ЗАПОЧВАТ МАСОВИ СЪКРАЩЕНИЯ В МВР: Държавата прерязва пъпната връв на статуквото

Българското министерство на вътрешните работи отново е на кръстопът, където сблъсъкът между социалната чувствителност и суровата икономическа реалност изглежда неизбежен. Отвореното писмо на Синдикалния алианс „Сигурност“ в МВР, адресирано до ръководството на ведомството, поставя на дневен ред един от най-болезнените казуси в съвременната българска администрация: съдбата на служителите с намалена работоспособност (ТЕЛК) и тези, които съчетават пенсия със заплата. Отговорът на синдиката е категоричен отпор срещу евентуални съкращения, защитен с аргумента, че болестите на служителите са професионално обусловени от тежките условия на труд, а институтът на „работещия пенсионер“ е законово установено право. Но зад емоционалния заряд на синдикалната позиция се крие по-дълбок системен проблем. Време е да се запитаме безкомпромисно: докъде се простира социалният ангажимент на държавата спрямо нейните служители и откъде започва фискалната безотговорност към останалите данъкоплатци? Не може да се отрече моралната тежест на аргументите, изложени от синдикатите. Служителите на реда и сигурността действително носят огромен физически и психически стрес. Инфарктите, инсултите, диабетът и невропатиите, получени по време или по повод службата, са трагично свидетелство за това, че системата изцежда хората си. Твърдението, че никой не кандидатства в МВР за инфаркт, е неоспоримо в своята човешка логика. Въпреки това, съвременната държавна администрация не може да функционира като затворен социален клуб с пожизнени гаранции за заетост, независимо от пазарните и финансови реалности. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев неведнъж е подчертавал тежкото финансово състояние на държавата и необходимостта от дълбока оптимизация в структурите с дублиращи се функции. Когато страната е изправена пред фискален дефицит, натрупани разходи и необходимост от строга финансова дисциплина, поддържането на раздут административен апарат се превръща в лукс, който обществото не може да си позволи. Тук се сблъскват две правди: справедливостта към конкретния служител, дал здравето си за системата, и икономическата справедливост към обществото, което финансира тази система чрез данъци. И именно в тази точка медиите, като коректив на властта и трибуна на обществения интерес, трябва да заемат ясна и принципна позиция.

Особено чувствителна е темата за държавните служители, които са упражнили правото си на пенсия, но продължават да заемат щатни бройки, получавайки едновременно и пенсия, и пълна заплата. Синдикалният алианс предлага плавен преход, при който нормативният ред да се промени занапред, за да не се засягат заварените правоотношения, изчислявайки, че след пет години проблемите ще отпаднат от само себе си благодарение на естествения подбор. Този подход обаче страда от съществен дефект: той е прекалено бавен за скоростта, с която икономическата криза настъпва. В момент, в който държавният бюджет се крепи на ръба на възможностите си, чакането пет години за естествено разрешаване на проблема е лукс, равносилен на управленско бездействие. Държавната служба в МВР и администрацията не е пенсионерски клуб и не бива да се превръща в механизъм за двойно финансиране от обществения ресурс за сметка на младите специалисти, които търсят реализация. Масовите съкращения, колкото и непопулярни да са те, са инструмент за шокова терапия, от която административният ни апарат се нуждае от десетилетия. Оптимизацията не трябва да бъде самоцелна, но тя е задължителна, ако искаме да излезем от финансовата дупка и да положим основите на справедлива и прозрачна система за формиране на възнагражденията на онези, които наистина работят на терен и носят оперативното натоварване.

Въпреки съпротивата на синдикалните организации, чиято пряка роля е да защитават интересите на членовете си на всяка цена, позицията на нашата медия е категорична и безкомпромисна: време е за реални, дълбоки и мащабни съкращения в МВР и държавната администрация. Подкрепяме действията по оптимизация, защото те не са акт на злонамереност към служителите, а акт на висш държавен инстинкт за самосъхранение. Не може и не бива данъкоплатецът да продължава да издържа структури с раздути щатове, дублиращи се звена и служители, които отдавна са придобили право на пенсия, но блокират кариерното израстване на следващите поколения. Що се отнася до служителите с ТЕЛК-ови решения, държавата действително има морален ангажимент към тях, но той трябва да се реализира чрез преквалификация и насочване към реални граждански позиции в общинските или държавните структури, където спецификата на труда не застрашава живота и здравето им. Това обаче не може да бъде аргумент за замразяване на цялата реформа.

Всяка сериозна реформа боли. Всяко съкращение оставя човешки съдби зад гърба си, които изискват съпричастност и социална буферна зона. Но още по-болезнено и катастрофално за цялото общество е продължаването на статуквото, при което неефективните системи поглъщат ресурсите на държавата за сметка на икономическия растеж и националното благосъстояние. Ръководството на МВР и правителството трябва да проявят политическа воля и да доведат започнатата оптимизация докрай, без да се огъват пред синдикалния рекет и конюнктурния натиск. Защото само през суровата реалност на ефективността и оптимизацията министерството може да се превърне в модерна, гъвкава и достойна европейска структура, а не в социален приют за сметка на данъкоплатците.