Атанас Стоянов и Методи Байкушев най – големите жертви на хибридни атаки: Как калните медийни кампании и фабриките за тролове срещу тях превърнаха кметовете на Сандански и Благоевград в мъченици на Пиринския край!

Политическата география на Югозападна България през последното лято а в началото на есента се превърна в истинско поле за експерименти на психологическа война, където традиционните методи на опозиционна борба отдавна отстъпиха място на безскрупулни хибридни атаки. В периода от средата на юни до средата на септември мащабно проучване на Топ Преса, базирано на специализиран софтуерен анализ за мониторинг на медийната среда и социалните мрежи, регистрира безпрецедентна и координирана вълна от негативизъм, насочена срещу местната власт в Пиринския край. Данните от този софтуерен инструментариум посочен в края на този материял, сочат недвусмислено, че зад зле прикритите опити за дискредитация стоят местни икономически кръгове, бивши политици с неизживени амбиции и амбициозни общински съветници, чиито финансови или управленски интереси са били сериозно засегнати от новия ред в общините. Вместо обаче да постигнат търсения ефект на срив в доверието, тези непрестанни словесни атаки постигнаха точно обратния резултат, превръщайки управляващите в символични мъченици и изстрелвайки техния реален рейтинг нагоре. Лидери в тази класация на жертвите на злобата са кметът на Сандански Атанас Стоянов и безапелационният първенец по брой и интензитет на ударите – кметът на Благоевград Методи Байкушев, следвани от управниците на Кресна, Разлог, Якоруда и Кюстендил, като тенденцията подробно бе отразявана в редица материали на медии като Топ Преса, които детайлно анализираха процесите в региона.

Феноменът на тази лятна кампания се състои в нейната анонимност и дълбока психологическа деградация на политическия тон, което само по себе си бе отчетено както от софтуерните анализи, така и от форуми под публикации в Топ Преса. Наблюденията показват, че над деведесет процента от злобата, хулите и координираните нападки не идват от политически опоненти с лица и имея, готови да застанат зад думите си в открит дебат в общинския съвет, а от фалшиви профили, ботове и платени тролски ферми. Този тип дигитален тероризъм разчита на системно омаловажаване на свършената работа, но когато анонимните клавиатурни бойци преминат границата на приличията и започнат да газят в личния живот, да засягат семейства, деца, възрастни родители и дори да ругаят паметта на починали близки, това вече не е политика, а клинична психопатия. В Сандански например софтуерният анализ и медийните хроники сочат директно към конкретни интереси на местни „инвеститори“, сред които се откроява фигурата на бивш депутат, обладан от маниакалното желание да оглави общината на всяка цена. Неговите кръгове са дали изрични разпоредби на своите пионки в мрежата да бъдат максимално агресивни, забравяйки, че прекалената и злобна жлъч има бумерангов ефект срещу нейните поръчители. В Благоевград пък Методи Байкушев се сблъсква с подобна стена от съпротива, където статуквото, свикнало с удобни задкулисни договорки, използва същите мръсни похвати, за да го оцрни, но резултатът от това е фундаментално разразяване на обществената съпричастност.

Погледът на професионалния експерт по обществени комуникации от екипа на Комюникейшън Експертс разкрива желязната логика на политическата психология, която гласи, че страданията и несправедливите удари качват един управник на кръста и го превръщат в мъченик в очите на обикновения избирател. Когато гражданите видят, че кметът работи, че се правят нови улици, детски градини, че се пресичат порочни практики и се защищава общественият ресурс, а срещу него се излива кофа с помия от фалшиви профили без собственици, инстинктът за справедливост у българина се активира на максимална степен. Хората правят елементарната разлика между конструктивна критика и долнопробно линчуване, особено когато атаките засягат свещени неща като семейството и децата. В този смисъл анонимните тролове и техните политически спонсори се превърнаха в най-добрия предизборен щаб на Атанас Стоянов и Методи Байкушев. Всяка една поръчкова статия, всеки злобен статус и всяка инсинуация добавят тежест към ореола на бореца срещу статуквото, който е неудобен за корупционните кръгове, защото не им позволява да разпределят общинската баница.

Казано иначе – причинените им страдания ги качват на кръста и ги правят мъченици в съзнанието на обществото.

В световната политическа история има десетки по-малко известни, но изключително показателни примери за лидери, които са превърнали унищожителния хейт и калните кампании в трамплин към триумф. През 90-те години на миналия век тогавашният кмет на Рейкявик и популярен комик Йон Гнар основава сатиричната „Най-добра партия“ като пълна ирония срещу корумпирания политически елит, но срещу него се излива лавина от жестока злоба, подигравки и медийни атаки, които го изстрелват директно към кметския стол с категорична победа. Подобен е и случаят с бразилския селски лидер и бивш синдикалист Луис Инасио Лула да Силва в ранните му години на политическата сцена, срещу когото икономическите кръгове и консервативните медии водят непрестанни кампании за омаловажаване на произхода му и управленския му капацитет, но всяка атака само го бетонира като безапелационен защитник на обикновения човек и го води до исторически мандати. В малките европейски демокрации също има множество примери, като този на бившия премиер на Исландия Сигюрдур Инги Йохансон, който след тежки координирани скандали и дигитални атаки срещу кабинета му успява да пренасочи общественото внимание към стабилността и ефективността на работата си, печелейки обратно доверието на избирателите чрез категорични управленски резултати.

Тази динамика доказва по категоричен начин, че българското общество в Пиринския край вече има имунитет срещу грубата манипулация, въпреки че средствата, използвани от задкулисието, стават все по-извратени и отблъскващи. Докато бившият депутат в Сандански и софийските кукловоди в Благоевград броих фалшивите лайкове на своите тролове и се самозалъгват, че управляват общественото мнение, реалността на улицата е съвсем различна. Хората виждат кой се бори с реалните проблеми на града и кой злобно дращи по клавиатурите от страх да не загуби последните си икономически позиции. В крайна сметка хибридната война срещу кметовете се превърна в техния най-силен политически актив, а опитите за тяхното унищожение ги бетонираха като естествени лидери на местната общност, доказвайки за пореден път, че истината винаги намира път към хората, колкото и дълбоко да се опитват да я затрупат с кал платените лакеи на прогнилото минало.

За мониторинга и анализ на медийната среда, социалните мрежи и хибридните атаки в рамките на нашето проучване беше използван Brandwatch (в комбинация с българската платформа Senlike за локалния дигитален мониторинг) — утвърден и разпознаваем софтуерен инструментариум за анализ на публични настроения, разпространение на дезинформация и проследяване на дигитални кампании.