Отлична реколта, но ниски изкупни цени: лозарите в Пиринско са притеснени за сезона
По-голямо количество и по-високо качество на гроздето отчитат тази година производителите от района на Струмяни, Сандански и Кресна. Въпреки добрата реколта обаче лозарите са изправени пред сериозно предизвикателство – ниските изкупни цени, които остават на нивата от миналата година.
Беритбата в района е в разгара си, като в момента производителите прибират сорт „Мерло“. Предстои да започне и беритбата на „Рубин“ и традиционната за региона „Широка мелнишка лоза“.
Лозарите от Илинденци определят тазгодишната реколта като добра. Благоприятните валежи са създали подходящи условия за развитието на лозята, а гроздето се отличава с добра захарност и по-голямо количество сок. По-високото качество и по-добрият добив обаче не се отразяват на изкупната цена.
В момента производителите получават между 0,70 и 1 евро за килограм грозде – приблизително същите нива като през миналата година.
Според лозарите една от основните причини за натиска върху цените е евтиният внос, най-вече от Гърция. Вносното грозде се предлага на цени от около 40–50 евроцента за килограм, което според производителите свива пазара за българската продукция и затруднява реализацията на местната реколта.
Проблемът е особено сериозен на фона на нарастващите разходи за производство. Лозарите изчисляват, че себестойността на килограм грозде е поне 1,50 евро, но въпреки това не успяват да намерят достатъчно купувачи, готови да платят тази цена.
Така производителите се оказват в ситуация, при която добрата реколта не гарантира по-високи приходи. Напротив – разликата между производствените разходи и реалната изкупна цена поставя под въпрос рентабилността на стопанствата.
Част от лозарите се опитват да предложат допълнителна услуга на клиентите си, като осигуряват смилане на гроздето на място. В зависимост от производителя услугата е безплатна или се заплаща допълнително – около 5 евроцента за килограм.
За лозарите от района на Илинденци, Струмяни, Сандански и Кресна тазгодишният сезон се оказва своеобразен парадокс – реколтата е добра, гроздето е качествено, с добра захарност и повече сок, но цената, на която продукцията се изкупува, остава значително под очакванията на производителите.
На фона на евтиния внос и високата себестойност на българското производство въпросът за реализацията на реколтата остава основното притеснение за лозарите в региона.













