ЕКСКЛУЗИВНО: Фермерски бунт на Е, 79! Животновъди от Благоевградско излизат на блокада заради спорните помощи и сушата

Стопани от Кресна и региона настояват за спешна промяна на критериите за подпомагане. До 1000 евро струва един курс за доставка на сено, но тези разходи остават извън механизма за компенсации. Благоевградска област не попада сред допустимите за кризисна помощ животновъдни направления за щетите от сушата през 2025 г.

Напрежението сред животновъдите и земеделските производители в Благоевградска област се изостря. Стопани от региона се готвят да блокират международния път Е, 79 в района на Кресна на 28 октомври, сряда, от 11:00 часа, в знак на протест срещу условията за разпределяне на извънредната държавна помощ, известна като „Иранска помощ“, и ограниченията при кризисното подпомагане заради неблагоприятните климатични условия.

Основното искане на протестиращите е критериите за финансово подпомагане да бъдат преразгледани така, че средствата да достигат до стопанствата, които действително понасят тежестта на поскъпналите производствени разходи и последиците от продължителното засушаване.

Недоволството има две основни направления, механизмът за компенсации на разходите за гориво, който според местните животновъди не отчита спецификата на техния бизнес, и изключването на Благоевградска област от предвидената кризисна помощ за четири животновъдни направления.

Въпросите, поставени от стопаните, засягат не само размера на подпомагането, но и самия принцип, по който се определят неговите получатели.

До 1000 евро за транспорт на сено, разход, който остава извън сметките

За много животновъди в Благоевградско изхранването на животните се превръща във все по-сериозно финансово предизвикателство. Част от стопаните не разполагат със собствени земеделски площи или обработват ограничени терени, а други нямат собствена техника, с която да осигуряват необходимите фуражи.

Това ги принуждава да купуват сено от други части на страната и да плащат значителни суми за доставката му.

Според информацията, предоставена от местните производители, сеното се транспортира с тежкотоварни автомобили от София, Перник, Кюстендил и Пазарджик. Цената на един курс достига между 500 и 1000 евро, разход, който се отразява пряко върху себестойността на животновъдната продукция.

Проблемът, посочван от стопаните, е, че тези транспортни разходи не се отчитат по начина, по който се изчислява компенсацията за газьол по схемата за възстановяване на акциза.

Когато фермерът закупува фураж и заплаща превоза му на външен превозвач, той понася косвено тежестта на разходите за гориво, без непременно да разполага със съответните количества газьол, отчетени на негово име.

Така стопанства, които имат сериозни разходи за осигуряване на храна за животните, могат да останат с ограничен достъп до подпомагането, въпреки че реално усещат поскъпването на горивата.

За животновъдите това е съществен пропуск в механизма, производствените им разходи не се изчерпват с обработването на земята, а включват и закупуването, транспортирането и съхранението на фуражите.

„Иранската помощ“: 170 млн. евро бюджет, но спорът е за начина на разпределение

Извънредната държавна помощ е разработена във връзка с кризата в Близкия изток и увеличените цени на горивата и азотните торове. На 2 октомври 2026 г. Министерството на земеделието и храните съобщи, че Европейската комисия е одобрила схемата с бюджет от 170 млн. евро.

На 22 октомври министерството обяви и утвърждаването на указанията за нейното прилагане.

Според официално публикуваните правила подпомагането за газьол се изчислява при ставка от 0,44 евро на литър въз основа на отчетеното гориво за първичното селскостопанско производство през календарната 2024 г. Право на тази помощ имат стопани с валидно заявление по съответната схема за възстановяване на акциза за Кампания 2025.

Максималният размер на помощта за едно предприятие е до 50 000 евро общо за направленията газьол и торове.

Именно обвързването с предходни данни за горивото и с участието в схемата за възстановяване на акциза е сред спорните моменти за животновъдите от региона.

Според тях използването на данни за 2024 г. не отразява достатъчно точно нуждите на стопанствата в настоящата кризисна ситуация, а механизмът поставя в по-неблагоприятно положение производителите, чиито разходи са свързани предимно със закупуване и доставка на фуражи.

Особено засегнати могат да се окажат животновъди, които отглеждат животни върху ограничени площи и нямат значителни собствени разходи за обработка на земеделска земя, но са изправени пред високи разходи за изхранване на стадата си.

Фермерите предлагат алтернатива: помощ според броя на животните

Сред основните искания на протестиращите е възможността компенсациите да бъдат определяни според броя на отглежданите животни, ако приложимите европейски правила и условията на съответната схема позволяват подобен подход.

Според местните производители това би дало по-реална представа за потребностите на животновъдните стопанства, особено когато те не разполагат със значителни площи, но трябва непрекъснато да осигуряват фуражи.

Броят на животните е показател, който може да бъде установен чрез административните регистри и проверките в животновъдните обекти.

По думите на стопаните проверките на животните по стопанствата трябва да приключат в края на октомври. Те смятат, че наличната информация би могла да послужи като основа за по-актуално изчисляване на подпомагането.

Според тях необходимите разчети могат да бъдат извършени в рамките на една до две седмици, без това непременно да застраши сроковете за изплащане на средствата.

Предложението цели да насочи вниманието към разликата между земеделско стопанство, което използва големи количества гориво за обработка на площи, и животновъден обект, при който основните разходи могат да бъдат концентрирани върху храненето и поддържането на животните.

Това обаче е предложение на производителите, а не действащо правило по утвърдената схема за подпомагане.

Благоевградска област извън кризисната помощ за сушата

Втората причина за планираната блокада е свързана с проекта за кризисно подпомагане на стопанствата, засегнати от неблагоприятните климатични явления през 2025 г.

Според информацията, цитирана от Agri.BG, при четири животновъдни направления допустимостта е обвързана със средния спад на продукцията на областно ниво, вместо да се определя единствено въз основа на индивидуалните загуби на всяка ферма.

Благоевградска област не фигурира сред допустимите области за нито едно от четирите направления:

, Млечни крави. , Биволици. , Овце-майки. , Кози-майки.

Това е съществената причина за недоволството на местните животновъди, които твърдят, че продължителните периоди без достатъчно валежи през летните месеци са засегнали сериозно пасищата и възможностите за осигуряване на естествена храна за животните.

Когато достъпът до подпомагане зависи от средните показатели за цяла област, отделни стопанства с реални загуби могат да се окажат извън обхвата на помощта, ако регионът като цяло не покрива определения праг.

Именно тук се намира основният спор между административния подход и исканията на производителите, дали регионалните показатели са достатъчни, за да отразят действителното състояние на всяко стопанство.

„За едни да има подпомагане, а за други да няма“

Реакцията на животновъдите от Благоевградско е остра. Те поставят под въпрос справедливостта на критерии, които според тях не отчитат достатъчно точно климатичните условия и реалните загуби в южните райони на страната.

„Никога не е имало такова безхаберие, никога не се е случвало така да се делят районите, за едни да има подпомагане, а за други да няма. За тези, които са най-страдащи от сушата, южните райони, да няма подпомагане“, недоумяват животновъди, цитирани в информацията за предстоящия протест.

Тези думи изразяват основното послание на недоволството, стопаните искат достъпът до публични средства да бъде обвързан с реалните последствия от кризата, а не само с административни показатели, които могат да не отразяват местната ситуация.

За тях въпросът не се свежда единствено до размера на финансовата подкрепа. Става дума и за признаването на специфичните условия, при които работят малките и средните животновъдни стопанства в планинските и полупланинските райони.

Климатичният натиск поставя животновъдството пред допълнителни изпитания

Продължителното засушаване създава комплексни затруднения за животновъдството. Недостигът на валежи може да ограничи развитието на тревната растителност и добива на фуражни култури, което увеличава зависимостта на стопанствата от закупуването на храна отвън.

Когато към това се добавят транспортните разходи, цените на енергията и останалите текущи разходи, финансовото натоварване става особено осезаемо за стопанствата с ограничени собствени ресурси.

В този контекст достъпът до кризисно подпомагане има значение не само за покриването на текущите разходи, но и за способността на производителите да запазят дейността си.

Допълнителен контекст дава информацията на Държавен фонд „Земеделие“ от 29 септември 2026 г. Тогава фондът съобщи за изплатени над 22,19 млн. евро на 12 451 земеделски стопани по извънредна помощ за щети от сушата през 2025 г., свързани с производството на слънчоглед и царевица.

Тези средства са предназначени за конкретни допустими производства и не означават, че животновъдите от Благоевградско автоматично имат право на същата подкрепа. Данните обаче показват, че последиците от засушаването вече са предмет на финансови мерки, докато обхватът на подпомагането остава решаващ за това кои стопанства ще могат да се възползват от тях.

Какво следва оттук нататък?

Планираната блокада на Е, 79 край Кресна на 28 октомври от 11:00 часа поставя на дневен ред два конкретни въпроса пред компетентните институции:

Първо: може ли механизмът за извънредна помощ да бъде приложен по начин, който отчита и специфичните разходи на животновъдите за доставка на фуражи, когато те не могат да бъдат представени чрез собственото им потребление на газьол?

Второ: възможно ли е критериите за кризисно подпомагане за щетите от сушата да бъдат преразгледани така, че да се отчита по-точно положението на отделните стопанства и да се избегне изключването на производители с реални загуби?

Отговорите зависят от приложимите правила, наличните административни данни и възможностите за промяна на съответните механизми в рамките на европейските изисквания.

До този момент исканията за промяна са позиция на протестиращите, а не обявено решение на институциите.

Е, 79 се превръща в арена на спор за бъдещето на животновъдството

Предстоящият протест в Кресна е поредният сигнал за натрупаното напрежение в земеделския сектор. През последните дни браншови организации също изразиха несъгласие с механизмите за подпомагане, предупреждавайки, че част от стопанствата могат да останат без компенсации въпреки увеличените разходи и неблагоприятните климатични условия.

За животновъдите от Благоевградско залогът е конкретен, да могат да осигуряват фураж за животните си, да покриват растящите разходи и да получат достъп до финансова подкрепа, която според тях отговаря на действителните им потребности.

Блокадата на международния път е заявеният от тях начин да привлекат общественото и институционалното внимание към проблемите си.

Дали протестът ще доведе до промяна в критериите, предстои да стане ясно. Към момента обаче позицията на местните стопани е категорична, те настояват за правила, които отчитат реалните загуби, спецификата на животновъдството и последиците от сушата, вместо да оставят част от засегнатите ферми извън обхвата на помощта.