На 79 години, с 150 овце и пенсия от 320 евро, бай Спас от Стикъл се сблъска с държавната машина! След проверка на БАБХ родопският овчар си тръгна от пазара в Девин: „Гонят истинските производители, а прекупвачите ги пазят!“ ВИДЕО

От Стикъл до пазара в Девин, бай Спас Седянков продължава да се бори за прехраната си, но този път си тръгва със стоката, огорчението и въпросите си към държавата. На 79 години, с около 150 овце и пенсия от едва 320 евро, родопският овчар е проверен от служители на Българската агенция по безопасност на храните, след което сам прибира домашното си сирене и напуска пазара. От БАБХ заявяват, че не са му налагани санкции и не е искано да си тръгва. А бай Спас отново поставя болезнения въпрос, защо за хората, които произвеждат с ръцете си, пътят към пазара изглежда толкова труден?

На 79 години, когато мнозина вече търсят спокойствие след десетилетия труд, бай Спас Седянков продължава да става сутрин с мисълта за своите животни. В труднодостъпното родопско село Стикъл, над Широка лъка, той отглежда около 150 овце и се опитва да запази поминъка, който му е познат цял живот.

Но когато идва пазарният ден в Девин, възрастният стопанин се сблъсква с друга реалност, тази на административните изисквания, документите и правилата, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да предлага млечните си продукти.

Бай Спас пристига на пазара, за да продаде малко домашно сирене. След извършената проверка му разясняват какви документи и регистрации са необходими. Той прибира продукцията си и си тръгва.

Няма глоба. Няма съставен акт. Но има огорчение, което възрастният овчар не крие.

„Насочват какви документи да взема още, за да не ме гонят. А така, гонят истинските производители, а пък тия манипулистите, прекупвачите, борсаджиите не ги гонят. Никой не им иска документи от коя борса са вземали стоката и я препродават“, споделя бай Спас.

За него това не е просто поредната трудност. Това е сблъсък с усещането, че хората, които сами произвеждат храната си, са принудени да полагат все повече усилия, за да стигнат до потребителите.

Пенсия от 320 евро, 150 овце и живот, който не познава почивен ден

Зад историята от пазара в Девин стои ежедневието на един човек, който продължава да се труди на възраст, на която мнозина отдавна са оставили тежката работа зад гърба си.

Бай Спас оцелява с пенсия от около 320 евро. Грижи се за приблизително 150 овце, а животът му е свързан с планината, стадото и непрекъснатите грижи за животните. В Стикъл постоянно живеят едва десетина души. Това е едно от онези родопски села, в които всяка останала жива къща е свидетелство за упоритостта на хората, отказали да изоставят родния си край.

Когато бай Спас отива на пазара, той не носи просто продукт за продажба. Носи резултата от труда си, от грижите за стадото и от усилията да продължи да се препитава самостоятелно.

Затова и думите му звучат толкова остро. Той вижда как традиционният поминък постепенно изчезва, как младите все по рядко избират животновъдството и как планинските села остават без хора.

Огорчението му е насочено и към политиците, които според него не разбират достатъчно трудностите на обикновените производители. Бай Спас смята, че хората губят вяра в управлението и все по малко вярват, че нещата могат да се променят към по добро.

Той не крие и носталгията си към времето на Тодор Живков, когато по негови спомени е имало повече ред, по ниски цени и единни държавни цени.

Това е неговата лична оценка, родена от преживяното и от сравнението между различните периоди в живота му. Но зад нея стои тревога, която далеч не засяга само един възрастен овчар, как ще оцелеят дребните производители и кой ще продължи занаята след тях?

Какво казва БАБХ за проверката в Девин?

След публикациите за случилото се Българската агенция по безопасност на храните е предоставила писмен отговор пред вестник „24 часа“, в който излага своята позиция. Според агенцията проверката на общинския пазар в Девин е била планова и е част от официалния контрол върху предлаганите храни. Сред проверените лица е бил и Спас Седянков.

От БАБХ посочват, че млечните продукти са били етикетирани и съхранявани в хладилна чанта. Бай Спас е представил документ за преработка на сурово овче мляко за производство на кашкавал, както и лична здравна книжка.

За проверката е съставен констативен протокол. По официалната информация не са съставяни актове за установяване на административни нарушения, не са издавани писмени предписания и не са налагани административни санкции.

От агенцията уточняват още, че на възрастния производител са били разяснени изискванията за предлагане на млечни продукти, включително необходимата документация и регистрация. В позицията си БАБХ категорично заявява, че служителите не са искали от него да напусне пазара.

Фактът обаче остава, че бай Спас е прибрал стоката си и си е тръгнал след разговора с проверяващите. Неговото възмущение показва колко трудно може да бъде за един малък производител да се ориентира в изискванията и колко важно е институциите да осигуряват не само контрол, но и достъпна информация и съдействие.

Безопасността на храните е важна. Потребителите имат право да знаят какво купуват, а производителите са длъжни да спазват приложимите правила. Но също толкова важно е да се намери начин дребните стопани да могат реално да изпълняват тези изисквания, без да бъдат оставяни сами да се справят с административните трудности.

Защото зад всеки такъв случай стои въпросът дали държавата просто проверява производителите, или им помага да продължат да произвеждат законно и безопасно.

Търговците и купувачите застанаха зад бай Спас

На пазара в Девин бай Спас е познат като колоритен човек и производител, който заслужава уважение за труда си. Търговци го определят като уникален стопанин с изключително добра продукция. Купувачи също изразяват мнение, че малките производители се нуждаят от по различен подход, който да отчита реалните условия, при които работят.

Според тях трябва да се търсят решения, които да улесняват директната продажба на продукция от малки стопанства, при спазване на законовите изисквания за безопасност, регистрация и проследимост. Те поставят въпроса дали не могат да бъдат създадени по достъпни процедури и по ефективно административно съдействие за хора като бай Спас.

Реакциите в социалните мрежи също показват съпричастност. Според разпространената информация десетки хора са заявили готовност да посетят дома на родопския стопанин и да купят сирене директно от него.

Това е знак, че много хора разпознават стойността на труда му. Но подкрепата трябва да бъде не само емоционална, а и практическа. Необходимо е да има ясни и законни възможности малките производители да предлагат продукцията си, без да се изгубват в сложни процедури. Не е достатъчно да призоваваме хората да купуват българско. Трябва да създадем условия българските производители да могат да продължат да работят.

Топ Преса разказа за бай Спас още на 21 юни 2025 година

Историята на бай Спас Седянков не започва с проверката в Девин. Топ Преса разказа за него още на 21 юни 2025 година в материала „Бай Спас от Стикъл: „С ръце, не с лакти, се гради животът“.

Повече за бай Спас прочетете ТУК.

Тогава читателите ни се срещнаха с един човек, чийто живот е изграден върху десетилетия труд, грижа за животните и любов към родопската земя.

Бай Спас ни разказа как баща му му подал гегата още когато бил млад, как повече от половин век се занимава с овце и как с труда на собствените си ръце е отгледал трите си деца. Сподели и болката от загубата на съпругата си, както и надеждата, че някой ден младите отново ще се върнат към селото и земята.

Още тогава той говореше за опасността традиционният поминък да изчезне.

„Да се научат да обичат. Земята, човека, труда. Не се краде чест, не се купува достойнство. С ръце се гради животът, не с лакти!“, каза бай Спас пред Топ Преса.

Това послание днес звучи особено силно. Защото човекът, който ни говореше за честния труд и достойнството, сега отново е изправен пред трудностите на малкия производител.

В предишната ни публикация той сподели и своята мечта, да дочака деня, в който някой ще реши да се върне в селото, да гледа животни, да сее градина и да живее достойно.

„Не съм загубил надежда, не, още не“, каза той.

Днес тази надежда е поставена пред ново изпитание. А историята му отново ни напомня, че зад всяко опустяващо село стоят хора, които са дали целия си живот, за да запазят българския поминък.

Бай Спас не иска съжаление, иска възможност да продължи

Случаят в Девин е повече от история за проверка на хранителни продукти. Той е история за възрастта, труда, обезлюдяването и трудния път на дребния производител в съвременна България.

На 79 години бай Спас продължава да се грижи за стадото си. Продължава да става сутрин и да работи, защото това е животът, който познава. И продължава да вярва, че трудът му има смисъл.

Той не иска да бъде поставян над закона. Но има право да очаква разбираеми правила, достъпна информация и реално съдействие, за да може да продължи да се препитава с труда си.

Държавата трябва да контролира храните, но трябва и да търси решения за хората, които съхраняват традиционното производство. Защото, когато един малък стопанин се откаже, загубата не е само негова. Губят селото, местната общност, потребителите и цялата страна.

Един ден бай Спас ще остави гегата си. Един ден стадото му ще има нужда от друг стопанин. И тогава ще стане ясно колко трудно се възстановява онова, което сме позволили да изчезне.

Затова днес трябва да се говори не само за документи и проверки, а и за бъдещето на хората, които произвеждат храната ни. За условията, при които могат да работят. За младите, които трябва да имат причина да останат в селата. И за институциите, които трябва да помагат правилата да бъдат изпълними, а не просто да съществуват на хартия.

В разговора си с Топ Преса бай Спас остави думи, които днес звучат като послание към всички нас.

„Да предадеш, чедо… Че сме още тука. И няма да мръднем, докато има слънце над Родопите.“

Той е още там, в Стикъл, сред планината и животните си. На 79 години, с пенсия от 320 евро, с около 150 овце и с достойнството на човек, който цял живот е разчитал на собствените си ръце.

Бай Спас не заслужава само съчувствие. Заслужава уважение, справедливо отношение и възможност да продължи да работи. Защото България не е само в големите градове и кабинетите на властта. Тя е и в малките родопски села, в празните улици, в тежкия труд на овчарите и в хора като бай Спас, които въпреки всичко не са загубили надеждата си.

Топ Преса продължава да разказва техните истории. Защото, ако днес не чуем хората, които пазят корените ни, утре може да се окаже, че няма кой да ни разкаже за тях.

Кадри: Смолян прес