STEM ИЛИ СКРИТ СЪЮЗ: Как АДФИ разплита обществените поръчки в Кюстендил за 252 хиляди лева

Два договора с „А1 България“, милиони от Плана за възстановяване и остри финансови инспекции изпитват законовите граници на училищните инвестиции в СУ „Св. Климент Охридски“.

Фискалната съдба на модерното образование в провинцията често се сблъсква с тежкия бюрократичен апарат на българското законодателство. Случаят с изграждането на съвременна високотехнологична среда в СУ „Св. Климент Охридски“ в Кюстендил по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) предоставя именно такъв казус. Докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) с номер ДИД4-КН-7-[1], изготвен след инспекция, проведена в периода между 6 и 26 август 2026 година, осветлява детайлите около усвояването на средствата по процедурата BG-RRP-1.015 „Училищна STEM среда“. Документът, оформен на 11 страници, разглежда финансовата и юридическа рамка на две ключови възлагания на обща стойност 146 910 лева без ДДС, които формират гръбнака на училищната модернизация на фона на обща безвъзмездна помощ от 252 360,69 лева.

Ядрото на финансовия спор се концентрира върху въпроса дали ръководството на учебното заведение е прибегнало до изкуствено разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне на задължителните по закон конкурентни процедури. Първият договор, носещ номер 1415, е сключен на 21 август 2024 година на стойност 41 665 лева без ДДС, или 49 998 лева с включен ДДС. Той е възложен директно, по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), и е посветен на оборудването на високотехнологични свързани класни стаи (ВОКС). Вторият договор, сключен в края на същия месец октомври 2024 година под номер 176, е на стойност 105 245 лева без ДДС (126 294 лева с ДДС) и е предназначен за доставка на компютри, дисплеи, принтери и софтуерни решения. И по двете позиции изпълнител е „А1 България“ ЕАД, което концентрира цялостния технологичен ресурс на проекта в ръцете на един и същ икономически субект.

Сходството в предмета на двете доставки – компютърна техника и електронни дисплеи – и краткият хронологичен интервал между тях логично провокират вниманието на контролните органи. Първоначалните работни хипотези на проверяващите сочат към потенциално нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, който забранява разделянето на поръчки с цел избягване на мащабни състезателни процедури. В хода на инспекцията обаче АДФИ стига до извода, че подобно твърдение не може да бъде безспорно доказано. Инспекторите отчитат представените писмени обяснения от страна на директора на училището, който в разглеждания период е действал лично като възложител без делегиране на права. Според тези обяснения двете доставки имат различно функционално предназначение, формирани са на базата на предварително разписани концептуални направления в рамките на националната програма и обхващат различни функционални модули от училищното пространство.

Така официалното заключение на АДФИ от 23 септември 2026 година не установява данни за административно нарушение по линия на разделянето на поръчките в рамките на конкретно проверената задача. Инспекцията отчита, че вторият договор не е бил пряко възложен, както се твърди в ранни неофициални коментари, а е преминал през процедура на публично състезание с УИН 02228-2024-0001, макар крайният избор отново да е посочил „А1 България“ ЕАД за изпълнител. Тези факти показват, че формално законовите изисквания за втората позиция са спазени, а общата сума на двете сделки от 146 910 лева без ДДС покрива малко над 58 процента от общия бюджет на финансирането за STEM центъра. Остатъкът от средствата е разпределен за строително-монтажни работи, обзавеждане и софтуерни интеграции, които не влизат в обхвата на настоящите констатации.

Въпреки липсата на санкция за разделяне на поръчката, докладът поставя на преден план редица документални неточности и процедурни несъответствия, които хвърлят сянка върху административната дисциплина в общинското училище. В текстовата част на документа се наблюдава необяснено разминаване в правния статут и наименованието на институцията, като на места тя е дефинирана като „начално“, а на други – като „основно“ училище. Освен това са налице технически разминавания в изписването на датите и точните стойности на договорите – например сумата на втория договор фигурира ту като 105 245 лева, ту като 105 246 лева без ДДС, а датата на подписването му колебае между 29 и 30 октомври 2024 година. Тези детайли макар и дребни на пръв поглед, свидетелстват за пропуски в административния контрол при съставянето на официалната документация.

По-съществен пропуск в прозрачността на процедурата е липсата на приложенията от номер 1 до номер 12 в предоставения за анализ пълен обем от документи. В тези липсващи приложения се съдържат оригиналните договори, първичните счетоводни документи, техническите спецификации и пълната кореспонденция между училището и Министерството на образованието и науката. Без тях независимите експерти не могат да извършат пълна съпоставка на пазарните цени, нито да проверят дали доставеното от „А1 България“ оборудване отговаря на най-изгодните към онзи момент ценови предложения на пазара. Заличени са и имената на проверяващия инспектор и на директора на училището, което макар да е стандартна практика при защита на лични данни в определени административни производства, допълнително ограничава публичното проследяване на персоналната отговорност.

Финансовата инспекция в Кюстендил разкрива сложния баланс между административната спешност за усвояване на евросредствата по Плана за възстановяване и устойчивост и строгите изисквания на Закона за обществените поръчки. От една страна, АДФИ официално освобождава ръководството на СУ „Св. Климент Охридски“ от отговорност за изкуствено раздробяване на поръчката, приемайки аргументите за спецификата на финансирането и функционалните разлики. От друга страна, фактите около концентрирането на целия ресурс в една софтуерно-хардуерна компания и документалните грешки в докладите напомнят, че прозрачността при управлението на публичния ресурс изисква безупречна прецизност. Проверката приключва в рамките на девет реални работни дни, но въпросите около пазарната обоснованост на тези разходи остават отворени за бъдещ обществен и институционален контрол.

Сянката на сроковете и контролът на разходите: Какво остана извън фокуса на инспекторите

Анализът на документацията разкрива още един съществен детайл, който остава на заден план в официалните заключения на АДФИ – извънредно стегнатият времеви график, наложен от правилата на Плана за възстановяване и устойчивост. Инспекцията отчита, че проверката е разпоредена със заповед от 6 август 2026 година и е приключила само за девет работни дни, обхващайки периода до 26 август. Този интензивен темп на работа поставя под въпрос задълбочеността на проверката върху всички софтуерни и хардуерни компоненти, особено предвид факта, че основният договор за изграждане на STEM средата е сключен още на 28 август 2024 година между образователната програма „Центрове за иновативни образователни практики“ и самото училище на стойност 252 360,69 лева.

Прави впечатление и фактът, че макар АДФИ да проверява конкретно договорите с „А1 България“, инспекцията изрично подчертава ограничения си обхват. Заключението от 23 септември 2026 година отбелязва, че проверката касае единствено законосъобразността на двете разгледани възлагания и не представлява всеобхватна оценка на цялостния бюджет, разчетен за проекта, нито пък прави съпоставка с реалните пазарни цени на доставените компютри, принтери и интерактивни дисплеи. Липсата на достъп до приложенията от номер 1 до номер 12 в досието лишава обществеността от възможността да установи дали цените, платени на телекомуникационния гигант, съответстват на масовите пазарни предложения към момента на сключване на сделките през лятото и есента на 2024 година.

В допълнение, докладът засяга ролята на ръководството, като посочва, че директорът е съчетавал функциите на възложител по ЗОП без делегиране на права, което концентрира цялата административна и правна отговорност в едно лице. Това решение, макар и допустимо в рамките на малки общински учебни заведения, при мащабни инвестиции от над четвърт милион лева създава предпоставки за управленски натиск и липса на вътрешен коректив. Така казусът в Кюстендил остава класически пример за напрежението между изискванията за бързо усвояване на евросредства и необходимостта от желязна прозрачност в българското образование.