ВРЯЩИЯТ БИТУМЕН ХЪБ НА БЛАГОЕВГРАД: 18 ЦИСТЕРНИ И АСФАЛТОВА БАЗА КРАЙ БЕЛО ПОЛЕ НА ТИХИЯ ХОД НА ИНСТИТУЦИИТЕ!

Официални документи в екоинспекцията, до които репортерите на „Топ Преса“ стигнаха, осветиха драстично по мащаб инвестиционно намерение на „Етерна Кънстракшън“ АД в местността „Полето“. Проект за мобилна инсталация с капацитет 600 тона и газово подгряване до 185 градуса се оказва пряко прикачен към мобилен асфалтосмесител и асфалтова база под носа на хиляди жители. Докато нормативният прозорец за обществени възражения и становища се затваря на 3 ноември, върху шест декара терен се очертават сериозни въпросителни за трафик, емисии и реален производствен натиск.

Осемнадесет огромни стоманени резервоара, подредени един до друг на индустриална площадка. Всеки от тях побира по 48 кубически метра тежки въглеводороди. Две термични съоръжения, бълващи пламък от природен газ, за да държат суровината на границата на кипенето – между 150 и 185 градуса по Целзий. Капацитет от точно 600 тона, специализирана товаро-разтоварна линия, мобилен асфалтосмесител и действаща или новопоявяваща се асфалтова база, разположена само на хвърлей място от областния център Благоевград. Това не е картина от тежка нефтена рафинерия на крайморски бряг, нито сюжет от далечен инженерен проект в пустинна зона, а съвсем реалната действителност, която официалните институционални книжа подготвят за землището на китното село Бело поле. Разследването на „Топ Преса“ бръкна надълбоко в сухата папка на екологичните регистри, където зад скучни формуляри и стандартни чиновнически параграфи се крие инвестиционно намерение, чийто мащаб има силата да пренареди из основи производствената карта на целия регион.

За обикновения благоевградчанин, който сутрин пътува към работното си място или вечер се прибира към селата в периферията, местността „Полето“ край Бело поле е позната просто като част от земеделския и крайпътен пейзаж край републиканската магистрална артерия. Малцина обаче подозират какво се случва, когато в деловодствата на институциите влезе инвестиционен проект, в който всяка цифра тежи стотици тонове. Преписката, разгледана от екипа на „Топ Преса“, носи официалното и наглед съвсем техническо заглавие за монтаж на мобилна инсталация за производство на полимермодифициран битум. Зад това абстрактно химическо словосъчетание обаче стои проект за мощен възел, в който базов пътен битум ще се нагрява до екстремни температури, ще се смесва с полимери и технологични добавки и ще захранва директно производство на асфалтови смеси за нуждите на мащабното пътно строителство.

Инвеститорът, който стои зад това намерение, не е случаен новобранец на пазара, а дружеството „Етерна Кънстракшън“ АД. Според публично представената и официално достъпна информация за своята дейност, тази компания работи именно в сектора на инфраструктурното строителство и извършва ключови дейности, пряко свързани с текущото поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на Областно пътно управление Благоевград. С други думи, фирмата познава отлично пътната система, строителния пазар и нуждите от милиони тонове асфалтови настилки, необходими за кърпене, рехабилитация и изграждане на държавните шосета в Югозапада. Логично е за такъв мащабен изпълнител да потърси стратегическа точка, от която да захранва своите ремонтни и строителни машини с пресен, горещ полимермодифициран битум и асфалт, спестявайки разходи за транспорт от далечни бази. Въпросът обаче, който поставяме на масата, не е за бизнес логиката на предприемача, а за това как се позиционира такова съоръжение спрямо околната среда, институционалния контрол и спокойствието на местната общност в Бело поле и Благоевград.

Теренът, избран за разгръщането на тази база, се намира в землището на село Бело поле, община Благоевград, в споменатата вече местност „Полето“. Имотът носи точен кадастрален идентификатор 03664.20.27 и се разпростира върху площ от 6000 квадратни метра. Шест декара земя – нито твърде много, нито твърде малко за индустриална дейност, но площ, върху която всеки квадратен метър очевидно е разчетен да бъде уплътнен до краен предел. Според официалните данни предназначението на поземления имот е регламентирано за производство на строителни материали, което на хартия формално отваря вратата за индустриални мощности. Но какви точно строителни материали ще се произвеждат там и какво натоварване ще понесе тази територия? Едно е в имота да се складират бетонни панели или трошен камък, съвсем различно е върху него да се изгради тежък термичен комплекс за битумни фракции, работещ с природен газ и постоянна циркулация на тежки камиони и нагорещени химически смеси.

Числата, записани в техническата документация на проекта, не просто говорят сами за себе си – те звучат като сирена за всеки, който умее да пресмята индустриални обеми. Инвестиционното намерение предвижда разполагането на общо 18 хоризонтални резервоара, като вместимостта на всеки един от тях е фиксирана на точно 48 кубически метра. Всеки средностатистически грамотен човек може да хване молива и да умножи осемнадесет по четиридесет и осем. Резултатът е 864 кубически метра складов и технологичен обем за битумни съединения. Представете си цяла армада от хоризонтални цистерни, които побират в себе си стотици тонове полутечни петролни деривати. Това не е дребна работилница за спомагателни смеси, а резервоарен парк с габарити, достойни за национален снабдителен център.

Когато се вгледаме в конкретното разпределение на тези осемнадесет съда, виждаме строго обмислена производствена йерархия, заложена в документацията на проекта. Осем от резервоарите са предназначени за съхранение на чист пътен битум – изходният тежък материал, от който започва целият процес. Други осем резервоара са проектирани за приемане и съхранение на готовия полимермодифициран битум, който след това трябва да поеме към пътищата. Един резервоар с обем 48 кубика е отреден за битумна емулсия, а последният – осемнадесети по ред, е предвиден за технологични добавки и полимери, чрез които се постига специфичната здравина и еластичност на крайния продукт. Така балансираната бройка – осем резервоара за суровина и осем за готова продукция – разкрива технологичен процес, проектиран да поема непрекъснати входящи потоци и да осигурява ритмично извеждане на готови партиди.

За да работят тези 18 цистерни обаче, битумът трябва да бъде втечнен. Това вещество има свойството да замръзва в плътна, трудноподвижна маса при стайна температура, а в зимни условия се превръща в камък. Затова в проектната документация ясно и категорично е вписан термичният режим: целият процес изисква работни температури в диапазона между 150 и 185 градуса по Целзий. За да се постигне и поддържа това денонощно термично натоварване, се предвиждат две специализирани съоръжения за подгряване на природен газ. Наред с тях проектът включва изграждането на специализирана товаро-разтоварна линия, която чрез тръбопроводи, помпени групи и адаптери ще свързва пристигащите цистерни със складовите съдове и инсталацията. Върху цялата тази механизация е поставен и официално декларираният показател за капацитет от 600 тона.

Но тук идва изречението, което разтърсва цялата институционална конструкция и което екипът на „Топ Преса“ извади наяве от документите на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград. В преписката черно на бяло е записано, че инсталацията ще функционира като спомагателно съоръжение към мобилен асфалтосмесител, част от асфалтова база. Спрете за момент и осмислете тази чиновническа формулировка. Инсталация с 18 резервоара, с капацитет 600 тона и с газово загряване до 185 градуса се води просто „спомагателно съоръжение“! Ако това масивно съоръжение с близо 900 кубика резервоарен обем е само спомагателно, то какъв тогава е мащабът на основната производствена мощност, към която то се закача?

Появата на мобилния асфалтосмесител и терминът „асфалтова база“ в официалните книжа на инвеститора повдигат въпроси, които институциите вече не могат да заобикалят с мълчание. Какво всъщност представлява една класическа асфалтова база в реалността? Това не е просто миксер за тесто. За да работи асфалтосмесителят, на площадката трябва да пристигат огромни количества инертни материали – трошен камък от различни фракции, чакъл и пясък. Тези материали трябва да се разтоварват на огромни купчини, да се транспортират с челни товарачи, да се сушат и пресяват в специални сушилни барабани при мощно горене, а след това да се смесват с врящия модифициран битум, подаван от новопредвидените резервоари. Този сложен производствен възел генерира прах, вибрации, шум от двигатели на тежки машини, термични отпадъчни газове от изгарянето на горива и специфични изпарения от нагорещените въглеводороди.

Как и кога в имот с идентификатор 03664.20.27 в местността „Полето“ е одобрена, предвидена или изградена самата асфалтова база? Има ли тя вече издадени екологични разрешения и въведена ли е в реална експлоатация, или двете мощности – смесителят и битумната инсталация – се движат по различни административни пътеки, за да се раздроби общото екологично въздействие върху района? Това е един от най-острите журналистически въпроси, които разследването на „Топ Преса“ поставя на вниманието на контролните органи. Има ли предходни инвестиционни намерения за този имот или за съседните парцели в местността „Полето“ край Бело поле? Оценявано ли е някога съвкупното въздействие на цялата асфалтова база върху водите, въздуха и почвите, или новите 18 резервоара се прибавят „на парче“ към вече съществуваща структура, за която обществеността в Благоевград и Бело поле може би дори не подозира?

Въпросите не спират дотук, а се умножават пропорционално на броя на цистерните. Какво точно означава посоченият в документите капацитет от 600 тона? Дали това е моментният капацитет за съхранение, максималната производителност за 24 часа, годишната квота на съоръжението или капацитетът на мобилния асфалтосмесител при непрекъснат режим на работа? Документацията оставя този детайл отворен за различни тълкувания, а разликата между дневен и моментен капацитет в индустрията е разлика между малък местен обект и огромен индустриален генератор.

Другият кардинален проблем, който пряко засяга всеки шофьор и всеки живеещ в близост, е свързан с автомобилния и тежкотоварен трафик. За да се напълнят 18 резервоара с обем от 48 кубически метра и да се поддържа непрекъснат технологичен процес от 600 тона капацитет, са необходими десетки курсове на тежки автоцистерни. Откъде и как ще пристига базовият пътен битум? Как ще се доставят хилядите тонове скална маса и пясък за асфалтосмесителя? По какви маршрути ще преминават натоварените композиции с тегло от по 40 тона? Пътната инфраструктура в землището на Бело поле разполага ли с необходимата носимоспособност, за да поеме този постоянен денонощен натиск, или местните улици и пътища ще бъдат подложени на системно износване и риск от разрушаване? И най-вече – как ще се експедира готовата продукция? Горещият асфалт не чака – той трябва да се натовари в самосвали при температура около 160 градуса и да бъде откаран експресно до пътищата в региона, което предполага непрекъсната върволица от тежки камиони, излизащи от площадка 03664.20.27 директно в регионалния трафик на Благоевград.

Какво става с чистотата на въздуха и възможните емисии? Когато битумът се нагрява до 185 градуса по Целзий и към него се добавят полимери и технологични химикали, в атмосферата неизбежно се отделят пари, съдържащи летливи органични съединения, полициклични ароматни въглеводороди и тежки специфични миризми на асфалт и смола. Какви пречиствателни съоръжения, филтри с активен въглен или системи за рециркулация на газовете са заложени в мобилната инсталация? Какви отпадъчни димни газове ще бълват двете горивни съоръжения на природен газ? Какво е разстоянието от тази индустриална площадка до най-близките жилищни сгради в село Бело поле и до крайните квартали на Благоевград? Посоката на ветровете в котловината на река Струма често задържа въздушните маси на едно място, особено в есенно-зимния период, когато мъглите захлупват полето. Как тези технологични процеси ще се впишат в общия въздушен басейн на община Благоевград и правени ли са реални измервания как миризмите ще се разнасят в зависимост от атмосферното налягане и температурата?

Не на последно място стои и въпросът за сигурността и аварийните сценарии. Съхраняването на стотици кубически метра леснозапалими нефтени деривати при работна температура от 185 градуса и захранването им с природен газ под налягане крие специфични рискове, които изискват най-високо ниво на противопожарна и технологична защита. Какво се случва при евентуална авария в газовото подгряване? Какво предвижда проектът, ако се стигне до разлив от някой от 18-те резервоара? Предвидени ли са бетонирани, непропускливи ретензионни вани около резервоарния парк, които да са в състояние да поберат целия обем от 864 кубика горещ битум, за да не се допусне разливане върху почвата и проникване в подпочвените води на местността „Полето“? Какъв реален институционален контрол ще се упражнява на място, след като площадката бъде пусната, и кой инспектор ще следи дали съоръженията работят на декларирания капацитет, или го надвишават в пиковите моменти на пътните ремонти в областта?

За да бъде картината кристално ясна, нека проследим институционалната хронология на преписката, която разкрива точното административно движение на документите. Началото е положено на 2 септември 2026 година, когато инвеститорът „Етерна Кънстракшън“ АД публикува първоначалното си уведомление за инвестиционното предложение. Месец по-късно – на 6 октомври 2026 г., цялата съпътстваща техническа и проектна документация е официално приета и заведена в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград.

На 20 октомври 2026 г. държавната екоинспекция обявява публично преминаването към следващия ключов етап от законовата процедура: инвестиционното предложение е определено като такова, което подлежи на процедура за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, известна като процедура по ОВОС. В същата преписка е отразено и становището на Басейнова дирекция, която определя предложението като допустимо спрямо действащите План за управление на речните басейни (ПУРБ 2022–2027) и План за управление на риска от наводнения (ПУРН 2022–2027), разбира се, при условие че се спазват всички предвидени законови и технологични изисквания. Документите сочат също така, че избраният терен от 6000 квадратни метра не попада в границите на защитена територия по Закона за защитените територии и не засяга защитена зона от европейската мрежа „Натура 2000“.

Тази нормативна допустимост по отношение на водите и защитените зони обаче по никакъв начин не означава, че процедурата е финализирана или че общественият интерес е защитен по подразбиране. Напротив – точно в този момент се намираме в най-горещата, критична фаза на административния процес. Според обявените условия от 21 октомври до 3 ноември 2026 година тече строго фиксиран законов срок, в който всички заинтересовани лица – граждани на Бело поле, жители на Благоевград, неправителствени екологични организации, земеделски производители и съседни собственици – имат пълното законово право да се запознаят с документацията и да депозират своите официални писмени становища, въпроси, притеснения и възражения пред РИОСВ – Благоевград.

Този срок е изключително къс – става въпрос за прозорец от по-малко от две седмици, в който общественият контрол трябва да се активира, ако местните хора не искат да бъдат поставени пред свършен факт. Защото след 3 ноември директорът на РИОСВ ще трябва да вземе едно от двете възможни фундаментални решения: или да постанови, че не е необходимо извършването на ОВОС, давайки зелена светлина на проекта без обществени обсъждания и без детайлни многомесечни експертни доклади за въздух, почви и здраве, или да разпореди провеждането на цялостна процедура по ОВОС, при която всеки детайл около тези 18 резервоара и асфалтовия смесител ще трябва да бъде подложен на публичен дебат и лабораторно доказателство.

Сглобяването на пъзела в това разследване показва, че напрежението не идва от слухове, а от самите цифри, записани в официалните държавни регистри. Когато на една площадка от 6 декара се съберат 18 резервоара с общ обем от над 860 кубика, постоянни работни температури до 185 градуса, две газови подгряващи инсталации, капацитет от 600 тона и мобилен асфалтосмесител, въпросът вече не е дали проектът е формално допустим според чиновническите графи.

Основният въпрос, пред който са изправени жителите на село Бело поле, обществеността на областния град и самите контролни институции, е пределно ясен и категоричен: какво точно ще представлява тази производствена площадка, когато всички предвидени в инвестиционното намерение съоръжения заработят едновременно с пълен капацитет, и как нейното реално, кумулативно функциониране ще се отрази върху качеството на живот, чистотата на въздуха, пътния трафик и бъдещето на Бело поле и целия благоевградски район? Топката сега е в полето на контролните органи и на гражданите, чийто срок за реакция изтича на 3 ноември.