НОВ СКАНДАЛ В СМОЛЯН! Откриха канабис в кравефермата на затворническото общежитие – там, където лишени от свобода правят прочутото сирене „Герзовица“

Свитък с канабис е открит пред обор в кравефермата към затворническото общежитие от открит тип в Смолян. Само преди време мястото бе представяно като един от най-необичайните примери за трудова рехабилитация в българската затворническа система – там лишени от свобода отглеждат животни и произвеждат млечни продукти, които стигат до пазара, а дори и извън пределите на страната.

Новият случай обаче поставя кравефермата и цялото стопанство отново във фокуса на общественото внимание. По информация на Областната дирекция на МВР при извършена проверка пред обора е намерен свитък, съдържащ 6,49 грама суха зелена растителна маса. Направеният на място полеви наркотест е реагирал положително на канабис.

По случая е образувано досъдебно производство.

Към момента от официално съобщената информация не става ясно чия е намерената растителна маса, как е попаднала на територията на стопанството и има ли установен извършител. Тези обстоятелства предстои да бъдат изяснени в рамките на разследването.

Мястото, което отново влиза в новините

Затворническото общежитие от открит тип се намира в местността Герзовица край Смолян и е към Затвора в Пловдив. Към общежитието функционира селско стопанство, в което лишени от свобода се грижат за животни. Именно тази дейност превръща мястото в един от най-нестандартните примери за ангажиране на затворници с реален трудов процес.

На територията функционира и мандра, в която се произвеждат млечни продукти под марката „Герзовица“.

И тук историята става още по-необичайна.

Защото зад стените на затворническото общежитие през годините се изгражда цял производствен цикъл – от отглеждането на животните и добиването на млякото до преработката, опаковането и етикетирането на готовата продукция.

От няколко крави до мандра с име на пазара

Историята на „Герзовица“ започва преди около петнайсет години. Тогавашният директор на затворническото общежитие Христо Солаков се сблъсква с прост, но сериозен проблем – млякото от стопанството се изкупува на цени под себестойността. Вместо стопанството да продължи да работи на загуба, се появява идеята млякото да бъде преработвано на място. Първоначално започва производството на сирене, предназначено основно за вътрешна употреба – за лишените от свобода и служителите.

Но качеството бързо предизвиква интерес. Роднини, приятели и познати започват да търсят продукцията, а търсенето показва, че зад импровизираното производство има реален потенциал.

Следват инвестиции и професионализиране на производството.

ДП „Фонд затворно дело“ отпуска около 100 хиляди лева за оборудване и модернизация. Нает е технологът Станко Гаджев, а ветеринарен лекар поема контрола върху животните. Празна пристройка постепенно се превръща в млекопреработвателно помещение. След получаването на необходимия лиценз сиренето и киселото мляко вече излизат официално на пазара.

45 крави, 140 кози и над 1000 литра мляко дневно

Производството постепенно се разраства. По данните, представяни в предишния материал на „Топ Преса“, лишени от свобода се грижат за стадо от около 45 крави и 140 кози, а овчето мляко се изкупува допълнително. Мандрата работи на две смени шест дни седмично и обработва над 1000 литра мляко дневно.

Месечно производството достига приблизително три тона сирене и около 20 хиляди кофички кисело мляко. И въпреки това поръчките често изпреварват производствения капацитет. Продуктите се изработват в пълен цикъл – от животните до готовата кофичка на щанда. Именно това превръща работата в мандрата не просто в обикновена трудова дейност, а в своеобразно професионално обучение.

Сирене от затвора стига чак до Лондон

Историята на „Герзовица“ постепенно излиза извън Смолян. Хладилен автобус снабдява магазините в затворите в България, но продукцията намира път и към свободния пазар. Според разказаното в предишния материал на „Топ Преса“ преди две години дори е имало бус, който е превозвал сирене „Герзовица“ директно до Лондон по поръчка на българската общност там. Случвало се е клиенти да получават продукцията и по куриер директно до домовете си. С разширяването на пазара продуктите достигат и до магазини на фирма „ОРБИТ-М“, което е посочено като първо по-сериозно навлизане на марката в национални търговски вериги.

Така една мандра, започнала като решение на вътрешен проблем в затворническото стопанство, постепенно се превръща в разпознаваем производител.

Европа също забелязва „Герзовица“

Необичайният модел привлича внимание и извън България. Европейски медии разказват за затворници, които произвеждат млечни продукти, продавани на свободния пазар. Сред историите е тази на Георги Филянов – лишен от свобода, който според предишния материал всеки ден работи с над 500 литра мляко. Той е осъден за трафик на наркотици, а работата му в мандрата му позволява да съкрати присъдата си и впоследствие да бъде освободен предсрочно. Именно подобни истории превръщат „Герзовица“ в пример за модел, който съчетава труд, придобиване на професионални умения и подготовка за връщане към обществото.

Но зад положителната страна на историята остават и редица въпроси.

Рехабилитация или евтина работна ръка?

Работата в мандрата е представяна като инструмент за трудова и социална рехабилитация. Лишените от свобода получават възможност да придобият трудови навици и професионални умения. Производството е подложено на контрол – анализира се млякото, качеството се следи, а обектът разполага и с видеонаблюдение. Работата има и отношение към изтърпяването на наказанието – според представената по-рано информация два работни дни се зачитат като три излежани.

Същевременно обаче около подобни модели неизбежно възникват въпроси за размера на възнагражденията, условията на труд и начина, по който се разпределят приходите. В предишния материал се посочва, че възнагражденията на лишените от свобода са в размер на няколкостотин евро месечно, докато приходите на мандрата са значително по-високи, като е посочвана годишна печалба над 150 хиляди лева.

Това поставя принципния въпрос къде минава границата между рехабилитационната програма и икономическия модел, основан на евтина работна ръка.

Парадоксът на Герзовица

В историята на стопанството има своеобразен парадокс. От една страна – затворници, които произвеждат храна, придобиват професия и изграждат трудови навици. От друга – мястото отново попада в криминалната хроника заради открит наркотик.

Свитъкът с 6,49 грама суха зелена растителна маса, реагирала на канабис при полевия тест, е намерен именно пред обора – част от стопанството, което е сред ключовите елементи в трудовата дейност на общежитието. Важно е да се подчертае, че самото откриване на наркотика не доказва кой го е притежавал или как е попаднал там. Това е въпрос, който трябва да бъде установен от разследването.

Именно затова новият случай не може сам по себе си да заличи или да потвърди досегашната оценка за модела „Герзовица“.

Кадровият проблем също остава

Зад успеха на производството стои и друг проблем – недостигът на работници. Присъдите в затворническото общежитие са сравнително кратки, което води до сериозно текучество. Обучението на един човек изисква време, а когато той вече придобие необходимите умения, често идва моментът, в който напуска институцията. Технологът Станко Гаджев е посочвал и друг проблем – част от новопостъпилите лишени от свобода не проявяват желание да работят, липсват им трудови навици или необходимата дисциплина.

Затова е възможно да бъдат премествани затворници от други градове, включително хора с опит в животновъдството.

Мандрата е стигнала тавана си

Производството вече е достигнало ограниченията на наличната база. Капацитетът е запълнен, производствените площи са ограничени, а човешкият ресурс също създава трудности. Има идея за разширяване, но без конкретни срокове и окончателна яснота къде би могло да бъде изградено новото помещение. По-близката перспектива е разширяване на асортимента.

Сред обсъжданите продукти е кашкавалът, който би допълнил досегашното производство.

И тогава идва новият въпрос – какво се случва в стопанството?

Именно на този фон новината за открития канабис придобива допълнителен обществен интерес. Защото става дума не просто за произволен обект, а за стопанство, което е част от цялостна система за трудова ангажираност на лишени от свобода. Там всекидневно се отглеждат животни, произвежда се мляко, преработват се хранителни продукти и се поддържа производство, което достига до реални потребители. Затова предстои да се изясни и най-същественият въпрос около последния случай – как канабисът е попаднал в района на кравефермата и има ли връзка с някой от хората, които работят или пребивават там.

На този етап отговор няма.

Именно досъдебното производство трябва да установи фактите.

„Герзовица“ – между успеха, противоречията и новия скандал

Историята на затворническото стопанство в Смолян остава необичайна. От една страна, това е място, в което лишени от свобода отглеждат животни, работят в мандра и произвеждат продукти, стигнали далеч отвъд пределите на Родопите – включително до Лондон. От друга страна, моделът поражда въпроси за възнагражденията, условията на труд, печалбите и реалния ефект върху рехабилитацията. А сега към всички тези въпроси се добавя и новият случай с открития канабис.

Засега има един сигурен факт: пред обора е намерен свитък с 6,49 грама растителна маса, реагирала на канабис при полеви наркотест, а прокуратурата и разследващите органи трябва да установят произхода му и отговорността за това. Останалото предстои да бъде изяснено.

А между кравефермата, мандрата, затворническите килии и пазара продължава да се развива една от най-необичайните истории в българската затворническа система – история, в която се преплитат труд, рехабилитация, бизнес, голямо търсене на пазара и вече – нов случай от криминалната хроника.