Черно море се „задушава“ – последиците вече се виждат и в дълбините

Рекордни морски горещи вълни обхващат акваторията му, а високите температури се задържат и далеч под повърхността

Черно море е сред европейските морета, които са най-тежко засегнати от рекордни морски горещи вълни.

Необичайно високите температури не се ограничават до повърхността. Те се задържат и в по-дълбоките водни слоеве, показват данните в новия доклад за състоянието на океаните на Copernicus Marine Service („Морска служба Коперник“).

Черно и Средиземно море са сред особено засегнатите европейски басейни. Морските горещи вълни там продължават повече от месец, а повишените температури достигат значително под повърхността, отбелязва и британският вестник The Guardian („Гардиън“), позовавайки се на 10-ото издание на Copernicus Ocean State Report („Доклад на Коперник за състоянието на океаните“).

Промените са особено важни за Черно море заради необичайното му устройство. Басейнът е постоянно стратифициран – по-сладките води, постъпващи от големите реки, остават над по-плътните и солени води, които навлизат от Средиземно море през Босфора.

Това ограничава вертикалното смесване на водата и снабдяването на дълбоките слоеве с кислород.

По-топлата вода задържа по-малко кислород

Голяма част от дълбоките води на Черно море естествено са без кислород. Затова животът е концентриран предимно в горната зона, а промените в температурата и циркулацията може да бъдат особено важни за условията в нея.

Copernicus Marine Service следи състоянието на Черно море чрез три отделни показателя – дълбочината, до която прониква кислородът, плътността на водата на тази граница и общото количество кислород във водния стълб.

Затоплянето има пряка връзка с този процес, тъй като по-топлата вода може да задържа по-малко разтворен кислород. Допълнително значение има засилването на стратификацията, което ограничава обмена между повърхностните и дълбоките води.

Именно затова „задушаването“ на морето не означава, че Черно море внезапно остава без кислород. Става дума за дългосрочен процес на деоксигенация, който учените наблюдават отделно от рекордните температурни аномалии.

Топлината вече се натрупва и под повърхността

Наблюденията не се ограничават само до температурата на повърхността. Copernicus Marine Service измерва топлинното съдържание на Черно море до 300 метра дълбочина, което позволява да се проследява как се изменя количеството натрупана топлина във водния стълб.

Това е важно, защото морските горещи вълни могат да имат триизмерна структура и въздействието им да достига значително под видимия повърхностен слой.

Дългосрочните сателитни наблюдения на Copernicus Marine Service проследяват температурата на повърхността на Черно море от началото на 80-те години, което позволява сегашните екстремни периоди да бъдат сравнявани с повече от четири десетилетия данни.

Световният океан погълна рекордните 23 зетаджаула топлина

Случващото се в Черно море е част от значително по-мащабна промяна. През 2025 г. Световният океан е поел рекордните 23 зетаджаула допълнителна топлина, показва новият доклад.

Количеството е почти 40 пъти по-голямо от цялата енергия, използвана от човечеството за една година.

Океаните поемат около 90% от излишната топлина, натрупваща се в земната система вследствие на парниковите газове, както и приблизително една трета от въглеродния диоксид, отделян от човешката дейност.

Променя се и химичният състав на морската среда. Според доклада световният океан е станал с около 17% по-кисел през последните 40 години.

Промените се случват пред очите ни

Морското равнище също се покачва все по-бързо. От 1999 г. средното увеличение е около 3,8 мм годишно, докато за периода 2012-2025 г. темпът достига 4,2 мм годишно.

„Океанът се преобразява пред очите ни„, предупреди генералният директор на Mercator Ocean International („Меркатор Оушън Интернешънъл“) Пиер Баурел.

Данните показват, че затоплянето вече не е само промяна на температурата на морската повърхност. То засяга по-дълбоките водни слоеве и се наслагва върху процеси като загубата на кислород, повишаването на киселинността и покачването на морското равнище.

Снимка: iStock