Годината е 1997-ма. България е в преход, а медиите се опитват да осветят тъмните ъгли на властта. Анна Заркова, име, което десетилетия по-късно ще отеква като синоним на безстрашна журналистика, публикува интервю, което разтърсва системата. Думите на Донка Митева за „2000 марки за съвет при прокурор“ и „50 000 долара за един магистрат“ са не просто заглавие – те са камък, хвърлен в блатото на корупцията.
Реакцията? Очаквана, но и абсурдна. Вместо разследване на твърденията за подкуп, прокуратурата обръща оръжието си срещу Заркова. Обвинението е за клевета срещу прокурора Руско Карагогов, „разпространяване на клевета чрез печатно издание“. Първото по рода си дело за „клевета чрез интервю“. Журналистът, който цитира чужди думи, е приравнен с автора на тези думи. Един повратен момент, който ясно показва как системата се опитва да „заколe“ всеки, който дръзне да я изобличи. Парична гаранция, забрана за напускане на София, заплаха от три години затвор. Дори след нападението с киселина през 1998 г. и тежките физически наранявания, обвинението срещу Заркова остава. Парадоксално, но и логично – борбата за истина често е скъпо платена, дори когато тя е под формата на тежки изпитания. Делото продължава години, но в крайна сметка Заркова е оправдана. Истината, макар и бавно, възтържествува.
И днес, десетилетия по-късно, схемата е същата, господин Новаков. Днес не е 1997-ма, но методите на „областните координатори“ и „залязващите копои“ остават същите. Вместо да се изправят пред истината, те се опитват да „намерят заколък“ на всеки, който разкрива лъжите, манипулациите и лицемерието.
Твърди се, че „евродепутатът бил бесен“, търсел начин да ме „натисне“. Защото „много се четат статиите в Топ Преса, уличаващи Андрей Новаков в лъжи, манипулации и лицемерие“. А какво друго да очакваме? Когато фасадата от благоприличие се пропука, когато зад благите усмивки се покажат схеми и грабеж, естествено е да има ярост. Ярост срещу тези, които дръзват да вдигнат завесата. Вдигнал на крак и местните си копои. Последните останали оглозгани кокали.
Господин Новаков, историята е безпощадна. Войните срещу четвъртата власт, срещу свободното слово, винаги са били обречени. От репресиите на диктатурите срещу независими медии до опитите за заглушаване на критични гласове в най-демократичните общества – резултатът е един и същ: истината винаги намира своя път. Тя е като водата – дори да я спреш за малко, тя ще си проправи път, ще заобиколи или ще разруши преградата. Така е било с дисидентите, с независимите издания, с гласовете на съпротивата. Никой не е успял да заглуши изцяло гласа на истината, колкото и да е неудобна.
Време е да коментирате и да прегледате новата политическа реалност, господин Новаков. ГЕРБ се самоизчерпа от такива политици като Вас, защото интригите управляват. Вижте какво става в Югозапада, господин Новаков! Кметове, които Ви правеха изборите, духнаха заради такива като Вас в ГЕРБ. Сметката няма да я платя аз с Вашите поръчки по маргинални сайтове и все още подчинени институции. Ще я платят такива като Вас.
И понеже сте избрали да борите „бандитизъм“ с „усмивки“, нека бъда ясен. Аз съм точно такъв бандит, какъвто искате да ме изкарате. Защото няма друг начин да се справиш с бандити, освен да станеш и ти такъв. Кални и мръсни подмолни номера, скрити зад усмихнати и честни лица. Това не се бори с усмивки от стари ленти. Това се бори с борба, господин Новаков. А тя тепърва предстои. Защото ми е писнало от една и съща схема в тази държава – пред хората благ и човечен, а зад кулисите бандит и нагъл, жесток грабител.
