Кой днес владее скалните богатства на Бистрица край река Сатовчанска Бистрица? Заличен концесионер, липсващи пари в регистрите и нова фирма със същото име в навечерието на хаоса

Зад малките табели на институционалните отговори и сухите регистри понякога се крие сюжет, който разкрива дълбоки пробойни в държавния контрол над природните ресурси на България. Историята на находище „Бистрица“ в община Сатовча е именно такъв казус – мащабна икономическа реалност, в която се преплитат милиони кубически метра подземни богатства, екологични санкции, отменени съдебни актове, мистериозно заличаване на концесионер и появата на чисто ново дружество със странно сходно име. Всичко това се развива на фона на официални регистри, които към днешна дата показват открита концесия без вписан титуляр и липсващи данни за парични постъпления, въпреки че машините край бреговете на река Сатовчанска Бистрица продължават да работят, а ресурсът набъбва в цифри, които надхвърлят десетки милиони левове. Днес вече евро. 

Началото на тази история ни връща към далечната 2002 година, когато държавата дава първоначален зелен свет за търсене и проучване в този красив планински район. С течение на годините теренът се оформя като стратегическо находище на гнайси и амфиболити с обща площ от над 95 декара. Официалните документи от екологичните оценки чертаят реалност с внушителни мащаби – над 508 хиляди кубически метра запаси от гнайси и близо 273 хиляди кубически метра амфиболити, или общо над 781 хиляди кубически метра доказани и вероятни запаси. Към тях се прибавят и близо 149 хиляди кубически метра предварително установени ресурси. Това не е просто малка селска кариера, а сериозен индустриален мащаб, разположен в непосредствена близост до коритото на река Сатовчанска Бистрица и частично попадащ в защитена зона „Родопи – Западни“ от европейската екологична мрежа Натура 2000. В одобрения проект е заложено кариерата да работи с минимален годишен добив от 1500 кубически метра, което при концесионен срок от 35 години прави едва малко над 6 процента от общите геоложки запаси. Самият факт, че проектът предвижда тежките автосамосвали да пресичат преки бродове на река Сатовчанска Бистрица, а участъци 2 и 3 от находището носят сянката на минал незаконен добив, отбелязан черно на бяло в самите екологични доклади, прави обекта изключително чувствителен към екологични и правни скандали. Институциите обаче сякаш влизат в ритъм на непрекъснато разминаване. През лятото на 2022 година Министерството на околната среда и водите публично отчита сериозен удар – установено е неспазване на условията по Решение по ОВОС от 2018 година за находище „Бистрица“, издаден е акт за административно нарушение и е наложена санкция от 3000 лева. Впоследствие съдебната система отменя наказателното постановление, но зад този административен спор изплува по-дълбок проблем: разминаването в самите документи на държавните органи относно това кой точно е санкционираният едноличен търговец. Въпреки това екологично петно, само няколко месеца по-късно, през декември 2022 година, Министерският съвет взема решение да определи съответния търговец за концесионер на находище „Бистрица“ за срок от 35 години, а през пролетта на 2023 година официално е подписан и концесионният договор. Очакванията на държавата тогава са за над 346 хиляди лева концесионни плащания за целия период, като половината от тези средства трябва да постъпват директно в общинския бюджет на Сатовча за развитие на местната инфраструктура и подкрепа на местната общност. До тук всичко изглежда като нормална, макар и напрегната концесионна процедура, при която бизнесът и държавата стигат до консенсус при спазване на законовите рамки. Истинският обрат в разследването обаче настъпва в края на зимата и пролетта на 2025 година, когато хронологията започва да се преплита по начин, който буди основателни въпроси сред наблюдаващите процеса експерти. На 24 февруари 2025 година в село Плетена е регистрирано чисто ново търговско дружество с името „БИСТРИЦА-25“ ЕООД, чийто собственик и управител е Алтай Ибраимов Кафадаров. Името на дружеството не просто съвпада с името на скалното находище, но и неговият собственик е лице, което фигурира в ранните екологични документи на кариерата като официално лице за контакт на дотогавашния концесионер. Съвпадението е забележително, но истинският трус идва броени месеци по-късно.

На 26 юни 2025 година публичните фирмени регистри показват, че дотогавашният концесионер – едноличният търговец, с когото държавата е сключила 35-годишния договор, е официално заличен в Търговския регистър. Съгласно българското законодателство, едноличният търговец е с неограничена отговорност и е пряко обвързан с физическото лице, а неговото заличаване по принцип прекратява съществуването му като правен субект. И тук се отваря пропастта, която институциите към днешна дата предпочитат да заобикалят с мълчание. Към настоящия момент, когато се прави проверка в официалния Национален концесионен регистър, партидата на находище „Бистрица“ продължава да се води със статус „Открита“, но в полето за концесионер името на титуляра липсва изцяло, а независими анализатори на публични данни маркират партидата с индикатори за липсващи финансови отчети и неначислени или невнесени концесионни плащания. Възниква логичният и стряскащ въпрос: как е възможно концесия за десетки милиони кубически метра скален ресурс, сключена за срок от три десетилетия и половина, да се озове в правен вакуум, при който официалният регистър не показва кой носи отговорност за нея, докато дейността на терен продължава необезпокоявано край река Сатовчанска Бистрица? Дали Министерството на енергетиката е било уведомено за заличаването на търговеца през юни 2025 година, съществува ли официално одобрено правоприемство, прехвърлена ли е концесията към новосъздаденото дружество „БИСТРИЦА-25“ или държавната администрация просто демонстрира пословична административна летаргия, докато кариерата в подножието на Пирин продължава да бълва строителни материали? Отговорите на тези въпроси не са просто бюрократична формалност, защото зад тях стои съдбата на публични средства, екологични норми в Натура 2000 и законността на всеки извлечен кубически метър камък край водите на река Сатовчанска Бистрица. Липсата на актуални данни в публичните регистри относно концесионните плащания и такси поставя на изпитание доверието в държавните институции, които са длъжни да гарантират прозрачност при разпореждането с националните природни богатства. Местните хора и наблюдателите на процесите в региона с основание питат кой реално държи лостовете на управление в находище „Бистрица“ днес, къде отиват милионите от добива и защо държавният контролен апарат мълчи пред очевидните разминавания между хартиените решения на Министерския съвет и реалния статут на фирмените регистри. Докато отговорите се бавят, а институциите прехвърлят отговорността помежду си с писма и препращане на сигнали, кариерата край Плетена продължава да работи, а въпросът за това чии интереси се обслужват зад кулисите на тази 35-годишна концесия остава отворен с цялата си тежест пред обществото.