ГОЛЯМОТО РАЗСЛЕДВАНЕ НА WWW.TOPPRESA.COM: От 54% до 37% и загадката на 17 000 гласа – как Пиринско влиза в най-непредсказуемия президентски вот с пренаредени политически пластове

Екипът на информационна агенция www.toppresa.com извърши мащабен документален преглед на избирателните архиви на ЦИК от 2011 година насам, съпостави последните социологически сондажи от навечерието на вота и анализира драматичните събития в региона от последните дни, за да предостави на своите читатели най-пълната и обективна картина за това колко души ще отидат до урните в 1 МИР Благоевград и къде се крият реалните разломи на изборния ден.

В часовете преди отварянето на избирателните секции в Благоевградска област традиционният журналистически рефлекс обикновено диктува да се гледа единствено към имената в бюлетината и към въпроса кой ще излезе първи от надпреварата за „Дондуков“ 2. Истинската, дълбоката политологична и житейска драма на този вот в Югозапада обаче се намира на съвсем друго място. Тя се крие в мълчанието на избирателните списъци, в изчезващия през годините гласоподавател и в радикално пренаредената политическа тектоника на областта, която прави всяко механично пренасяне на стари изборни шаблони не просто неточно, а дълбоко подвеждащо. През последните дни екипът на информационна агенция www.toppresa.com положи огромен изследователски труд, за да събере, провери и анализира целия масив от официални протоколи на Централната избирателна комисия за 1 МИР Благоевград от последното десетилетие и половина, да ги наложи върху финалните национални социологически измервания от 22 и 23 октомври и да ги прочете през призмата на безпрецедентните политически и институционални трусове на местна почва. Нашата цел не е да предложим на читателите си лесни лозунги или измислени регионални прогнози с фалшива точност до десетата от процента, каквито в момента никой в страната не може да защити научно поради липсата на представително регионално социологическо проучване за Пиринско. Нашата задача като водеща регионална медия е да сложим на масата всички проверими факти, всички реални цифри и всички скрити механизми, за да може всеки читател на www.toppresa.com да разбере какво всъщност ще се случи пред урните и как да чете резултатите в изборната нощ.

За да разберем мащаба на промяната в Благоевградска област, първо трябва да погледнем националното огледало от последните четиридесет и осем часа преди размисъла. Всички сериозни социологически агенции в страната в момента се събират около едно изключително плътно и ясно изразено ядро по отношение на очакваната избирателна активност. Данните на „Галъп Интернешънъл Болкан“ очертават картина от около 2,6 милиона гласуващи в национален мащаб, което се равнява на приблизително 39 процента активност, като самите изследователи открито говорят за очаквано ниско участие. Агенция „Мяра“ застава на почти идентична позиция със своите 39,4 процента заявена активност. „Маркет Линкс“ също заковава очакванията си около линията от 39 на сто. Последното проучване на „Алфа Рисърч“ фиксира около 40 процента заявена готовност за гласуване, но добавя един изключително важен щрих – цели 17 процента от избирателите все още се колебаят в последния момент. На този фон „Тренд“ в свое по-ранно измерване отчете 38 процента твърдо решили да гласуват при 20 процента колебаещи се, а във финалната права регистрира 47 процента декларирана готовност, но със задължителната професионална уговорка на самите социолози, че това е декларативна нагласа по анкетна карта, която в реалния изборен ден винаги се редуцира надолу. Следователно единственият разумен и професионално защитим прочит на националната социология преди 25 октомври е категоричен: реалната избирателна активност в България се концентрира около психологическата граница от 39 до 40 процента, а не около някогашните нива от 45 или 50 на сто.

Когато пренесем този национален барометър върху терена на Пиринския край, историческото сравнение разкрива още по-драматична трансформация. Данните на ЦИК, които екипът на www.toppresa.com извлече и систематизира, показват как само в рамките на един президентски мандат областта е преживяла истинско електорално свлачище. Ако се върнем към 2011 година, на първия тур на президентските избори само в община Благоевград официалната статистика отчита солидните 50,63 процента активност. Пет години по-късно, на първия тур на президентския вот през ноември 2016 година, целият 1 МИР Благоевград достига пикова мобилизация – в избирателните списъци на областта фигурират 318 472 избиратели, от които до урните реално отиват 172 262 души, или точно 54,09 процента. Само пет години след това обаче, на първия тур на президентските избори на 14 ноември 2021 година, картината в Пиринско вече е неузнаваема. При списъчен състав от 312 839 избиратели в 1 МИР Благоевград, своя глас подават едва 116 043 души, с което избирателната активност се срива до 37,09 процента. Математиката тук е безпощадна и не се нуждае от украса: само между двата последни президентски вота Благоевградска област е загубила точно 17 процентни пункта активност, а в абсолютни числа от секциите в региона са се оттеглили над 56 000 реални гласоподаватели.

Тук обаче опитният журналистически поглед налага да въведем един фундаментален структурен детайл, който масово се пропуска в повърхностните коментари. Нито изборите през 2011 година, нито тези през 2016 година, нито дори вотът през 2021 година бяха чисто президентски. През 2011 година избирателите в Пиринско гласуваха едновременно за държавен глава и за кметове и общински съветници – вид избори, който традиционно нажежава страстите във всяка махала от Сатовча до Петрич и вади хората до урните. През 2016 година президентската бюлетина вървеше в пакет с националния референдум, който сам по себе си предизвика огромна вълна от гражданско участие и изведе до секциите периферни групи, които иначе не биха гласували партийно. През ноември 2021 година пък президентският вот беше слят с предсрочните парламентарни избори във формата „две в едно“, където всички партийни централи и кандидатдепутатски листи в 1 МИР работеха на терен за собственото си оцеляване. Както много точно напомнят социолозите от агенция „Мяра“, в България президентски избори не са провеждани самостоятелно от далечната 2006 година насам, цели двадесет години. Сегашният вот е напълно самостоятелен. В неделя няма да има кметска битка в общината, няма да има референдум, няма да има партийни листи за Народно събрание, които да задействат целия арсенал от локални зависимости и лични ангажименти. Липсата на този „втори избор“ е огромна спирачка за периферната избирателна активност.

Въпреки това екипът на www.toppresa.com категорично отхвърля лесното клише, че „Пиринско вече не гласува“ или че регионът е изпаднал в необратима демографска и гражданска летаргия. Простият преглед на най-пресните данни на ЦИК опровергава подобна теза. През октомври 2024 година на парламентарните избори 1 МИР Благоевград отчете 40,91 процента активност. А само преди шест месеца, на парламентарния вот през април 2026 година, окончателните протоколи на ЦИК заковаха активността в Благоевградски район на впечатляващите 48,78 процента. Този скок от близо осем пункта и половина над нивата от 2024 година и с почти дванадесет пункта над президентския вот от 2021 година доказва едно: избирателите в областта са тук и районът притежава огромен потенциал за мобилизация, когато политическият залог и организационните мрежи на терен заработят синхронно. Големият въпрос пред утрешния ден следователно не е дали има кой да гласува в Благоевград, Сандански, Гоце Делчев, Разлог или Банско, а дали мажоритарният и самостоятелен характер на президентската кампания създава същата мотивация за действие.

Стъпвайки върху тази обективна съпоставка между националната социология от последните часове и специфичното историческо поведение на 1 МИР Благоевград, аналитичният модел на www.toppresa.com очертава три реалистични коридора за утрешната активност в областта. При нисък сценарий, в който липсата на втори вот и апатията в големите градски центрове вземат връх, активността би се движила между 34 и 36 процента. Базовият, най-вероятен сценарий поставя региона в рамките на 36 до 39 процента, а при висока мобилизация на партийните ядра бихме видели стойности между 39 и 42 процента. Така центърът на тежестта естествено застава около 37 до 38 процента – практически на същото ниво от 37,09 на сто, което регионът регистрира на президентския вот през 2021 година, и съвсем близо до националния консенсус на агенциите от около 39–40 процента. Затова утрешният резултат в Пиринско трябва да се следи именно спрямо тези две контролни граници: репера от 37,09 процента от 2021 година и националната черта от 40 процента.

Какво означават тези проценти, преведени на езика на реалните бюлетини в кутиите? При приблизително 310 000 души в актуалните избирателни списъци на 1 МИР Благоевград, ориентировъчната математика е пределно ясна. Активност от 35 процента би означавала около 108 500 до 110 000 гласували в цялата област. При базовата хипотеза от 37 процента говорим за около 114 700 до 115 000 избиратели. При 38 процента урните ще съберат около 117 800 бюлетини, а при достигане на горната граница на разумния диапазон от 40 процента гласувалите в Пиринско ще бъдат около 124 000 души. Този коридор от приблизително 110 000 до 120 000 очаквани гласа е фундаменталната база, върху която ще се разиграе истинската политическа битка в неделя.

И точно тук започва най-сложната част от анализа, защото тези сто и петнадесет хиляди гласа през октомври 2026 година няма да имат нищо общо като вътрешно разпределение със сто и шестнадесетте хиляди гласа от ноември 2021 година. За да разберем защо, нека първо си припомним официалните числа от 2021 година. На първия тур преди пет години в страната Румен Радев спечели 49,42 процента, Анастас Герджиков взе 22,83 процента, а Мустафа Карадайъ получи 11,57 процента (за сравнение с още по-далечната 2016 година, когато национално на първи тур Радев имаше 973 754 гласа, Цецка Цачева 840 635, а Красимир Каракачанов 573 016). В 1 МИР Благоевград през 2021 година първите три двойки събраха общо 99 884 гласа, разпределени по много показателен начин: Румен Радев и Илияна Йотова получиха 56 179 гласа (48,48%), Анастас Герджиков и Невяна Митева взеха 26 735 гласа (23,07%), а Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова затвориха челната тройка с 16 970 гласа (14,65%). Още тогава регионалната специфика на Пиринско се набиваше на очи – докато Радев и Герджиков се движеха в рамките на отклонения от под един процент спрямо националните си резултати, кандидатът на ДПС Мустафа Карадайъ постигна в Благоевградско резултат с над 3 процентни пункта по-висок от средния за страната благодарение на концентрирания вот в общините по поречието на Места и западните дялове на Родопите.

Днес обаче политическата среда, която произведе онези 56 179 гласа за Радев и Йотова и онези 26 735 гласа за подкрепения от ГЕРБ Герджиков, а заедно с Карадайъ – 43 705 гласа за втория и третия, вече не съществува в стария си вид. Най-голямото доказателство за това пренареждане на политическите пластове в 1 МИР Благоевград дойде на парламентарните избори през април 2026 година. Официалните данни при 100 процента обработени протоколи тогава показаха истинско земетресение в региона: „Прогресивна България“ спечели безапелационно областта с 39,84 процента, ГЕРБ-СДС остана далеч назад на втора позиция с едва 19,76 процента, ДПС зае третото място с 13,02 процента, а ПП-ДБ отчете 7,88 процента. Този резултат сложи край на едно десетилетно статукво, в което ГЕРБ влизаше във всеки вот в Пиринско като неоспорим организационен хегемон. Падането под психологическата граница от двадесет процента в областта означава, че партията на Бойко Борисов вече не разполага с някогашния автоматичен административен и партиен резерв в общините, докато появата на мощния близо четиридесетпроцентов център около „Прогресивна България“ преначерта изцяло електоралната география от Благоевград и Петрич до Сандански и Разлог.

На този нов фон се появява най-голямата политическа и организационна загадка на утрешния вот в Югозапада, която екипът на www.toppresa.com поставя във фокуса на вниманието: какво ще се случи с електората на ДПС и накъде ще тръгнат онези символични близо 17 000 гласа от президентския вот през 2021 година (респективно 13,02% от парламентарния вот през април)? Този въпрос придоби изключителна острота буквално седемдесет и два часа преди отварянето на урните след безпрецедентния институционален удар в сърцето на партийната структура в региона – ареста на кмета на Белица и заместник-председател на ДПС Радослав Ревански. Фактите около случая са тежки и знакови. След съвместна акция на ГДБОП и ДАНС прокуратурата повдигна обвинения на Ревански, а съдът постанови оставането му за постоянно в ареста заедно с кмета на Сунгурларе. В политическата архитектура на 1 МИР Благоевград Радослав Ревански през последните години не беше просто един от четиринадесетте кметове на общини, а ключовият организационен мотор на ДПС, чието влияние се простираше далеч отвъд пределите на Белица към Якоруда, Гърмен, Сатовча и смесените райони на Гоцеделчевско и Разложко.

Изваждането на основния местен координатор от строя три дни преди изборите безспорно представлява тежък организационен шок за структурата точно в часовете, когато се строяват секционните механизми и се подават финалните сигнали към ядрата. Политическата реакция на ДПС обаче показа, че случаят може да произведе далеч по-сложни ефекти от обикновена паника. Цялото партийно ръководство и парламентарната група начело с Делян Пеевски пристигнаха демонстративно на спешно заседание в Белица, областната организация застана плътно зад арестувания кмет, а местни структури и кметството в най-голямото белишко село Краище излязоха с емоционални публични декларации в негова защита под надслов, че селото помни доброто и той не е сам. Нещо повече – от ДПС официално сезираха прокуратурата и излязоха с публичната позиция, че върху Ревански е бил упражняван институционален натиск да промени политическата си ангажираност в полза на „Прогресивна България“. В духа на обективната журналистика www.toppresa.com подчертава, че към този момент това твърдение представлява официална политическа теза на партията, а не установен от съда факт, но самото му лансиране пред актива в Белица има пряко отношение към поведението на избирателите утре.

Сложността около вота на ДПС в Пиринско се умножава от факта, че партията няма собствена кандидатпрезидентска двойка на тези избори. Още на 7 октомври лидерът Делян Пеевски публично обяви, че ДПС няма да подкрепи никого на първия тур. В същото свое изявление той отправи похвала към Илияна Йотова, но веднага постави разделителна линия, уточнявайки изрично, че добрите думи не означават официална партийна подкрепа за нея. Националната социология на „Алфа Рисърч“ от последните дни хвърля много интересна светлина върху това как симпатизантите на движението разчитат тази ситуация. Данните на агенцията показват, че приблизително половината от избирателите на ДПС в страната декларират, че изобщо няма да отидат до урните в неделя. Сред другата половина обаче – тези, които все пак възнамеряват да гласуват – се оформя отчетливо предимство в съотношение около 1,5 към 1 в полза на двойката Илияна Йотова и Вълчев спрямо двойката Андрей Гюров и Кандев. Самите социолози от „Алфа Рисърч“ изрично отбелязват, че при очакваната ниска обща избирателна активност всяко евентуално координирано поведение на структурите на ГЕРБ и ДПС на терен може да промени съществено финалните проценти.

Когато наложим тези национални данни върху взривоопасната обстановка в Белица и съседите ѝ, пред анализа на www.toppresa.com се очертават три възможни сценария за това какво ще се случи с историческия масив от около 15 000 до 17 000 гласа на ДПС в Благоевградска област. Първият сценарий е организационна демобилизация – липсата на собствен кандидат, комбинирана с отсъствието на Ревански и официалната линия за ненамеса на първи тур, оставя голяма част от избирателите в Белица, Якоруда, Сатовча и Гърмен по домовете им, точно както прогнозира националната анкета на „Алфа Рисърч“. Ако това се случи, общата избирателна активност в 1 МИР Благоевград автоматично ще слезе към долната граница от 34–35 процента (около 108 000 гласували), а относителната тежест на градските избиратели в Благоевград, Петрич и Сандански ще нарасне рязко. Вторият сценарий е спонтанно разпръскване на гласовете без централизирана неформална инструкция, при което активните избиратели на партията ще се разделят между Йотова, Гюров и останалите претенденти в пропорции, близки до националните. Третият сценарий обаче е този, който всички партийни щабове в областта следят със затаен дъх: превръщането на ареста на Ревански в катализатор за наказателна, протестна консолидация на твърдото ядро, при която местните структури подават ясен вътрешен сигнал в последния час и извеждат между 10 000 и 15 000 дисциплинирани гласоподаватели в една конкретна посока.

За да си представим какво би означавал такъв пакет от гласове, достатъчно е да погледнем финалните национални сондажи, които дават на водещата двойка Илияна Йотова и Вълчев резултат в диапазона между 43,4 и 49,2 процента, а на основните им опоненти Андрей Гюров и Кандев – приблизително между 25 и 31 процента. При очаквани около 115 000 гласували в целия 1 МИР Благоевград, десет или петнадесет хиляди организирано подадени гласа представляват над 10 до 13 процента от целия областен вот. Подобно движение може да преобърне драстично регионалните проценти и дистанцията между първия и втория в Пиринско, дори без да промени националното подреждане.

Картината на терен в 1 МИР няма да бъде пълна, ако не добавим още един съществен фактор, който действа като спирачка пред традиционните сиви практики. През цялата седмица в Благоевградска област тече мащабна специализирана полицейска операция срещу изборната търговия и битовата престъпност. Органите на реда вече извършват целенасочени проверки на лица от контингента, познати от предишни изборни кампании, като до момента са съставени над 50 предупредителни протокола. Макар че обективният журналистически стандарт не позволява да се спекулира коя политическа сила би била най-засегната от тази превенция поради липса на официални данни за партийна обвързаност на проверяваните лица, самото засилено полицейско присъствие в рисковите секции и малките населени места охлажда ентусиазма на мрежите за контролиран и купен вот и допълнително задържа активността в реалните ѝ граждански граници.

Какъв е големият, обективен извод на информационна агенция www.toppresa.com след този обстоен преглед на фактите? В неделя сутринта Пиринско няма просто да гласува за президент и вицепрезидент – областта влиза в изборния ден като най-сложната политическа лаборатория в страната. Традиционната двуполюсна или триполюсна карта от 2021 година, когато Румен Радев взе близо половината от вота в региона, а ГЕРБ и ДПС спокойно си поделиха останалата част, е в историята. Днес ГЕРБ вече не притежава някогашната си доминация след спада до 19,76 процента през април, „Прогресивна България“ е изправена пред теста да докаже дали нейните близо 40 процента от парламентарния вот могат да се повторят и трансформират в мажоритарна подкрепа при по-ниска президентска активност, а ДПС преминава през най-тежкото си организационно изпитание в Югозапада след ареста на Радослав Ревански. При очаквана избирателна активност в разумния диапазон между 35 и 40 процента – или между 108 500 и 124 000 граждани пред урните – решаващият фактор в 1 МИР Благоевград няма да бъдат симпатиите на хартия в националните телевизионни студиа, а способността на местните партийни структури и граждански ядра в четиринадесетте общини на областта да преодолеят апатията на самостоятелния вот. Въпросите дали Пиринско ще спре своята 17-процентна електорална ерозия около котата от 37 процента и накъде ще поемат хилядите гласове от смесените райони ще получат своя отговор веднага след затварянето на секциите, а екипът на www.toppresa.com ще бъде на всяко ключово място в областта, за да ви покаже истината зад цифрите.