Жажда по избори: Документът който разкрива как кабинетът на Андрей Гюров остави Рибново и Осиково без вода, а милионите за помпена станция потънаха в административен вакуум

В сърцето на Западните Родопи, високо в планината, където природата щедро е дарила региона с богатства, животът на хиляди български граждани от десетилетия е подчинен на един суров и унизителен ритъм — вождовете в София решават съдбите им от кабинетите на жълтите павета, докато чешмите в селата Рибново и Осиково пресъхват. Тук водата не е просто битов ресурс, тя е изпитание за човешкото търпение. Местната власт в община Гърмен прави и невъзможното, стигайки до отчаяни компромисни решения като изграждането на временни въздушни водопроводи, които обаче могат само временно да облекчат болката, но не и да решат фундаменталния проблем. И когато след дълги години на ходене по мъките се появява светлина в тунела — мащабен държавен проект за трайно решаване на водната криза — държавната машина с едно движение на химикалката го срива със земята. Проверявайки фактите, хронологията и официалните документи, разследването разкрива тревожна картина: под ръководството на служебния премиер Андрей Гюров Министерският съвет с лека ръка торпилира изграждането на ключова помпена станция и водопровод, обричайки населението на ново лято на жажда. Днес, когато същият този премиер обикаля страната като кандидат за президент, фактите от държавните регистри поставят тежък въпрос пред морала на неговата кандидатура — има ли право на доверие човек, чието управление превърна жизненоважен за Родопите проект в политическа жертва?

За да разберем мащаба на този управленски провал, трябва да върнем лентата назад и да проследим историята на самия казус. Село Рибново и село Осиково са сред най-големите населени места в региона, където липсата на нормално водоснабдяване е хронична болка. Общинското ръководство и местните общински съветници не са стояли със скръстени ръце — напротив, правени са всякакви инженерни компромиси, включително споменатите въздушни трасета, но те са като лепенка върху открита рана. Истинското решение изисква генерална инвестиция. Именно затова на 29 ноември 2024 г., с Решение №368 по протокол №15, Общинският съвет в Гърмен официално определя проекта за обект от „първостепенно значение“.

Замисълът е прецизен и стратегически: „Изграждане на помпена станция и външен водопровод до съществуващ водопровод „Група Рибново, I етап“, местност „Железен мост“, землище с. Осиково, за водоснабдяване на селата Рибново и Осиково“. Предвидено е ново водохващане от река Вищерица в поземлен имот 54184.1.4, откъдето водата да бъде изпомпвана през съоръжение в нов имот и чрез довеждащ водопровод да се влее в съществуващата мрежа. Финансирането е осигурено от държавната инвестиционна програма под специфичен код OP-25.001-0203 на стойност 1,714 млн. лв.

През следващите месеци местната администрация задвижва сложната машина на устройствените процедури. На 8 август 2025 г. кметът Феим Иса издава Заповед №547 за промяна на предназначението на земите. На 13 август 2025 г. Изпълнителната агенция по горите разглежда искане за учредяване на безсрочен сервитут върху държавни горски имоти, като става ясно, че площадката за самата помпена станция трябва да бъде административно отделена от стария поземлен имот 54184.1.105, за да се оформи новият ключов имот — ПИ 54184.1.13 в местността „Вищерица“, с площ от 655 кв. м, предназначен за водностопанско съоръжение.

Процедурният път се следва стриктно. На 27 август 2025 г. областният управител одобрява техническото задание и разрешава изработването на Подробен устройствен план (ПУП). На 26 септември 2025 г. министърът на земеделието излиза със становище №93-2009, потвърждаващо, че условията на чл. 73, ал. 5 от Закона за горите са изпълнени. На 29 септември 2025 г. следва писмо №ИАГ-22669 на ИАГ. Кулминацията на устройствения етап настъпва на 6 октомври 2025 г., когато със Заповед №ОА-РР-272 областният управител одобрява ПУП-парцеларния план, обнародван в Държавен вестник на 28 октомври 2025 г.

На базата на тези съгласувателни стъпки, на 2 декември 2025 г. община Гърмен обявява обществената поръчка за строителството, а на 10 март 2026 г. сключва официален договор с избрания изпълнител „ВЕРА СТРОЙ“ ЕООД на стойност 873 286 евро без ДДС (приблизително 1,707 млн. лв.), напълно съответстваща на държавния ресурс.

Въпреки напредналата фаза на реализация обаче, остава едно последно правно звено — прехвърлянето на държавния терен за помпената станция. Тъй като ИАГ постановява, че за площадката на ПИ 54184.1.13 не се прилага сервитут, а общината има задължение да придобие собствеността, започва финалната процедура по линия на МРРБ към Министерския съвет. Ситуацията е критична и на 5 февруари 2026 г. председателят на Общинския съвет Мустафа Узун свиква извънредно заседание, предупреждавайки за необратими неблагоприятни последици за населението. На 6 февруари местният парламент гласува безвъзмездното придобиване на имота (фигуриращ с технически уточнения от 665 кв. м в местните документи спрямо 655 кв. м в горските), а кметът Феим Иса настоява за предварително изпълнение поради висш обществен интерес.

И тогава идва ударът от София.

На 1 април 2026 г. в дневния ред на редовното заседание на Министерския съвет под точка 7 попада дългоочакваният проект на Решение за безвъзмездно прехвърляне правото на собственост върху имот – частна държавна собственост (ПИ 54184.1.13 в с. Осиково), на община Гърмен, внесен от МРРБ. Но вместо зелена светлина за водното спасение на Рибново и Осиково, официалното Протоколно решение №16.7/2026 отбелязва една единствена, опустошителна дума: „Оттегля се“.

Този акт е подписан под прякото ръководство на служебния премиер Андрей Гюров.

С този подпис изпълнителната власт хвърля целия проект в правен и финансов хаос. Местната власт направи и невъзможното, изчерпвайки всички алтернативи с временни въздушни водопроводи, а истинският виновник се оказа Министерският съвет. Получава се абсурдна ситуация: общината има сключен договор за строителство с „ВЕРА СТРОЙ“ ЕООД за близо 1,7 млн. лв. и осигурено финансиране, но държавата в последния момент отказва да прехвърли тези 655 квадратни метра земя в местността „Вищерица“, без които помпената станция не може да съществува. Възниква тежък правен въпрос по ЗУТ: как ще се строи върху терен, чиято собственост правителството отказва да прехвърли?

Държавната администрация удобно използва дребни разминавания като алиби — в годишната програма на общината идентификаторът 54184.1.13 е записан като имот по кадастралната карта на с. Огняново, докато горските документи го локализират в с. Осиково, наред с разликата в квадратурата (655 кв. м срещу 665 кв. м). Макар това да са банални административни пропуски, те се превръщат в оръжие за бюрократичен отказ на министерско ниво, зад който се крие пълно бездушие към човешките съдби.

Днес, когато Андрей Гюров обикаля страната и претендира за най-високия държавен пост, този документ от 1 април 2026 г. тежи като камък на неговата политическа съвест. Не можеш да се кандидатираш за президент и същевременно да носиш отговорност за управленски решения на кабинета, които остават български села без капка нормална вода. Жителите на Рибново и Осиково не се нуждаят от празни предизборни обещания; те искат отговор защо тяхното спасение беше блокирано от министър-председателя. Фактите са налице, номерата на протоколите са записани, а отговорността на Министерския съвет остава безспорна.