религиозно наследство, исторически връзки и въпроси за националното достойнство, които засягат общности от двете страни на границата.

Особено важно е, че част от реликвите са свързани именно с манастирски и църковни институции в района на Драма и Серес, с които населението от Неврокопския край има дълбоки исторически и културни връзки.

Сега пред двете държави стоят няколко неудобни въпроса, какво точно съдържа меморандумът, защо пълният опис на 53-те предмета остава недостъпен за българската общественост, какви права има гръцката страна върху върнатите реликви и кой носи отговорност за тяхното съхранение, реставрация и бъдещо управление.

Историческото завръщане на останките на цар Самуил в България беше представено като събитие с огромна национална и символична стойност, но около него се разгръща спор, който поставя под въпрос прозрачността и реалните последици от постигнатата договореност.

„Топ Преса“ продължава да следи случая от двете страни на границата, защото зад дипломатическите формулировки стоят въпроси, на които обществото има право да получи ясни и аргументирани отговори.