Пет години диагноза на ръба: Как се стигна до критичната фаза в благоевградския Тубдиспансер и има ли изход за общинското здравеопазване

През последните пет години хрониката около Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания в Благоевград се развива като класически управленски трилър, в който медицинската криза, финансовият колапс и юридическите сблъсъци вървят ръка за ръка. Още от самото начало на пандемичните и постпандемичните години медии като „Топ Преса“ детайлно проследяват напрежението в лечебното заведение, извеждайки на преден план съмненията за управленски пропуски, разпределението на допълнителните възнаграждения на първа линия и липсата на достатъчна прозрачност. Днес, в средата на октомври 2026 година, тази натрупвана с години критична маса от проблеми вече не е просто предмет на журналистически репортажи или локални спорове, а се превръща в екзистенциален тест за оцеляването на цялото общинско дружество. Официалното съобщение на Прокуратурата на Република България от тези дни за повдигнати обвинения в документна измама срещу бившия управител д-р Петър Георгиев и бившата главна медицинска сестра Надка Мишева за периода от януари 2020 до януари 2021 година, свързани с неправомерно получени средства от НЗОК по направления с невярно съдържание, маркира само върха на айсберга. Зад тази видима наказателноправна плоскост обаче се крие дълбок управленски дефицит, засегнал ликвидността, структурата на разходите, вътрешния контрол и институционалната отговорност на принципала в лицето на Общинския съвет и общинската администрация, като корените на тази криза могат да бъдат проследени с абсолютна прецизност още в ранните месеци на 2021 година.

През февруари 2021 година дългогодишният лекар в лечебното заведение д-р Екатерина Тенекеджиева-Чимева депозира до тогавашния председател на Общинския съвет Андон Тодоров изключително подробна и тревожна жалба относно цялостното управление на СБАЛПФЗ. Този документ съдържа твърдения за фрапантни нарушения, включително фиктивно хоспитализирани пациенти, сред които фигурират и самите служители на болницата, плащания в брой, крайно спорно и субективно разпределение на допълнителното материално стимулиране, както и сериозни проблеми с воденето на медицинската документация и правилата за приемане на болни. Реакцията на тогавашния председател на Общинския съвет Андон Тодоров е незабавна и отговорна. Той не оставя сигнала без движение и не го потулва в административните чекмеджета, а го резолира директно до Постоянната комисия по жалби и контрол на местния парламент, разпореждайки той да бъде разгледан с приоритет още на първото предстоящо заседание. Наред с това Тодоров инициира втора изключително важна линия на проверка, като насочва част от казуса към Комисията по обществен ред, сигурност, противодействие на корупцията и конфликт на интереси. Конкретният фокус там е свързан с тогавашния общински съветник д-р Владимир Пандев, който едновременно с политическата си дейност работи и в същата общинска болница, като целта е била да се установи дали той е участвал в гласувания на Общинския съвет, касаещи лечебното заведение, или редовно си е правили отвод. Това действие на Андон Тодоров придобива съвсем друго, пророческо измерение години по-късно, когато именно д-р Владимир Пандев поема управлението на същата болница. Тогава Тодоров публично заявява, че твърденията на лекарката засягат скандални управленски практики в общинското здравеопазване и че ако те бъдат доказани от компетентните комисии, Общинският съвет незабавно ще сезира прокуратурата и разследващите органи, обвързвайки проверките и с предстоящия конкурс за нов управител на дружеството, за да се гарантира максимална прозрачност.

Издания като „Топ Преса“ следят отблизо развитието на тези процеси, а само няколко месеца по-късно, през май 2021 година, институционалната прогноза на Тодоров получава драматично потвърждение. Мащабна полицейска операция навлиза в благоевградския Тубдиспансер, изземва се обемна медицинска и финансова документация, а тогавашният управител д-р Петър Георгиев е отведен за разпит. Медии като bTV отбелязват, че сигналът на д-р Тенекеджиева-Чимева е сред основните катализатори на акцията, а прокуратурата официално потвърждава образуването на досъдебно производство. В този напрегнат момент Андон Тодоров излиза с остро и безкомпромисно публично изказване в национален ефир по bTV, заявявайки че разпределянето на огромни бонуси и допълнителни възнаграждения в болницата по време на тежката пандемична COVID криза, докато обикновени граждани и благодетели правят дарения за оцеляването на лечебните заведения, е абсолютно безумно и немислимо. Това пряко изказване показва, че скандалът е имал национален отзвук и ясна публична оценка още в своя зародиш. Въпреки ясните стъпки на председателя на Общинския съвет да придвижи сигнала към комисиите, впоследствие възниква голямата въпросителна какво точно е свършила самата Комисия по жалби и контрол след февруари 2021 година, дали д-р Чимева е била официално изслушана, изисквани ли са ведомости и медицински досиета, и защо този ранен институционален сигнал не е предотвратил дългогодишното проточване на проблемите, които днес, през 2026 година, ескалират до обвинения от прокуратурата срещу д-р Георгиев и тогавашната главна медицинска сестра Надка Мишева за 48 отделни деяния и документна измама за над 19 хиляди евро.

Тази историческа връзка доказва, че сегашната криза не е избухнала внезапно, а е резултат от неуспеха на цялостната управленска верига да разреши системните грешки навреме. Паралелно с наказателното производство през годините се развива и административният спор с Районната здравноосигурителна каса, който днес се превръща в непосредствен екзистенциален меч над главата на лечебното заведение. Санкциите, наложени от РЗОК след проверките, бяха потвърдени от Административния съд в Благоевград в началото на 2026 година, а евентуално потвърждение от Върховния административен съд може да доведе до прекратяване на договорите по ключови клинични пътеки. Страниците на „Топ Преса“ многократно предупреждаваха, че загубата дори на една единствена клинична пътека в специализирана болница с ограничен обем дейност означава финансов удар, от който дружеството трудно може да се възстанови. Когато към това добавим и констатациите от мащабния вътрешен одит на Община Благоевград за периода от януари 2024 до юни 2026 година, картината придобива пълната си драматична тежест. Одитът разкри седем съществени нарушения и несъответствия, обхващащи над 108 хиляди лева за социално-битово обслужване и ваучери за храна без решение на Общинския съвет, над 116 хиляди лева за допълнително материално стимулиране за второто тримесечие на 2025 година при липса на положителен финансов резултат за периода, неправомерно изплатени бонуси на управителя без санкцията на съвета, както и граждански договори, които фактически прикриват трудови правоотношения, докато сривът на разплащателната сметка и високият дял на разходите за персонал пораждат сериозни въпроси за ликвидността.

В отговор на тези констатации от страна на одитния доклад обаче ръководството на лечебното заведение в лицето на управителя д-р Владимир Пандев внесе официално и детайлно становище, с което оспорва редица от изводите на проверяващите. В документа си д-р Пандев поставя сериозен процесуален въпрос относно разширяването на времевия обхват на одитната проверка до 30 юни 2026 година без връчването на официален акт или ясни указания за промяната спрямо първоначално обявения край на 2025 година. По отношение на гражданските договори ръководството твърди, че те са били насочени към изпълнение на конкретни рентгенови изследвания срещу конкретно възнаграждение и без елементи на трудова дисциплина или постоянна подчиненост, а използването на апаратурата е нормативно изискване за медицинската дейност. Що се отнася до разходите за социално-битово и културно обслужване и ваучерите за храна, управителят посочва, че те стъпват на решение на общото събрание на персонала от октомври 2022 година и приети вътрешни правила. Относно допълнителното материално стимулиране в становището се подчертава, че методиката на Министерството на здравеопазването за 80-процентния праг има препоръчителен, а не задължителен характер, като болницата е функционирала по собствена вътрешна методика с налични оценъчни карти за приноса на служителите.

Най-силеният икономически контрапункт в позицията на д-р Пандев засяга финансовото състояние на дружеството, като се изтъква, че при анализа на ликвидността не е отчетена извършена, но неизплатена надлимитна дейност по договор с РЗОК за периода от октомври 2025 до юни 2026 година на стойност над 305 хиляди лева, за която вече са направени реални разходи за медикаменти и консумативи. Към това се добавя и тежестта от 33 588 лева разход във връзка със заповедта на кмета за прекратяване на договора на предходния управител, която според ръководството е повлияла на финансовите резултати. Управителят категорично заявява, че дружеството няма просрочени задължения и изпълнява ангажиментите си, което превръща одита и управленския спор в сериозен сблъсък на интерпретации.

Управленската криза обаче достигна своя връх през лятото на 2026 година, когато след публичния скандал около огромните възнаграждения и PR позиции на назначени експерти, Общинският съвет отказа да приеме годишния финансов отчет на болницата за 2025 година. Последвалите рокади, включващи оттеглянето на д-р Владимир Пандев и последвалият отказ на номинирания за нов управител д-р Георги Лютов да поеме поста след запознаване с тежкото състояние на документацията и висящите дела, оставиха болницата в пълен управленски вакуум. От гледна точка на експертния здравен мениджмънт и антикризисната икономика, изходът от тази сложна ситуация изисква не панически реакции, а дълбока структурна реформа и бързи професионални действия. На първо място, местната власт като принципал трябва да обедини усилия и да привлече временен управител с безупречна репутация, висок морален авторитет и доказан опит в антикризисното управление на болнични структури, който да стабилизира ежедневния работен процес и да защити интересите на лечебното заведение пред съда и здравната каса. На второ място, необходимо е незабавно преструктуриране на разходната част чрез оптимизиране на немедицинския административен апарат, преглед на всички граждански договори и привеждане на разходите за персонал в здравословни рамки спрямо реалните приходи на дружеството. Прозрачността при разпределението на допълнителните средства трябва да бъде гарантирана чрез строги вътрешни правила, обвързани с реалните финансови резултати, а не с еднолични решения на ръководството. На трето място, новото ръководство и общинската администрация трябва да поведат открит и експертен диалог с РЗОК и съдебните институции за търсене на работещи правни решения по висящите спорове, за да се гарантира непрекъснатостта на медицинската помощ за пациентите от региона. Само чрез прозрачност, спазване на закона и отговорно стопанисване благоевградският Тубдиспансер може да преодолее петгодишната сянка на скандалите и да възвърне своето стабилно място в здравната карта на областта.