ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ПРЕДОСТАВЕН ЕКСКЛУЗИВНО НА „ТОП ПРЕСА“, РАЗБИВА НА ПУХ И ПРАХ ИЛЮЗИИТЕ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ: МАЩАБНА ФИНАНСОВА СХЕМА ЗА МИЛИОНИ ПОКРИ КРЕСНЕНСКИТЕ КАМЪНАЦИ И ПОКАЗВАТ ЗАЩО РАЗСЛЕДВАНЕТО НА МЕДИЯТА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ОБЕКТИВЕН И ЦЯЛОСТЕН АНАЛИЗ НА ИСТИНСКАТА АГРОМАФИЯ

Когато държавните институции бъдат притиснати до стената от безкомпромисните факти на независима медия, истината неизбежно излиза наяве, дори и когато тя е скрита зад десетки папки, хиляди страници чиновнически отчети и удобно изработени нормативни вратички. Официално решение на Държавен фонд „Земеделие“, получено ексклузивно от екипа на информационна агенция „Топ Преса“, не просто отговаря на конкретни въпроси по Закона за достъп до обществена информация, то се превръща в най-силния самообвинителен акт на разплащателната агенция и същевременно в неоспорим триумф на разследващата журналистика в България. Документът, подписан и изпратен до медията, разпечатва фасадата на едно от най-скандалните и непрозрачни сдружения в Югозападния регион – Лозаро-винарското сдружение „КЕРАЦУДА“ в Кресна, и разобличава в детайли как шепа приближени до местната власт играчи са превърнали европейските и национални субсидии в лична бездънна яма за финансови приходи.

В основата на тази сложна и многопластова схема стои ЕТ „Младен Георгиев“, регистриран в сُرцето на кресненските камънаци – село Долна Градешница, чийто едноличен собственик и управител Младен Кузманов Георгиев е и ключов член на Управителния съвет на въпросното винарско сдружение. Докато обществеността и редовите земеделски производители остават с впечатляващата илюзия, че тези структури се борят за съхраняването на уникалния местен бял винен сорт „Керацуда“, който по официални данни на Министерството на земеделието заема едва нула цяло и три стотни от процента от общите площи в страната, реалната икономическа реалност в регистрите сочи коренно различни бизнес приоритети. Вместо грижа за лозята, счетоводните масиви на Държавен фонд „Земеделие“ разкриват стряскаща картина от десетки и стотици хиляди левове, изляти в напълно различни селскостопански сектори – от мащабни инвестиционни проекти за черешови градини и скъпа техника през директни плащания за площ, та чак до екзотични схеми за биологично земеделие, месодайно животновъдство и трансгранични дигитални услуги, купувани отвъд южната ни граница.

За да се разбере мащабът на разбуления от „Топ Преса“ финансов механизъм, трябва внимателно да се прочетат фактите, които самият Държавен фонд „Земеделие“ е принуден да признае в официалния си отговор. Години наред името на Младен Георгиев и неговите търговски структури фигурират в публичните регистри с десетки трансакции, като сред тях изпъкват два фундаментални инвестиционни проекта по Програмата за развитие на селските райони. Първият удар е свързан с договор за безвъзмездна финансова помощ на стойност 35 304 лева и 7 стотинки за модернизация на стопанството, а вторият, много по-мощен финансов поток, представлява проект на стойност 150 252 лева и 46 стотинки, отпуснати за създаване на трайни насаждения от череши и закупуване на специализирана земеделска техника. Общата сума само по тези две пера надхвърля 185 хиляди лева чист грант, излят в каменистите терени около Кресна.

Тук обаче се крие най-тревожната констатация, която разследващите журналисти на „Топ Преса“ извадиха на светло, а фондът сега потвърждава с подписа си: при първоначалните задължителни посещения на място и проверки, извършени от служителите на Общинската дирекция на ДФ „Земеделие“ в Благоевград преди одобряването и стартирането на тези проекти, е било установено по безспорен начин, че в декларираните имоти в землището на село Долна Градешница няма абсолютно никакви извършени дейности, нито пък съществуват каквито и да било трайни насаждения. На терен е имало само камънаци, празни площи и липса на каквато и да била селскостопанска дейност. Въпреки тези железни констатации в контролните листове и приложените впоследствие снимкови материали, които доказват нулева готовност в началния момент, проектите някак си магически са били реанимирани, приключени, одобрени и субсидиите са изплатени в пълен размер на бенефициента.

Още по-скандален е фактът, че в официалните досиета на тези скъпи проекти липсват всякакви геодезически заснемания, което означава, че държавната администрация е раздала стотици хиляди левове евросредства, без да разполага с прецизни геодетски карти и координати, доказващи къде точно са разположени тези черешови масиви и дали те покриват изискуемите по проект площи. Земеделските експерти и местните жители отдавна сочат към порочната практика на така наречените „виртуални градини“ – засаждат се евтини фиданки или се очертават неплодородни земи само колкото да се вземат субсидиите за скъпата техника, след което всичко се оставя на произволната милост на природата и сушата, докато мониторинговият петгодишен период изтече тихо и незабележимо. ДФ „Земеделие“ признава в отговора си, че след изплащане на помощта тези проекти дори не са попадали в извадката за риск анализ и никога повече не са проверявани на място, с което се гарантира пълна безнаказаност за усвоения ресурс.

Финансовият апетит на това кръгче обаче далеч надхвърля черешите. Разследването на „Топ Преса“ проследява как през годините към същите субекти непрекъснато текат парични потоци по линия на директните плащания, схемите за преразпределително подпомагане, планинските компенсации, средствата за зони по Натура 2000 и зелените плащания. Истинският абсурд обаче се разкрива в схемите за обвързана подкрепа за производство на плодове, по-конкретно за сливи и десертно грозде. Докато сдружението „Керацуда“ официално се кълне в опазването на винения сорт, неговите водещи членове декларират пред фонда десетки декари с десертни плодове и сливи, усвоявайки допълнителни субсидии на площ. За да получат тези пари, законът изисква задължително доказване на реален минимален добив и официална реализация на пазара чрез фактури, кантарни бележки и фискални бонове. Фондът потвърждава, че бенефициентът е представил касови бележки и описи за кампаниите 2021 и 2022 година, но остава въпросът доколко тези документи отразяват реална пазарна продукция или са поредният счетоводен инструмент за усвояване на държавни субсидии под шапката на винарския имидж.

Не по-малко скандален е казусът с административните производства и липсата на реални санкции. В официалния отговор на ДФ „Земеделие“ се споменава, че през 2023 година е било открито производство за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане срещу същия този бенефициент по мярка 11 за биологично земеделие за кампания 2020 година, поради установени сериозни нарушения на нормативните изисквания. Вместо обаче държавата да си вземе обратно незаконно получените пари и да наложи тежки финансови корекции, след подадени от бенефициента възражения и писмени обяснения, фондът преизчислява сумата и издава АУПДВ в размер на… нула лева. Този административен фокус показва как държавната машина на практика разтваря чадър над нарушителите, като с лека ръка заличава констатирани нарушения и превръща контролните си функции в имитация на дейност.

Медийното разследване на „Топ Преса“ обаче не спира дотук, а разширява мащаба на анализите си, обхващайки и другите ключови фигури от ръководството на сдружение „Керацуда“, които образуват непрозрачна мрежа от свързани фирми и лица. На същия административен адрес в град Кресна – улица „Отец Паисий“ номер 11, където официално е регистрирано самото сдружение, се оказва пресечната точка на редица други търговски дружества. Сред тях е фирмата „СОЛАР-ЕМ“ ЕООД, собственост на Васил Йорданов Митов, който е председател и водеща фигура в лозарската организация. Тази фирма, въпреки името си, насочва дейността си към зеленчукопроизводство и усвояване на национални схеми за подпомагане, концентрирайки се на същия адрес заедно с други местни играчи като ЕТ „МИКО-88 Валентин Бойков“. Тази изумителна концентрация на зеленчукопроизводители, лозари, овощари и ръководители на НПО-та на една и съща физическа точка поражда основателни съмнения за изкуствено създадени корпоративни връзки, целящи разпределение на ресурсите в тесен кръг от хора.

Международният привкус на схемата добавя още по-мрачни краски към цялата картина. Чрез европейската платформа за мониторинг Keep.eu става ясно, че сдружение „Керацуда“ е усвоявало средства по трансграничен проект с финансиране от Европейския съюз по програмата Interreg ИПП България – Северна Македония, с одобрен бюджет от близо 16 300 евро за дигитален, зелен и екотуризъм. Вместо тези пари да останат в българските общини и да послужат за реално подпомагане на местните производители, голяма част от средствата по проекта са преведени към външен изпълнител от Република Северна Македония – дружеството „SM ART VIZ ART DOOEL“. И до днес обикновените граждани и данъкоплатци в Кресна и Струмяни питат къде е този велик дигитален туристически продукт, какви точно услуги са извършени от скопската фирма и дали тук не става дума за класическо трансгранично източване на европейски фондове през кухи хонорари и виртуални маркетингови концепции, които съществуват само на хартия.

Върхът на административния абсурд обаче е достигнат с появата на нови данни от 2025 година, които показват, че същият този черешов овощар от Долна Градешница внезапно се е превърнал в едър животновъд. Официални ветеринарни регистри сочат регистрацията на животновъден обект номер 2843-0240, в който се отглеждат внушителните 74 едри преживни животни, от които 68 са възрастни говеда над две години. За да изхрани това масивно стадо, стопанинът ползва едва 50,334 декара общински пасища и мери. Всеки агроном и експерт по животновъдство знае, че 74 едри преживни животни няма как да бъдат изхранени пълноценно и законно на едва 50 декара каменисти пасища без десетки други декари осигурена фуражна база и собствени обработваеми земи. Този парадоксален факт доказва за пореден път тезата на „Топ Преса“, че в региона се практикува интензивно „чертаене“ на пасища и поддържане на виртуални стада единствено с цел усвояване на милиони левове субсидии по схемите за обвързано подпомагане на животни, пасищни добавки, хуманно отношение и извънредни антикризисни помощи.

В опита си да се защити от лавината от неудобни въпроси, Държавен фонд „Земеделие“ избира удобната тактика на административния отказ. В края на своето официално решение фондът категорично отказва да предостави на медията и гражданите самите оригинални досиета, контролни листове и пълна документация по проверяваните обекти, като се оправдава с абсурдното твърдение, че законът за достъп до обществена информация давал право на искане на данни, а не на цялостна документация, и че предоставянето на тези книжа би затормозило работата на институцията, в която кандидатстват десетки хиляди бенефициери. Този страх от пълна прозрачност е най-силното доказателство, че под повърхността на тези досиета се крият още много неразкрити тайни, грешки и потенциални нарушения, които държавните чиновници трескаво се опитват да заметат под килима.

В крайна сметка, официалният отговор на Държавен фонд „Земеделие“, макар и написан с мастилото на бюрократичната защитна реторика, се превърна в най-мощния патрон в ръцете на независимата журналистика. Той не опровергава, а напротив – детайлно и с държавен печат потвърждава всяка една дума, всяко разследване и всяка една цифра, изнесена от информационна агенция „Топ Преса“. От липсващите черешови насаждения в каменистите терени през 2015 година, през фиктивните отчети за плодове и македонските трансгранични трансфери, та чак до виртуалните стада говеда от 2025 година и нулевите глоби при доказани нарушения, картината е кристално ясна. Обществото вече знае истината за това как се усвояват евромилионите в Югозапада. „Топ Преса“ няма да спре дотук и настоява за незабавна намеса на Европейската прокуратура на Лаура Кьовеши, Главна дирекция „Инспекторат“ към Министерството на земеделието и сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към МВР, за да може законът да възтържествува, а виновните за източването на държавната хазна да получат заслужените си отговори пред съда.