ПРОКЛЯТИЕТО НА ВОДАТА: Как БАЛКАНСКИЯТ КОЛОС Тисаврос ИЗМЕНИ ЛИЦЕТО НА РОДОПИТЕ, ПРЕКРОИ ГРАНИЦАТА на Доспат и скри ПОТОПЕНИ СЪКРОВИЩА от древността до днес – журналистическо РАЗСЛЕДВАНЕ!

Заличените сенки: Как гръцкият гигант Тисаврос погълна български дири по Места

В подножието на Родопите, там, където река Места започва своя средиземноморски танц, и днес живеят легенди – не само за тракийски царе и османски завоеватели, но и за едно по-ново, макар и не по-малко драматично преобразяване. Една история за вода и камък, за памет и забрава, за български дири, погълнати от гръцкия гигант Тисаврос. Тя започва тихо, някъде из дълбоките дерета, но ехото ѝ отеква надалеч, преминавайки граници и епохи, за да ни напомни, че пейзажът, който виждаме днес, често е само повърхността на една много по-сложна и наслоена действителност.

Преди малко повече от две десетилетия, когато последната порция бетон и камък уплътниха колосалната снага на язовирната стена, малцина са тези, които са осъзнавали пълния мащаб на предстоящата промяна. Не става дума само за инженерно чудо, за гигантска хидроенергийна система, способна да захрани с електричество цели региони. Тисаврос, гръцкият Φράγμα Θησαυρού, бележи края на една ера и началото на друга за цял един микрокосмос от селища, пътища и вековни човешки съдби, оплетени около Места и Доспат. В български публикации често го наричат „язовира при Потами“ или дори „язовир Потами“, но истинското му име, „съкровище“ на гръцки, днес звучи почти иронично на фона на онова, което е останало скрито под водите му.

Срещат се различни изписвания – Thissavros, Thisavros, Thesavros – все думи, които трудно предават мащаба на съоръжението. Изграден е на река Места, която след българо-гръцката граница сменя името си на Нестос, Νέστος. Това е едно от най-мащабните хидротехнически съоръжения в Гърция. Официалните данни на Гръцкия комитет по големите язовири говорят за височина от 172 метра, за обем на самата язовирна стена от около 12 милиона кубически метра и общ капацитет на водохранилището от внушителните 705 милиона кубически метра. Собственик е гръцката държавна електроенергийна компания PPC, ΔΕΗ. Тези сухи цифри обаче не разказват историята за прогонените сенки, за залетите спомени, за един свят, който продължава да живее единствено в разказите на старите хора и в пожълтелите страници на архивните документи.

Язовирната стена е каменнонасипна, с водонепропускливо ядро, а дължината ѝ по короната е около 480 метра. Зад нея се е образувало огромно планинско езеро, чиято площ в различните гръцки източници варира между 16 и 18 квадратни километра в зависимост от водното ниво. Но дори и най-прецизното географско описание не може да улови същината на човешката драма, разиграла се там. Особено интересно е, че електроцентралата е подземна, с инсталирана мощност от 300 MW. Тя функционира и като помпено-акумулираща централа, позволявайки водата да бъде изпомпвана нагоре за повторно генериране на енергия. Цялото това инженерно постижение обаче не бива да ни отклонява от основния въпрос: каква е цената, платена за тази мощ? Строителството на Тисаврос има своя собствена, сложна история. Работите по комплекса започват още през 1983 г. с отклонителния тунел, а основното строителство продължава през следващите години. Язовирът е завършен през 90-те години, като различните източници посочват 1996 или 1997 г. като година на завършване или въвеждане в експлоатация. От геоложка гледна точка строителството е било изключително предизвикателно, като в процеса са били активирани стари свлачищни маси. Инженерите са се справили с тези проблеми чрез сложни методи за стабилизация, но онова, което е останало под водата, често е било просто заличено в името на прогреса.

Именно тук идва връзката с българското село Борово, днешното Потами, Ποταμοί, в област Драма. Старото име е Мпорово, Борово. То се намира в историко-географската област Чеч, непосредствено до устието на Доспатска река. Днес административно е в община Като Неврокопи. Важно е да се уточни, че самото Борово не е залято от язовира. Селото съществува и днес. Но язовирът е променил съществено района около него и най-вече устието на река Доспат. Преди построяването на Тисаврос географията е изглеждала по различен начин. Река Доспат, идваща от България, е преминавала границата източно от Туховища и е продължавала през дълбок пролом в Гърция. До 1997 г. тя се е вливала директно в Места на около 700 метра югозападно от Борово, на приблизително 366 метра надморска височина. След напълването на Тисаврос обаче, водите на язовира достигат нагоре по долината и при високи нива старото устие на Доспат вече попада във водите на язовира, северно от селото. Това не е туристическа легенда, а факт, записан директно в официалния План за управление на речните басейни на Западнобеломорския район. С други думи, днес, когато човек гледа към водата непосредствено до Борово, част от това, което изглежда като естествено езеро, всъщност е залятата стара долина на Места. Под спокойната повърхност се крият останките на един предишен свят.

Най-важното откритие, което осветлява тази драма, е, че районът на Борово, днешно Потами, е бил заснет от въздух след образуването на язовира. Гръцки източник описва конкретно, че на снимка от 2004 г. се вижда новият мост над водата, докато старото преминаване и части от стария път вече са под водата. Това е точната следа, която може да ни отведе към разкриването на заличените сенки. Преди язовира пейзажът е бил различен, Доспат се е вливал в Места, и тази естествена речна система е била артерията на живота за региона. Днес, при високи нива на язовира, старото устие е погълнато. Но историята не свършва дотук. Има и старо селище, което заслужава отделно разследване – Витово, на гръцки Βίτοβα, по-късно преименувано на Делта, Δέλτα. То се е намирало само на около 3 километра северозападно от Борово. Официалният гръцки регистър потвърждава преименуването на Витова в Делта през 1927 г. Селището не е измислена точка върху стара карта. През 1971 г. официалното гръцко преброяване отчита 29 жители в Делта. За сравнение, тогава Потами, Борово, е имало 537 жители. След това Делта практически изчезва като населено място. Гръцко изследване на ландшафта отбелязва, че от множеството изоставени селища в тази планинска зона именно Делта е единственото, изоставено в периода 1981 до 2001 г. Въпреки че не е намерено надеждно доказателство, че самото село Делта е било залято от Тисаврос, хронологията на обезлюдяването му съвпада с изграждането на язовира. По-вероятно е обезлюдяването да е резултат от няколко процеса, включително променящата се икономика и труднодостъпността на района, но фактът, че изоставянето му съвпада с епохалното преобразяване на ландшафта, е показателен.

За стария път обаче доказателствата са значително по-силни. В района на Борово след построяването на язовира е изграден нов мост, а старото преминаване и участъци от старото трасе остават под водата. Това означава, че при много ниско ниво на Тисаврос има реална възможност части от стария транспортен ландшафт отново да се покажат. И точно тук се крие същината на журналистическото разследване. Тисаврос периодично пада до необичайно ниски нива. Това създава възможност да се търсят на терен стари пътища, мостови съоръжения, основи и обработваеми земи, които при нормално ниво са под вода. Тези моменти на „разкриване“ на миналото могат да ни дадат уникален поглед към онзи свят, който е бил погребан.

За Борово откриваме и още нещо важно. Районът не започва исторически през османския период. На левия бряг на Места при Потами има официално регистриран археологически обект – праисторическо селище и погребални могили. Това прави залятата долина още по-интересна. Разбира се, трябва да се прави разлика между фактите – има археологически обект край Потами, има и залята стара долина. Засега не е намерено пряко доказателство, че конкретният археологически обект е под водите на язовира, но потенциалът за археологически находки в по-широката залята зона е огромен.

Самото Борово има много по-дълбока история. В османски регистър от края на XV или началото на XVI век се среща като Borovo. През XIX век през района минава френският геолог Ами Буе и отбелязва маршрута Доспат, Борово, Неврокоп. В района са откривани праисторически находки, предмети от бронзовата епоха и голямо монетно съкровище от 860 сребърни монети на Филип II Македонски. След войните демографията се променя радикално. Старото население напуска, а след размяната на населението през 1923 г. са заселени бежанци от Понт, Тракия, Кападокия и други райони. През 1927 г. гръцката държава официално променя името Борово на Потами. Днешната община Като Неврокопи също посочва старото име Мпорово и описва Потами като село на брега на Места и изкуственото езеро, създадено от Тисаврос.

Има още една връзка с България, която е много силна за този репортаж. Борово е в историко-географската област Чеч. Европейски трансграничен проект определя именно Борово, днешно Потами, като център на гръцката част на Чеч. Българската и гръцката част са свързани от Доспатската река. Така че географската линия е ясна: Рила → Места → българо-гръцката граница → Борово. Родопите → Доспат → границата → Борово. И точно при Борово двете водни системи се срещат. След 1997 г. между тях вече стои и огромното водохранилище Тисаврос. Този факт подчертава не само промяната в ландшафта, но и прекъсването на една вековна, естествена връзка между двете реки и техните водосбори.

Самият Тисаврос е впечатляващо съоръжение. Гръцките изследвания показват, че плановете за хидроенергийното използване на Места започват още след Втората световна война. Генералният план за реката е разработен през 1971 и 1972 г., но реалното изграждане на каскадата започва значително по-късно. Тисаврос е завършен през 1996 до 1997 г., а Платановриси през 1998 до 1999 г. Тези дати са ключови, тъй като те бележат момента, в който природният пейзаж и човешката история са били необратимо променени.

Разследването дотук разкрива три ключови елемента, които днес лежат под водите на Тисаврос или в непосредствена близост до тях. Първо, части от стар път, който е бил основна артерия за местните хора, са залети. Второ, старото речно устие на Доспат, вековната точка на събиране на двете реки, е променено и погълнато от язовира. И трето, има изчезващи или изоставени селища около долината, включително старото Витово, Делта, чието обезлюдяване съвпада с изграждането на язовира. Тези факти сочат към нещо повече от просто инженерно начинание; те разказват история за загуба, за адаптация и за памет, която отказва да бъде забравена.

Задълбоченият анализ на картите от 30-те, 40-те, 60-те и 70-те години, сравнени със съвременните сателитни изображения, е следващата стъпка в това разследване. Тя ще ни позволи да картографираме конкретно кои пътища, мостове, постройки, ниви и евентуално махали днес лежат под Тисаврос. Само така може да се разкрие пълната картина на заличените сенки и да се даде глас на онова, което е останало безмълвно под водната шир. Защото всяка една залепена улица, всяка една скрита постройка, всяка една изчезнала нива крие в себе си част от историята на хората, живели там – история, която заслужава да бъде разказана. И в тази тишина, която днес се стеле над водите на Тисаврос, продължава да отеква ехото на българските дири, чакащи да бъдат открити отново.