Докато големите градове и Черноморието отчитат дълбок спад и по-предпазливи купувачи, местната служба по вписванията влиза в ексклузивния списък с едва шест региона в България с положителна имотна активност.

Гоце Делчев винаги е изключение! Имотният пазар в Гоце Делчев срещу общия национален тренд: Ръст от 11% на фона на масово свиване на сделките в страната

Пазарът на недвижими имоти в България продължава да губи инерция през третото тримесечие на 2026 г., като се наблюдава не само трайно намаление на броя на изповяданите сделки, но и ускоряване на самия темп на спад. Според официалните данни на Агенцията по вписванията (АВ), цитирани от вестник „Капитал“, в периода юли – септември са регистрирани 45 312 покупко-продажби на сгради, части от сгради и земи. Това представлява свиване с 22.1% спрямо същия период на предходната година, когато сделките са били 58 184, или абсолютна разлика от 12 872 по-малко. Тъкмо задълбочаващата се тенденция на спад показва, че пазарът се сблъсква с нарастващ натиск от страна на купувачите и променените икономически реалности. Свиването на обемите следва възходяща линия на тримесечна база – през първото тримесечие спадът спрямо 2025 г. е бил 15.5%, а през второто се е увеличил до 17.9%. Третото тримесечие бележи пик на това намаление както в годишен план, така и спрямо предходните месеци на годината, отчитайки понижение от 653 сделки или 1.4% спрямо второто тримесечие. Подобно поведение контрастира с миналогодишните тенденции, когато през лятото се е наблюдавало ръст от почти 4% спрямо пролетта. В общ мащаб за деветте месеца от януари до септември 2026 г. изповяданите сделки достигат 129 431 спрямо 159 338 година по-рано, което оформя общ спад от 18.8%.

По-общият анализ на нотариалните актове и вписвания показва, че покупко-продажбите намаляват с по-бързи темпове от останалите регистрации в службите по вписванията. Въпреки че те заемат дял от около 33% от общия обем вписвания, включващ още дарения, ипотеки и възбрани, общият брой акции спада по-умерено с 12.3%. На този общ фон единствено договорните ипотеки отбелязват ръст, нараствайки с 3.3% на годишна база до 14 407 вписани договора. Разпределението на спада показва, че той не е ограничен до отделни региони, а обхваща цялата страна. Четирите най-големи градове – София, Пловдив, Варна и Бургас – регистрират среден спад от около 21.9%, което съответства на националните мащаби, като техният дял от общите обеми в страната се запазва на нива около 34.3%. Столицата остава най-големият пазар със 7282 сделки за третото тримесечие на 2026 г. спрямо 9238 година по-рано, бележещо годишно намаление от 21.2% и спад от 17.9% спрямо второто тримесечие. Най-резка промяна е налице в Пловдив, който през първата половина на годината демонстрира висока устойчивост, но през лятото отчита спад от близо 24% до 3354 сделки спрямо 4408 през третото тримесечие на 2025 г., с което изпреварва София по годишен темп на свиване. В същото време Варна отчита най-дълбокия спад сред големите градове с 2853 сделки или 26.3% надолу спрямо предходната година. Единственото изключение сред големите градове е Бургас, където макар и на годишна база да има спад от 14.3% до 2047 сделки, се наблюдава повишение от 12.6% спрямо второто тримесечие на същата година. По Черноморието най-силно засегнат е районът на Несебър, обхващащ Слънчев бряг и Свети Влас, където сделките намаляват с 37% до 1857 броя, докато в други региони като Поморие спадът е едва 3.5%. На национално ниво само шест служби по вписвания отчитат ръст на покупко-продажбите – Сливница, Благоевград, Мадан, Гоце Делчев, Първомай и Котел, макар че това повишение не очертава траен регионален модел на фона на повсеместните спадове в съседни общини.

Паралелно със свиването на обемите, вторият най-често вписван начин за прехвърляне на имот – даренията – също намалява с 15.1%, а делбите и замените се свиват съответно с 11.5% и 5.4%. На този пазарен фон данните на агенция „Адрес“ за третото тримесечие показват интересна динамика при цените, които остават устойчиви или дори леко се повишават, вместо да евтинеят заради по-слабата активност. Средните цени на квадратния метър за двустайни и тристайни жилища в големите градове са над нивата от 2025 г., като в София двустайните поскъпват с 3% до 2623 евро на кв.м, а тристайните с 9% до 2772 евро. Още по-сериозен ръст при двустайните апартаменти е отчетен в Пловдив (с 23% до 1772 евро) и във Варна (с 22% до 2169 евро). Въпреки високите номинални цени, купувачите подхождат по-предпазливо, сравняват повече оферти и преговарят много по-активно. В резултат на това делът на сделките, завършили с отстъпка от първоначалната обявена цена, нараства съществено във всички големи градове – до 60% в Пловдив, 59% във Варна, 55% в София и 45% в Бургас, като най-често договореното понижение е около 5 хил. евро, а в столицата може да надхвърли и 10 хил. евро. В отговор на тези процеси инвеститорите в ново строителство все по-често предпочитат да забавят старта на новите проекти, вместо да предприемат намаления на цените на зелено, докато купувачите със собствен капитал също избират изчакваща позиция.

Start typing and press Enter to search