„РЪЦЕ И КРАКА НЯМАМ, СЪРЦЕ ИМАМ!“: ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН УРОК ПО ЖИВОТ ОТ МЕТКАТА ОТ ГОДЕШЕВО, КОЙТО СРАЗИ ДЪРЖАВАТА И НАКАРА БЪЛГАРИЯ ДА ПЛАЧЕ

АБСУРДЪТ НА ЕДНА БЕЗДУШНА СИСТЕМА: ДА ТЕ ОБЯВЯТ ЗА ЗДРАВ, КОГАТО НЯМАШ РЪЦЕ И КРАКАМехмед се ражда така- без китки и стъпала. Още от първата му глътка въздух, състрадателните съседи и роднини в селото почват да го плачат и да го отписват. Но съдбата е имала друга сметка. Още като дете Мехмед преживява първия огромен стрес-местното училище отказва да го приеме, пращат го в „специални заведения за увреждания“. Момчето обаче проявява чутовен инат. Той влиза в класната стая редом с връстниците си, но само като „слушател“, без право на диплома. У дома, докато братовчедка му си чете уроците, малкият Мехмед повтаря след нея. Абсолютно самоук, той научава азбуката, таблицата за умножение, четенето и писането-само и само никой на този свят да не смее да го подцени! Най-голямата му опора е неговият баща, който отказва да го жали. „Бягай бе, сине, комшийските деца ще карат агнетата, ти как ще ги караш?“, казвал старецът, но Мехмед настоявал. Сам си правел „обувки“ за гората от стари автомобилни гуми, изрязвал ги, плетял ги, завързвал ги отпред като цървули и тичал с тях след овцете, дори играел футбол! И когато Мехмед пораства, готов да се бори с живота, държавната машина го удря с невиждан цинизъм. ТЕЛК комисията отказва да му даде инвалидна пенсия! Мотивът? Трябвало да е пострадал две години след раждането или по време на работа, а по рождение законът нямал такъв параграф. Изправен пред чиновниците със своите 100% увреждания, без ръце и крака, Мехмед вдига луд скандал: „Ами като се родят такива като мен, не ги убивайте тогава! Един патрон е 2 лева, родителите ще си го платят, та да не ви пречим!“ Спасението идва чрез благородна социална служителка в Благоевград, която го праща в специалното училище в Банско. Там му предлагат да учи часовникарство или дърводелство. Но Метката преценява на мига: „За теслата и пирона трябват две здрави ръце. За часовникарството- също. Аз ще уча за шивач!“ Докато другите учат занаята две години, Мехмед усвоява сложните чертежи и кройки само за 8 месеца, взема предсрочно диплома с разрешение от управителя на предприятието и започва работа в Гоце Делчев. ЦЕЛИ 20 ГОДИНИ Мехмед е най-търсеният шивач в региона! Ушил е хиляди километри конци. Докато другите шивачи отказвали капризните поръчки на твърде пълни или твърде слаби хора, клиентите от Доспат и Гоце Делчев отивали при Метката. Всичко е правел-панталони, рокли, модерни дънки по 10 лева… без да има длани!

ЕПИЧНАТА БИТКА ЗА ШОФЬОРСКАТА КНИЖКА И „ЧИСТАТА ЛИНЕЙКА“

За да изкара шофьорска книжка, Мехмед завършва вечерно средно училище. Той се научава да кара камион в ТКЗС-то за два дни. Шофьорът Динката от Сатовча му показал веднъж и Метката тръгнал да превозва силаж с хората отгоре. През 1974 г. си купува първата лека кола-Запорожец. Кара я три години без документ, защото КАТ отказва да го допусне до изпит- „без ръце не може“. Тогава Мехмед отива в Централния КАТ в София при подполковник Богданов и му казва в очите: „Аз колата си я карам и в момента е паркирана отвън. В жабката има 200 лева за глоба, ако искате, ги вземете. Но докато не се докажа, няма да престана!“ Метката печели тази битка с невиждани аргументи. Той събира в една папка писмени уверения от лекарите в болницата в Гоце Делчев, че е спасил десетки човешки животи. С личната си кола Мехмед е действал като денонощна линейка в района-карал е по черни пътища, в сняг, кал и дъжд чупени хора, болни дечица и родилки, когато е нямало кой друг да помогне. Подписи му дават 14 професионални шофьори от АПК-то, кметове и съвети. Когато най-накрая му разрешават изпит в Благоевград на едно раздрънкано Москвиче, цялото МВР се качва по прозорците на сградата, за да гледа изумено как този мъж без ръце и крака прави перфектен гараж и градско шофиране. Инструкторът излиза от колата и докладва: „Той е готов самолет да кара, не лека кола!“ И Мехмед взема заветната книжка. С тази кола той обикаля цяла България, кара до морето и няколко пъти в Турция.

ЛЮБОВТА, КОЯТО НЕ ГЛЕДА КРАЙНИЦИТЕ, А СЪРЦЕТО

Историята на Мехмед е и история за една велика, библейска любов. Той среща съпругата си Адиле на седянка в махалата. Тя го харесва заради чувството му за хумор и добрия характер. Праща му съобщение по приятелка: „Кажи на братовчед ти, ако ме харесва, да тръгва с мен, да не си губи времето с другите, дето го подиграват“. Още на първата среща Мехмед се представя какъвто е и ѝ казва думи, които днес трябва да се преподават в училищата: „Ако търсиш къща-нямам, живея в стара срутена къща. Ръце и крака нямам. Останалото го имам-СЪРЦЕ ИМАМ! Ако се съберем, ти ще бъдеш царица и ще живееш в рай. Всичко ще ти направя. Няма да садиш тютюн, няма да ходиш по нивите, аз ще те издържам с моето шиене!“ И удържа на думата си! Адиле никога не стъпва на тютюневите ниви. С денонощен труд от шивачеството, от заплатата му като метач и киномеханик в киносалона (където години наред къса билети и върти прожекционния апарат), двамата спестяват стотинка по стотинка. Построяват три огромни къщи- за тях и за децата им! Най-тежкият им период? Две години след сватбата нямат деца. Мехмед намира Адиле да плаче в леглото посред нощ. Горката жена треперела: „Страх ме е да не ме изгониш, че си нямаме дечица, а другите вече имат“. Метката си спомня този момент: „Тя ме взе напълно сакат („пълен труп“), а нейната грижа беше аз да не я изгоня… Това беше най-тежката ми мъка – да споделя нейния страх“. Господ вижда добротата им и скоро ги дарява с прекрасно, буйно и здраво момче.

НЕВЪЗМОЖНИТЕ ДЕМОНСТРАЦИИ: ПОРТФЕЙЛ ОТ КАФЕ И ИЗВЪНЗЕМНО ПЛУВАНЕ

Пред камерите на „Ничия земя“ Мехмед направи неща, които взривиха социалните мрежи. Водещата Даниела Тренчева остана без думи, когато той извади своя портфейл-изработен лично от него чрез сгъване на празен пакет от кафе, с прегради и капачета. С чуканчетата на ръцете си Мехмед отваря портфейла и брои стотици левове на банкноти и монети с такава скорост, че може да засрами всеки банков касиер! Тъй като фабричните отварачки за бира му късали дрехите, когато работи в кафенето, Метката си е изобретил и монтирал на тезгяха собствена механична отварачка с болт. Отваря бутилка за секунда, а капачката излиза непокътната-„за втора употреба“. С нож, увит в парцал, извайва от обикновени пръчки изумителни фигури на котешки глави и цветя. И още нещо-Мехмед плува перфектно! Казва, че ляга на водата като „надуваем дюшек“ и не може да потъне. Навремето на морето преплувал зад шамандурите и уплашил до смърт съпругата си, която почнала да плаче на брега, мислейки, че се е удавил. Отказва всякакви протези. Навремето в София му направили шини и обувки 42-ри номер, но той ги хвърлил на тавана, защото му пречели да катери черешите и да пази равновесие. Искали в Германия да цепят костта му, за да направят два пръста за лъжица. „Казах им – не ща! Така съм си роден, така съм си красив. С двете ръце се храня по-устойчиво и предпазливо“.

ИСТИНСКАТА МЪКА НА ЕДИН СВЕЩЕН СТАРЕЦ

Днес Мехмед кара 78-ата си година. Стопанисва местното кафене в Годешево, без никакъв оборот-продава по една каса бира на седмица, колкото да изкара за тока, водата, една ракия или джин с тоник вечер. Работи, за да е сред хора. И тук идва най-разтърсващият момент в репортажа. Истинската мъка на Метката не е, че няма ръце и крака. Голямата му мъка е самотата и опустяването на родното му село. Със сълзи на очи той признава, че огромните къщи, които е вдигнал с безпръстите си ръце, ще останат празни. Децата му са в София и Гоце Делчев, внуците и правнуците-в Испания. „Те там са се родили, там им е детството. Те няма да се върнат да живеят в Годешево. Знам го…“ -тъгува старецът.

ЗАВЕТЪТ НА МЕХМЕД КЪМ БЪЛГАРИЯ

Епизодът завърши с думи, които трябва да бъдат изсечени в камък. Мехмед си спомни как веднъж в Истанбул видял хубаво просещо момче без една ръка и му пуснал едра банкнота в кашона. Момчето го настигнало, виждайки в гръб, че Мехмед няма крака, и разплакано му върнало парите: „Вземи си ги, ти си без крака!“ А Метката му отговорил: „Аз работя, аз съм шивач, аз имам пари! Вземи ги!“ Тогава просещото момче заридало: „Аз нямам една ръка и прося, а ти нямаш нищо и работиш…“ „Никой не ти е дал право да се отказваш от живота! Трябва да работиш, за да не мислиш за глупости. И не търсете утеха в бутилката. От мъка можеш да пееш, за да скриеш сълзите си, но от мъка не се пие. Пие се само от кеф и от радост! Господ си е направил сметката- създал ме е такъв, за да докажа на народа, че МОЖЕ и ТРЯБВА да се работи!“

Ние от „Топ Преса“ се прекланяме пред Мехмед Шерифов от Годешево! Този човек доказа, че човешките възможности и потенциал са неограничени. Дано повече хора видят неговата история, дано спрат да мрънкат и да се замислят, че здравето, трудът и любовта между хората са най-важните неща на този свят!!! Жив и здрав да си още дълги години, Майсторе! Ти си пример! Видеоклипът с вдъхновяващата история на Мехмед Шерифов можете да изгледате в официалния YouTube канал на предаването „Ничия земя“ тук: