Дядото е Исмет, синът – Николай, внукът – Майкъл: как имената в Родопите разказват историята на едно общество
-
- ноември 12, 2025
В сърцето на Родопите тече нова смяна на имената. Този път доброволна и постепенна.
През последните десетилетия, в Родопите се случва нещо тихо, но дълбоко – смяна на имената. Този път тя е доброволна, постепенна и символична, като огледало на промените в идентичността и културната памет на местните хора.
Дядото е Исмет, синът – Николай, внукът – Майкълчето. На пръв поглед – просто поредица от имена, но зад тях се крие историята на цели поколения. Това е хроника на едно общество, което през десетилетията е преживяло насилствена асимилация, социални трансформации и глобални влияния.
Имена и история
По време на Възродителния процес в България насилствено бяха сменени имената на около 850 000 български мюсюлмани – помаци, турци и роми. Много семейства в Родопите запазиха спомена за тези години като болезнена, но неизбежна част от живота. Днес обаче, години по-късно, се наблюдава нова смяна на имената – този път доброволна.
В Мадан, Златоград, Девин, Смолян и Чепеларе хора идват в съда, за да променят турско-арабските си имена с български. Историите им са различни, но мотивите – сходни: новото име е символ на ново начало, на спокойствие и увереност за бъдещето.
В същото време, в Кърджали и други райони на Родопите, името остава знак за уважение и принадлежност. По името те посрещат, по името ги изпращат – и тази социална функция на личното име продължава да бъде важна за общността.
Името като огледало на времето
Юристи, които работят по дела за промяна на имена, наблюдават интересна тенденция: по-възрастните поколения възстановяват имената си с арабски произход, децата им носят християнски имена, а внуците вече носят имена, характерни за англосаксонския свят – като Дейвид или Майкъл.
„Тези три поколения показват как идентичността се адаптира през времето – традиция, социален преход и глобализация се преплитат в едно,“ обясняват юристи и социолози.
Между традицията и гурбета
Особено интересен е ефектът на гурбетчийството. Много семейства от Родопите имат роднини, които дълги години са работили в чужбина – в Западна Европа, САЩ или Близкия Изток. Тези пътувания не оставят само материални следи – те оказват влияние върху имената, които родителите дават на децата и внуците си.
Докато дядото пази традицията, синът се адаптира към местната среда, а внукът носи име, което „звучи модерно“ и глобално. Името се превръща в мост между миналото и бъдещето, между Родопите и света.
„Промяната на името е акт на достойнство за едно поколение, въпрос на личен избор за следващото и начин да се свържат с глобалния свят за най-младите,“ казват социолози.
Правото на име – право на идентичност
Законът позволява промяна на името при наличие на „важни обстоятелства“ – възстановяване на етническа или религиозна идентичност, адаптация към социална среда или лична необходимост.
Броят на делата за промяна на името се увеличава, особено в семейства с опит на гурбета. „Хората не просто искат друго име – те искат признание на историята си, на пътуванията и на усилията на предците,“ подчертават юристите.
Имена, които разказват истории
Дядото е Исмет – пазител на миналото, синът Николай – символ на прехода и живота между Родопите и чужбина, а внукът Майкъл – дете на света и на международните възможности.
Заедно те са живото отражение на Родопите – многолики, адаптивни, търсещи и живи. Техните имена не са просто думи – те са истории, които ни напомнят за уважението към миналото, свободата на избора и необходимостта да съхраним човешкото достойнство.
Уважаеми читатели, тази история не е за конфликти, а за човешките съдби. Тя разказва за избор, идентичност и уважение към корените. И понеже темата е деликатна, остава само едно напомняне – всяка стъпка, всяка дума има значение, и уважението към другия е началото на истинското разбирателство.
Be the first to leave a review.
