Модел в Гърмен! Разследване на „Топ Преса“ разкрива безпощадно! С Доган в сърцето и пред хората, с „Ново начало“ в бизнеса…докато минава номера!
-
- август 5, 2025
В подножието на Родопите, където политиката отдавна е преплетена с икономиката, се оформя нова, но добре позната мрежа от зависимости. Зад имена, представяни като символи на политическо обновление и местно самоуправление, се разкрива модел, в който властта не просто управлява, а капитализира. На фокус попадат фигури като кмета на с. Дъбница Мустафа Мейзин, народния представител Ахмед Вранчев и общинския съветник Владислав Качериев – хора, чиято връзка не е само партийна, а и икономически осезаема. Документално и чрез множество свидетелства става ясно, че между политическите решения на местно ниво и стопанската активност в района съществува силна и внимателно изградена връзка. В центъра ѝ стои добивът на гнайс – ресурс, който през последните години се превърна в тих, но значим източник на доходи за свързани лица и фирми. Основните действащи лица в тази картина съчетават политически позиции и икономически интереси с учудваща лекота.
Политическите трансформации на Ахмед Вранчев
Политическата биография на Ахмед Вранчев е пример за динамично движение между партийните полюси. Започнал кариерата си в партия ДОСТ, той по-късно се присъединява към ДПС, като влиза в парламента с подкрепата и подписа на Делян Пеевски и областния лидер Ведат Хюсеин. След това обаче, Вранчев дистанцира името си от тази линия и се ориентира към кръгове, свързани с Ахмед Доган – знак за нова политическа лоялност и различни вътрешнопартийни интереси.
Този завой, съпътстван от публични изявления и позициониране по ключови въпроси, предизвиква сериозен интерес. Още повече – когато около него започват да се очертават общи действия с представители на местната власт и общински съветници, които участват в бизнес начинания от чувствителен обществен характер.
Мустафа Мейзин и ролята му зад кулисите
Кметът на с. Дъбница Мустафа Мейзин е добре познат на местната общност – активен, комуникативен и символично близък до ръководството на ДПС. Но освен публичната си роля, той се споменава и като ключов посредник в осигуряването на административно спокойствие за бизнеси, свързани с добив на гнайс.
По информация, с която „Топ Преса“ разполага, Мейзин има близки и трайни отношения с братовчедите Владислав и Антон Качериеви, чиято фирма „ДЕС–М“ ООД управлява концесия за добив в района на с. Крушево. Имотите, използвани за дейността, са семейна собственост, а добивът неведнъж е бил предмет на местни спорове заради липса на достатъчна прозрачност относно екологичните и икономическите последствия от експлоатацията на терените.
Формалното включване в ДПС – „Ново начало“ за спокойствие
Любопитен щрих е и участието на Владислав Качериев в структурата на новото партийно формирование „ДПС – Ново начало“. По твърдения на наши източници, именно Мустафа Мейзин и Ахмед Вранчев са настоявали за неговото включване в структурата, с цел да бъде гарантирана политическа защита на бизнес интересите му. Докато те са с Доган вярваки че запазват и печелят народна любов. Това включване не е случайно – то затвърждава усещането за добре синхронизирана връзка между публичната длъжност и частната икономическа полза. ВИЖ ТУК
Владислав Качериев – между общинската сесия и игралната зала
Качериев е публично представян като активен съветник и местен предприемач. В действителност, според кадри и свидетелства, с които разполага редакцията, той често посещава игрални зали в Гоце Делчев и района, а поведението му пред общинския съвет неведнъж е предизвиквало коментари относно възможен конфликт на интереси.
Фирмата, която представлява – „ДЕС–М“ ООД – работи на територия, собственост на семейството му, и има сериозен пазарен дял в търговията с гнайс. Официално няма данни за незаконна дейност, но множеството съвпадения между решенията на местната власт, териториалните разрешения и икономическите облагодетелствани страни заслужават обществено внимание.
Антон Качериев – скромен IT служител със стратегически имоти
Съдружник на Владислав е Антон Качериев – IT специалист в столична охранителна фирма. Формално той е част от фирмата, която управлява добива, но реалните му ангажименти по бизнес дейността изглеждат минимални. Въпреки това, неговите и на семейството му имоти се ползват в схемата за добив, което поражда въпроси за ролята му – дали е активен партньор или просто лице, използвано за формално прикритие на други интереси?
Политика, бизнес и лични връзки – опасна комбинация
Разследването показва, че моделът, при който политическата принадлежност гарантира икономическо спокойствие, е все още жив и работещ. В случая с Качериеви, Вранчев и Мейзин, наблюдаваме добре функционираща система, при която лични приятелства, роднински връзки и партийна инфраструктура създават условия за дългосрочна стопанска експлоатация, защитена от институционален натиск.
Няма категорични доказателства за престъпление, но има достатъчно основания за обществен дебат и институционален контрол. Добивът на природни ресурси, когато е обвързан с властови позиции, трябва да бъде обект на много по-строго внимание, включително от страна на Комисията за противодействие на корупцията, РИОСВ и прокуратурата.
Продължаваме разследването скоро…
„Топ Преса“ ще продължи да следи случая, като ще потърси официална информация от институциите, отговорни за контрола на концесиите, оценките за въздействие върху околната среда, както и евентуални конфликти на интереси сред избраните длъжностни лица. Това не е единствената история от този тип. Но е показателна – как, зад патриотичната реторика и партийните символи, се крие добре структурирана икономическа реалност.
Много е лесно да викаш „С Доган сме!“ по селските площади и във Facebook, докато под масата си разпределяш ползите от политиката с името на Пеевски без той да знае. В това местните герои вече са виртуози. По цялата община се носи ехото от приказки срещу ДПС и срещу лидера му, но истината е една – зад кулисите същите тези глашатаи на „чистата линия на Доган“ усвояват всичко, което е построено именно от онези, които плюят.
Кметът и депутатът, които уж отричат сегашното ръководство на партията, са вкарали свои доверени лица в „Ново начало“, само и само да им е спокойно. Да си осигурят тишина за бизнеса, концесиите и всичко онова, което иначе би трябвало да бъде проверено, поставено под въпрос и, евентуално – спряно.
И тук идва общинският съветник. Сериозен човек, който върти гнайс и местна власт едновременно, но странно – все в полза на същите, които по документи се водят опозиция на Пеевски. Удобно, нали? Плюеш го денем, а вечер броиш приходите от системата, която той иска да разруши именно дерибейството и местния феодаизъм.
Лицемерието не е новост в политиката. Но тук е в такава концентрация, че вече не мирише – задушава.
„Провинциална арогантност, маскирана като визия“
или как гнайсът се превърна в злато за местните властимащи
от Валерия ВЕЛЕВА
Има едни хора, които говорят за морал, докато си подреждат интересите. Говорят за чест, докато подписват в тъмното. Говорят за ново начало, докато в същото време държат ключа към старите канали – онези, през които минават не само решения, но и пари, и власт, и тишина.
В провинцията нещата никога не са случайни. Там всеки ход е премерен, всяко назначение – договорено, всеки бизнес – покрит с чадър. Там няма наивност, има само добре смазани схеми, в които местната власт се сраства с икономическите интереси така плътно, че вече никой не може да каже кое е политика и кое е печалба.
Хора, които се наричат новото поколение, влизат в системата не за да я сменят, а за да я наследят. Те не рушат модела – те го доизграждат. С нов речник, с по-лускозни визитки, но със същата алчност. Само че по-дискретна.
Семейни имоти стават златни мини. Формални съдружници – параван за реалните играчи. Партийни структури – удобен щит за икономически операции. А местната общност? Остава с усещането, че нещо се случва, но не и с властта да го спре.
Това не е просто провинциална арогантност. Това е добре облечен цинизъм. Цинизъм, който гледа хората в очите, усмихва се на съборите, ръкува се с избирателите – и на следващия ден подписва нещо тихо. И печели.
Въпросът вече не е кой какво прави, а кой ще има смелостта да го назове.
Защото ако приемем това за нормално – после нямаме право да питаме защо децата ни не искат да останат.
Be the first to leave a review.
