ИНСТИТУЦИОНАЛНА СЛЕПОТА: Готвят ли държавата и общините ново бедствие по пътя Велинград – Сърница? (РАЗСЛЕДВАНЕ СЪС СНИМКИ)

Половин година след като през февруари 2026 г. река Чепинска заля участък от пътя Велинград–Сърница, състоянието на района отново поставя въпроса дали институциите са предприели достатъчно мерки за ограничаване на риска от нови щети. Снимки, публикувани от Рибарско сдружение „НИЛЕТ“, показват тревожна картина в горното течение на реката – между разклона за село Кръстава, района на река Грънчарница, и местността Чехльово.

От Рибарско сдружение „НИЛЕТ“ заявяват, че ще подготвят сигнал до компетентните институции. Те припомнят и бедствието от 2005 г., като твърдят, че многократно са предупреждавали за проблеми в района и за необходимостта той да бъде отчетен при планирането на мерките срещу наводненията.Въпросът вече не е само как изглежда реката днес. Въпросът е какво е направено след февруарските събития и какво предстои да бъде направено, преди следващите обилни валежи отново да поставят под изпитание пътя и хората, които разчитат на него.Защото природата не чака институциите да приключат с кореспонденцията помежду си. А превенцията има смисъл само ако се случва преди следващото бедствие.ПЪТЯТ ПРИЗРАК: СМАЧКАНИ МАНТИНЕЛИ, СРУТИЩА И ВЪПРОСИ ЗА БЕЗОПАСНОСТТА

Снимковият материал, с който „Топ Преса“ разполага, поставя сериозни въпроси за състоянието на пътната инфраструктура в района. На фотографиите се виждат участъци с паднали дървета и скални материали, както и места, при които е необходимо да се провери състоянието на пътните съоръжения и терена непосредствено до трасето.Ако на място бъдат потвърдени деформации на ограничителните системи, подкопаване на пътното платно или увреждания на подпорни съоръжения, това би наложило конкретна техническа оценка и информация за необходимите ремонти.През февруари 2026 г. районът вече беше засегнат от сериозни проблеми. Припомняме, че на 4 февруари в следствие на  голямо срутище, наложи затворянето на пътя Велинград–Сърница. На 15 февруари беше съобщено и за заливане на част от пътя от река Чепинска.Тези събития са достатъчна причина да се поиска отчет какво е направено впоследствие.

И тук идва големият въпрос: извършени ли са всички необходими огледи и укрепителни дейности след февруарските събития, или все още има участъци, чието състояние не е достатъчно добре оценено? Никой не може да обещае, че следващият порой няма да причини щети. Но институциите могат да установяват рисковете, да поддържат инфраструктурата в рамките на своите правомощия и да предприемат своевременни действия там, където са необходими.ГОЛЕМИЯТ АБСУРД: КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ И КОЙ СИ „МИЕ РЪЦЕТЕ“?

Когато един район е изправен пред съчетание от речен риск, срутища и уязвима пътна инфраструктура, най-лесно е всяка институция да посочи границите на собствените си правомощия. За хората, които ежедневно използват пътя, обаче е важно не кой как ще обясни ограниченията си, а дали необходимите действия са предприети навреме.В случая трябва да бъдат проверени задълженията на няколко институции. Те не са еднакви, но взаимодействието между тях е от съществено значение.

АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“: КОЙ СЛЕДИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПЪТ III-843?

Път III-843 Велинград–Сърница е част от републиканската пътна мрежа. Неговото стопанисване и поддържане са в компетентността на АПИ чрез съответната областна пътна администрация.Това поставя конкретни въпроси за състоянието на пътното платно, ограничителните системи, отводняването, водостоците и съоръженията в непосредствена близост до реката.„Топ Преса“ пита АПИ и ОПУ – Пазарджик:

Какви констатации са направени след срутищата и заливането през февруари 2026 г.?

• • Проверени ли са местата с потенциална опасност от подкопаване на пътното платно?

• • Установени ли са повреди по мантинели, подпорни съоръжения и отводнителни системи?

• • Какви ремонтни, укрепителни или превантивни дейности са възложени и изпълнени?

• • Необходима ли е допълнителна проверка на участъците, в които реката преминава непосредствено до пътя?

Ако всичко необходимо е направено, институцията трябва да може да го покаже с документи. Ако са установени проблеми, обществеността има право да знае какви действия са планирани и кога трябва да бъдат изпълнени.ОБЩИНА СЪРНИЦА: БЕЗСИЛЕН НАБЛЮДАТЕЛ ИЛИ АКТИВЕН УЧАСТНИК В ПРЕВЕНЦИЯТА?

Община Сърница не е автоматично отговорна за поддържането на републиканския път само защото той води към града. Отговорността за път III-843 е в компетентността на АПИ.Но проблемите по трасето могат да засегнат пряко жителите на Сърница, достъпа им до услуги и транспортната връзка с останалата част на региона. Именно затова трябва да се провери какви сигнали са подавани, какви действия са предприети и каква координация е осъществявана с държавните органи.Към общинското ръководство отправяме следните въпроси:

• • Подавани ли са сигнали за опасности по пътя и в близост до Чепинска река?

• • Уведомявани ли са АПИ, областният управител и Басейнова дирекция?

• • Какви действия са предприети след февруарските събития?

• • Има ли информация за допълнителни рискови участъци, които могат да доведат до повторно прекъсване на транспортната връзка?

• • Настоявала ли е общината за конкретни превантивни мерки и срокове за изпълнението им?

Това са въпроси за защитата на обществения интерес, а не опит общината да бъде натоварена с чужди задължения.НА ПРИЦЕЛ: КЪДЕ Е ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД И КАКВО Е НАПРАВИЛА СЛЕД ФЕВРУАРСКИТЕ БЕДСТВИЯ?

В официалните съобщения за февруарските събития беше посочено, че засегнат участък от пътя Велинград–Сърница се намира на територията на Община Велинград. Това прави действията на местната администрация съществена част от проверката — не защото общината автоматично стопанисва републиканския път, а защото има свои задължения по защитата на населението и действията при бедствия.

Също така наличието на рисков участък в плановете не доказва, че предвидените мерки са изпълнени.Необходимо е да се види какво конкретно пише в официалните документи, дали мястото е идентифицирано, какви действия са предвидени и дали те са осъществени.Това е работа, която трябва да бъде проверена от компетентните органи, а резултатите да бъдат публични.Защото планът за управление на риска от наводнения не трябва да бъде просто документ, който съществува в администрацията. Той трябва да подпомага реалното идентифициране на опасностите и планирането на мерките, които намаляват риска за хората и инфраструктурата.еният интерес изисква не предположения, а проследима история на решенията и действията.ПРЕДИ СЛЕДВАЩИЯ ПОРОЙ: ДЕЙСТВИЯ, А НЕ САМО ОБЯСНЕНИЯ

Никой не може да гарантира, че природата няма да причини нови щети. Но институциите могат да установяват рисковете, да поддържат инфраструктурата в рамките на своите правомощия и да организират навременни действия, когато има опасност за хората. Пътят Велинград–Сърница вече беше засегнат от срутища и заливане през февруари 2026 г. Сега снимките на „НИЛЕТ“ отново поставят въпроса какво е състоянието на конкретния район и какви мерки са необходими.