Русинова предупреждава за скорошно „тексаско клане“ по пътищата

БГНЕС

Тя коментира и нарастващата обществена нетърпимост към тежките катастрофи и случаите, при които хора започват да търсят саморазправа с нарушители

„Мантинелите се превърнаха в един от големите скандали около пътната безопасност и обществените поръчки у нас, а качеството на пътната инфраструктура е един от ключовите фактори за тежките катастрофи. Ако държавата не започне да решава проблемите, свързани с пътищата, контрола и законодателството, ще стигнем до момент, в който гражданите ще започнат да търсят саморазправа и „тексаско клане“. Това заяви в интервю за News.bg директорът на Европейския център по транспортни политики Диана Русинова.

По думите ѝ в обществото остава съмнение, че около мантинелите има нещо нередно. Русинова обаче подчерта, че не би могла да каже дали действително има злоупотреби, преди да се произнесат компетентните разследващи органи.

„В обществото остава едно съмнение, че там има нещо, което не е редно. Разбира се, аз няма да кажа дали има някаква злоупотреба или няма, защото няма да е коректно преди да се произнесе някой разследващ орган. Доколкото знам, има такива разследвания“, каза тя.

„Дали има нещо заровено като нередност и нещо неправилно изпълнено, това предстои да си каже българската прокуратура и аз вярвам, че те ще го направят“, допълни Русинова.

Тя уточни, че спорът дали по пътищата трябва да има бетонни ограждения или класическите метални мантинели е преди всичко експертен въпрос.

По думите ѝ обаче мантинелата сама по себе си не може да бъде разглеждана като причина за тежките катастрофи. Тя е средство, което трябва да задържи автомобила, когато водачът допусне грешка, така че инцидентът да не завърши с тежки последици.

„Мантинелата е всъщност едно средство, което, ако някой сгреши, трябва да го задържи, за да не стане много тежък инцидент. Въпросът е какво правим с онези, които нарушават правилата и стигат до момента, в който грешат. Защото да тичаме след събитията вече е малко безсмислено“, посочи Русинова.

Според нея трябва да се търси европейският подход, при който дори когато човек допусне грешка, инцидентът да не завършва със смърт.

Русинова коментира и въпроса дали в България могат да бъдат поставяни бетонни мантинели. По думите ѝ този въпрос вече е бил обсъждан и в Народното събрание, включително по отношение на различните видове ограничителни системи.

Тя е категорична, че това не трябва да бъде политически, а експертен разговор. „Аз дори смятам, че мястото ми не е в Народното събрание. Да, могат да се сложат, всъщност могат да се сложат и в цяла Европа, но де факто в България почти никъде не могат да се сложат поради една слабост на подзаконовата нормативна уредба“, каза тя.

„Наредбата позволява слагането на бетонни ограждения. Тоест хипотетично ние можем да сложим. Ако проектант проектира и каже на какви изисквания отговарят, можем да сложим. Но на практика не можем да сложим, защото в техническата спецификация на АПИ всъщност има едно изискване, че трябва да има минимум 50 сантиметра широчина на средната разделителна ивица и там да остават едни отстояния от 50 сантиметра, които няма как да бъдат спазени при нашия начин на строителство на пътища“, обясни Русинова.

Не са виновни само мантинелите

Тя отново подчерта, че тежките катастрофи не могат да бъдат обяснени само с мантинелите.

„Ако трябва да ви питам, мантинелите ли са виновни за тежките катастрофи? Ами, трафикът по пътищата, скоростта, с която се движат шофьорите, камионите и така нататък, състоянието на гумите, състоянието на пътната настилка, начинът на изпреварване – те са много факторите. Пътната безопасност винаги е била комплекс от различни фактори“, заяви тя.

По думите ѝ не може да се каже, че само шофьорът е виновен, само пътят е виновен или само превозното средство е виновно.

„За да се стигне до дадено събитие, комплексът от тези различни фактори се натрупва в един момент и се стига до това негативно събитие. И сега нормалният отговор на една нормална държава трябва да бъде да изследваме причините за това нещо“, подчерта Русинова.

Тя обясни, че трябва да се изследва състоянието на пътя, да се проверява превозното средство и да се установява каква грешка е допуснал водачът.

Русинова даде пример с 25-километров участък от автомагистрала „Хемус“. „Преди ремонта, на всеки дъжд, имаше минимум по 5-6 катастрофи. Да, леки, но абсолютно на всеки дъжд катастрофа. След като се направи ремонт, до момента няма нито една регистрирана катастрофа“, каза тя.

Според нея този пример ясно показва къде може да се намира проблемът. „И сега тук въпросът е защо. Проблемът във водачите ли? Или ще се окаже, че проблемът е в пътя? Проблемът беше в пътя“, категорична бе Русинова.

Преди ремонта съпротивлението на хлъзгане, което осигурява сцеплението, е било с изключително лоши показатели. „Колкото и добър шофьор да си, с каквато и скорост да караш, когато асфалтът не е такъв, какъвто трябва да бъде и не дава подходящото сцепление, рано или късно ще сгрешиш. Особено когато вали дъжд. Защото тогава пък съвсем вече се понижават стойностите“, обясни тя.

След ремонта съпротивлението на хлъзгане е станало такова, каквото трябва да бъде, и катастрофите са изчезнали.

„Ето ви един пример, който безспорно доказва, че състоянието на асфалтовото покритие е един от ключовите фактори за пътната безопасност“, подчерта Русинова.

Тя коментира и състоянието на автомагистрала „Тракия“, където по думите ѝ при пътуване към морето е преминала през множество различни видове пътни настилки. Русинова посочи, че състоянието на магистралата не е добро в участъците, които не са ремонтирани.

„Странното беше, че като започна ремонтът при Ихтиман, ние направихме едно измерване на съпротивлението на хлъзгане и се оказа, че старият асфалт има по-добри показатели, отколкото кръпките, които бяха правени някога във времето. Сега, след ремонта, нещата, разбира се, са много по-добре“, каза Русинова.

Тя заяви, че не може да се съгласи с политика, при която всяко ново правителство спира ремонти или не поддържа пътищата по различни причини – липса на средства, проблеми с фирмите или съмнения за злоупотреби.

„Това са едни оправдания, които, ако в началото кажем, че те са лоши и няма да поддържаме пътищата, накрая просто ще броим жертви“, заяви тя. По думите ѝ тази година има 14% ръст на жертвите, като организацията ѝ е прогнозирала подобна тенденция още миналата година.

„Ние като организация го прогнозирахме миналата година и ноември месец изпратихме един доклад точно с такава прогноза за много висок ръст на жертвите“, каза Русинова. Първоначалната прогноза е била за ръст между 10 и 11%, но впоследствие математическият модел, разработен съвместно с математици, е показал, че жертвите могат да бъдат още повече.

Русинова бе попитана конкретно за качеството на металните мантинели, които се използват у нас. „Аз, каквото знам, в момента се води разследване по въпроса. Не съм запозната с резултатите от това разследване“, каза тя. Според нея е напълно възможно да се направи лабораторна проверка, която да установи дали мантинелите отговарят на европейските и националните изисквания.

„И ако те отговарят, тогава трябва да видим всъщност да не би да става дума за грешки в проектите. Много са факторите, които трябва да бъдат проверени“, посочи Русинова. И заяви, че е доволна, че въпросът ще бъде проверен.

Или ще докажем, че едни фирми, които са произвеждали мантинели, са заблуждавали държавата, или пък обратното – че всъщност държавата е допуснала грешки, които, въпреки че се използват добри ограничителни системи, са довели до тежък пътнотранспортен травматизъм. Но това трябва да се изясни по експертен начин, категорична бе тя.

„Това не е просто говорене на килограм. Не трябва да се залита нито в едната посока – да се слушат производителите на мантинели и тяхната гледна точка, нито в другата посока да се прокарват лобистки интереси, за да непременно някой друг да започне да продава в България ограничителни системи, защото аз мисля, че май въпросът дотам опира“, заяви тя.

Икономически анализ

По думите ѝ трябва да се анализира и икономическата страна на въпроса.

Диана Русинова даде пример с договори, сключвани преди няколко години. „В един пример преди три години, когато евентуално фирмите за производство на мантинели не са си подписвали договорите, са дали една цена. Оттогава тази цена, преди войната в Украйна, например, е пораснала три или четири пъти и се е променяла три или четири пъти нагоре. Вие виждате, инфлацията се променя и така нататък“, каза тя.

Затова, според Русинова, за да бъде направена обективна оценка на целия процес, е необходим сериозен икономически анализ.

„Просто така да дойда да ви кажа „много са скъпи мантинелите“, няма да е сериозно. И който да ви го каже, няма да е сериозно“, подчерта тя. Според нея трябва да бъдат проверени няколко фактора. При поддръжката на пътищата отговорността зависи от това къде е поставена мантинелата и кой стопанисва съответния път – Агенция „Пътна инфраструктура“, пътна инфраструктура или съответната община.

Русинова даде и конкретен пример за опасностите, които възникват, когато повредените мантинели не бъдат ремонтирани навреме. В момента няма сключени договори за поддръжка на ограничителните системи за пътища, каза тя.

По думите ѝ миналата година или в началото на тази година е имало случай на автомагистрала „Хемус“, при който автомобил попада в аквапланинг, завърта се и се удря в мантинела. „Мантинелата е ударена преди това, повредена е. Мантинелата влиза от единия край, минава през него и излиза от другия край. Да, той щеше да оживее, ако просто мантинелата беше ремонтирана навреме“, заяви Русинова.

Впоследствие директорът на Европейския център по транспортни политики коментира проблема с тежките катастрофи в България е пряко свързан с критичното състояние на пътната инфраструктура.

„Неподдържането много дълго време на пътната инфраструктура, тъй като това е една тенденция, в която се наложи АПИ да е силно недофинансирана и да не се поддържа пътната инфраструктура последните 4-5 години“, каза тя. Русинова уточни, че няма да коментира дали причините са политическите сътресения или други фактори, но според нея фактът е, че състоянието на пътищата се е влошило драстично.

От тази гледна точка дори най-добрият водач, който се опитва да шофира по нашите пътища, е обречен да сгреши рано или късно, заяви тя.

Поведение на водачите

В същото време Русинова не подмина и поведението на водачите. „Тежкотоварни камиони се изпреварват на всевъзможни места. Автомобили, които правят всевъзможни нарушения“, посочи тя. И поведението на част от българските шофьори като тежко неадекватно.

„Или ще се влачат, нали, ще ги изпреварват по магистралата камиони, или пък ще карат прекалено бързо. Няма да спазват правилата и въведените ограничения“, каза Русинова. Въпреки това тя подчерта, че най-големият фактор, който не може да бъде изключен, е състоянието на инфраструктурата.

Русинова разказа за изследване на участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия, извършено от организацията ѝ миналата година. „Като се засилят тежкотоварните камиони и се засучат заради ниското сцепление на асфалта, автомобилите са се хвърляли отстрани в нивата. Да, смачкан камион, но всички са живи. В момента, в който слагат мантинелата, познайте кое е станало“, разказа тя.

Ремаркето на камиона притиснало автомобила към мантинелата и това довело до смъртта на хората вътре. „Безспорна грешка. В момента, в който беше сменен асфалтът в този там 2 км, мисля, че беше участък, нито една катастрофа до момента“, каза Русинова. И подчерта, че местата с концентрация на пътнотранспортни произшествия са известни и са публично обозначени.

„Участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия са публикувани. Има карта, където са ясно обозначени“, каза тя. Според нея тези участъци трябва внимателно да бъдат анализирани и подложени на необходимите инспекции, след което да се определят конкретни мерки за намаляване на щетите от катастрофите.

И ако въпросът ви следващият е: „Ами можем ли напълно да премахнем тези участъци?“ Да, можем, категорична бе Русинова. По думите ѝ на година има около 37-40 така наречени черни точки, а организацията може да проследи само две или три от тях заради ограничения ресурс.

„Нямаме нито ресурс, нито възможности за повече да проследим. Но държавата има ресурсите и възможността да проследи абсолютно всички, ако има желание, както и да посочи мерки“, подчерта Русинова.

Русинова отговори и на въпрос дали държавата и правителството могат да се справят с проблема чрез новата мегаагенция по пътна безопасност, обявена от премиера Румен Радев на заседание на Министерския съвет. Тя припомни, че и предишната държавна агенция е била натоварена с подобни очаквания.

„За съжаление обаче не се получи това нещо. Измести се фокусът. Буквално тази държавна агенция функционира в момента като неправителствена организация, прави обучение за децата, което няма нищо лошо. Но нейното функционално предназначение беше съвсем различно“, посочи Русинова.

Въпреки това тя заяви, че ще даде кредит на доверие и на новата агенция. „Аз се надявам, разбира се, както на държавната агенция дадохме кредит на доверие и сме помагали и сме участвали в техни мероприятия, така и на тази агенция ще го дадем, защото всички имаме нужда от това хората да са по-сигурни по пътищата“, каза тя.

По думите ѝ новата структура няма как да заработи веднага, тъй като ще са необходими нормативна подготовка и промени в законите и наредбите. „Чисто нормативно подготовката за промяна на законите, като това е свързано със законодателни промени, наредби и така нататък, няма да стане за 2-3 месеца. Аз очаквам от Нова година да заработи“, каза тя.

Цялостна промяна в ЗДП

Русинова добави още, че Законът за движение по пътищата трябва да бъде изцяло променен. „Законът за движение по пътищата е един от най-отваряните закони в последно време променяни и въпреки това нищо“, заяви тя. По думите ѝ още преди 10-11 години е имало предложение законът да бъде разделен на три отделни части.

Едната част трябва да касае поведението на водачите, втората – автомобилите и състоянието на автомобилния парк, а третата – административнонаказателната дейност на МВР.

„Това е вариант изцяло нов закон да се изработи, който сега, между другото, когато виждаме, че има стабилно правителство, би следвало, ако имат желание да направят нещо за пътната безопасност, да имат и някакъв хоризонт. И аз съм убедена, че ако имат добро желание, могат да го направят“, каза Русинова.

Тя обясни защо според нея законът трябва да бъде разделен. „В момента той е един изключително тежък закон, който много трудно се разбира вече, че освен всичко той е морално остарял“, посочи тя.

Според нея новият Закон за движение по пътищата трябва да бъде ясен и разбираем за гражданите. „Законът трябва да бъде много ясен и разбираем за българските граждани. Един закон не може да обхване всички положения, които могат да се случат на пътя, но той трябва да бъде ясен и разбираем“, каза тя.

По думите ѝ законът трябва да бъде направен така, че хората да не го възприемат като врата, която може да бъде заобикаляна. „Той трябва първо да важи за абсолютно всички, а второ – да бъде ясен и разбираем. Разделянето на три части далеч не е толкова лоша идея. Така че частта, която касае водачите, те наистина добре да я познават и да знаят какви са правата и задълженията им на пътя“, посочи Русинова.

Според Русинова държавата също трябва да изпълнява своите задължения. „Започваме от фундаменталното изискване, че Агенция „Пътна инфраструктура“ и министърът на регионалното развитие са пряко отговорни за състоянието на пътната инфраструктура. Законът ги задължава да я поддържат най-малкото безопасна, но виждате в какво състояние са пътищата“, каза тя.

Русинова постави на първо място изработването на нов закон, разделен на три части, в който ясно да бъдат разписани задълженията на водачите. Тя даде пример с категориите за различни видове превозни средства и посочи, че има случаи, в които българското законодателство се разминава с европейските правила.

„Европейският съюз позволява те да се карат с категория B. Във България трябва задължително да ги караме с категория A. Това нещо трябва да се прецизира“, каза тя. Русинова даде и пример с шофьорските книжки и възможността хора, които не отговарят на изискванията на българското законодателство, да заобикалят правилата чрез издаване на книжка в друга държава.

Русинова засегна и темата за застраховките и санкциите. Тя даде пример с глобата за преминаване през тунела „Шипка“, като противопостави това на санкцията за липса на „Гражданска отговорност“.

„Някак си този лобизъм, който е на застрахователите, малко също трябва да бъде усмирен, защото аз мятам, че е много по-опасно да минеш на „Шипка“, когато забравиш да си платиш гражданската отговорност. Окей, сложи си глоба, че си забравил, в крайна сметка твое задължение е, но 2000 евро е прекалено вече“, заяви тя.

Русинова е категорична, че законът трябва преди всичко да има превантивен характер, а не просто наказателен. „Той не може да има непременно наказващ характер. Един пример – лично ако зависи от мен, аз бих забранила понятието „несъобразена скорост“ в закона“, каза тя. По думите ѝ това понятие не дава достатъчно ясна представа какво точно се очаква от водача.

Тя настоя, че ролята на държавата като стопанин на пътя не може повече да бъде пренебрегвана. Според Русинова и увеличаването на наказанията не е достатъчно. „Като завишихме глобите, какво стана? 14% ръст на умрелите от ПТП. Разбирате, че това не работи“, заяви тя.

Според нея в България проблемът не е само в закона и глобите. „Проблемът не е само със закона и не е само в глобите. Напротив, аз твърдя, че всичко трябва да се променя“, заяви Русинова. Тя даде пример с наказанието за неправилно изпреварване.

„25 евро ти е глобата за неправилно изпреварване. Добре, ама като тръгнеш да изпреварваш неправилно, ти застрашаваш живота на всички. В същото време в Германия за неправилно изпреварване – две години ефективно присъждане“, посочи тя.

Русинова коментира и споровете около отнемането на автомобили при определени тежки нарушения. „Помните какви спорове имаше за отнемането на автомобили. Ама не трябвало, прекомерно било и не знам си какво. Добре, да я има една майка, на която детето е убито от пиян или друг, на какво да я обясним? И то е прекомерно?“, попита тя.

По думите ѝ статистиката показва, че човек, който многократно употребява алкохол и шофира, в крайна сметка може да убие себе си или някой друг.

В разговора Русинова коментира и нарастващата обществена нетърпимост към тежките катастрофи и случаите, при които хора започват да търсят саморазправа с нарушители. Според нея причината е, че на хората вече им е писнало от усещането, че правата им не се зачитат.

„Отсъстващата държава, слабата държава, която не желае да си влезе във функционалната компетентност да правоприлага, води до това“, заяви Русинова. И предупреди, че за възможни много тежки последици.

Тексаско клане

Аз съм абсолютно убедена, че ще дойде момент, в който на някой родител няма да му издържат нервите, на когото са му убили детето, и това ще приключи много тежко и кърваво. Аз съм сигурна, че ще стигнем до това, каза тя. „Ще трябва да се случи тексаско клане на пътя“, добави Русинова.

По думите ѝ нетърпимостта към нарушенията вече се вижда и в ежедневието. „В един момент няма да стават граждани, които да плащат данъци, защото си избиваме по пътищата“, заяви Русинова. И посочи, че проблемът засяга не само родителите, които губят децата си.

„И то не само на родител, че детето, не дай си Боже, да е загинало в резултат на катастрофа и така нататък. Масово просто. Това, което виждам, че вече при най-малкото незачитане в работата на пешеходна пътека, на светофар, така се пораждат скандали, спорове, побоища“, каза тя. Според Русинова това е резултат от липсата на доверие в държавата.

Тя разказа и за семейства, които са били засегнати от пътнотранспортния травматизъм многократно. „Има семейства, в които, оставете детето, имаме случаи, които лелята, чичото, бабата, дядото също са жертва на пътнотранспортни произшествия. Едно време аз казах: „Ако оттук седнем и поговорим, най-вероятно всеки един от нас по някакъв начин е засегнат от този проблем – пътнотранспортният травматизъм“. И ние имаме семейства, където проблемът вече се повтаря по трима“, каза Русинова.

Не знам дали някой в обществото си дава сметка за каква болка е и за каква трагедия става тук. Тези хора не са хора, те са половин хора. И никога повече няма да бъдат хора, допълни Русинова.

По думите ѝ не всички мерки срещу пътнотранспортния травматизъм дават резултат. „Така нареченият подход „Безопасна система“ на Европейския съюз, което включва включително и поправяне на пътната инфраструктура, дава резултат. Всички други мерки, които са с повишаване на глоби, промени в Закона за движение по пътищата, на този етап не дават резултат“, заяви Русинова.

На въпроса какво трябва да бъде променено още утре, за да започне реално намаляване на жертвите, тя отговори категорично: „Моята гледна точка е категорично засилване на контрола и най-вече подобряване на пътната инфраструктура.“

Русинова настоява за драстично подобряване на пътищата, независимо от цената. „Драстично подобряване на пътната инфраструктура, колкото да ни коства. Това е инвестиция, която ще се върне на тази държава под формата на спасени човешки животи“, подчерта тя.

Електрическите тротинетки

В края на разговора Русинова коментира и електрическите тротинетки, които според нея се превръщат в следващия голям бич. Тя разказа за случай с близък човек, загинал след удар със стена при управление на електрическа тротинетка.

„Голяма трагедия. Децата ни продължават да карат електрическите тротинетки, без родителите да осъзнаят колко са опасни“, каза Русинова. По думите ѝ проблемът не се изчерпва само с тротинетките, тъй като има и електрически мотори, които също се управляват от деца.

Тя открои, че електрическите тротинетки продължават да се карат масово без каски, който където му падне, включително по първокласни републикански пътища, по много страни излизат с тези безотговорни тротинетки. „Качвайки се върху такова устройство, ако не си достатъчно разумен, си единия крак в гроба, буквално без да преувеличавам“, каза Русинова.

Русинова смята, че при въвеждането на електрическите тротинетки в България е било прибързано. „Опасни са. Аз, между другото, точно както ги въведоха, твърдя едно и също нещо – че се избърза. Трябваше да се помисли, да се урегулират някои неща. В нашата държава ние винаги слагаме каруцата преди коня“, заяви тя.

И добави, че пределната възраст за управление на електрическа тротинетка, трябва да бъде пълнолетие.

Диана Русинова допълни, че няма точния брой на загиналите и тежко пострадалите при инциденти с електрически тротинетки, тъй като по думите ѝ те не са били включвани по този начин в статистиката за пътнотранспортните произшествия. По предварителните ѝ впечатления за първото полугодие случаите на смърт са поне три-четири, но може да са и повече.

Тя подчерта, че едно дете не може само да си купи електрическа тротинетка, предвид наличните средства и родителите. „Категорично отговорността е на родителя“, каза още тя.

blitz.bg